Решение № 168 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601301 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба от К. П. И., ЕГН **********, чрез защитника му - адв. Д. В. от АК-Бургас, против присъда № 139 от 03.10.2022г., постановена по НОХД № 3597/2022г. по описа на Районен съд Бургас, с която първоинстанционният съд признал подс. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което, при приложението на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, му наложил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години, и „Глоба“ в размер на 1 000 лева, отнел на основание чл.354а ал.6 от НК наркотичните вещества, предмет на делото и постановил тяхното унищожаване след влизане в сила на присъдата, и осъдил подс.

И. да заплати сторените в досъдебното производство разноски в размер на 67.05 лева, както и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба се отправят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Съдът не дал коректна правна оценка на установените по делото факти – ниската стойност и незначителното количество на наркотичното вещество, видът и предназначението му, и на добрите характеристични данни на дееца, от които било видно, че деянието представлявало маловажен случай. С жалбата се претендира преквалифициране на извършеното от подс. И. като престъпление по чл.354а ал.5 от НК и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78а от НК. Не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира жалбата за неоснователна. Атакуваната присъда била правилна и обоснована, тъй като не били налице предпоставките за преквалифициране на деянието като маловажен случай.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И., редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник - адв. В., който поддържа въззивната жалба и отправените с нея искания. Защитникът сочи, че фактическата обстановка по делото била правилно установена. Предвид признанието на подсъдимия за стореното още в хода на досъдебното производство, малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност и предназначението му – за лична употреба, трудовата ангажираност на подс. И. и липсата на негови предходни осъждания, деянието следвало квалифицира като престъпление по чл.354а ал.5 от НК, каквото именно е искането в жалбата.

В последната си дума подс. И. моли да му бъде наложено по-ниско наказание.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери въззивната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен и действително се подкрепя от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите И. М;, Д. Г., А; Т;, и от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол № 796 от 15.09.2022г. за извършена химическа експертиза (л.19-л.20 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства (л.12-л.15 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л. 11 от досъдебното производство), справка за съдимост по отношение на подс. И., писма, докладни записки, заповед за задържане и други.

Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, идентична с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

Подс. К. И. ЕГН ********** е роден в гр. **** и живее в същия град, ул.

„*********“ № **. Той е ********, ******* гражданин, със ****** образование, *******, трудово ангажиран и към датата на деянието е ********.

На 13.09.2022г. полицейските служители в Първо РУ-Бургас – свидетелите М., Г. и Т., в изпълнение на служебните си задължения, докато се намирали в района на кръстовището, формирано от ул. „Цар Калоян“ и „Александър Велики“, решили да извършват проверка на намиращото се пред тях лице, което познавали във връзка с работата си – подс. К. И.. В момента, в който тримата се легитимирали пред него, той се опитал да избяга, но бил настигнат от полицейските служители. На въпроса им защо е побягнал, той отвърнал, че носи в себе си марихуана и от джоба на долнището си извадил полиетиленова торбичка, съдържаща суха, зелена, растителна маса. Подс. И. бил задържан и отведен в сградата на Първо РУ-Бургас, където с протокол от 13.09.2022г. доброволно предал държаната от него растителна маса.

В хода на досъдебното производство била назначена и извършена химическа експертиза, от заключението по която се установява, че така предаденото от подсъдимия 2 вещество представлявало коноп (канабис, марихуана) с общо тегло 9.636 грама и със съдържание на активния му компонент тетрахидроканабинол - 21.10 %.

Стойността на установеното количество коноп е 57.81 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Приложение № 2 (обн. в ДВ № 15/06.02.1998г., изм. в ДВ бр.14/18.02.2000г.).

Конопът и активният му компонент нямат легална употреба и са поставени под контрол чрез включването им в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия К. И. деяние е съставомерно по основния състав на престъпното държане на наркотични вещества - чл.354а ал.3 т.1 от НК, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на ал.5 на същия член.

По делото беше категорично установено, че на инкриминираните с обвинителния акт дата и място подсъдимият И., без надлежно разрешително съгласно чл.30 и чл.73 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно коноп (канабис, марихуана), със съдържание на тетрахидроканабинол 21.10 %, с общо тегло на суха, зелена, растителна маса 9.636 грама.

Предвид упражняваната от него фактическа власт върху описаното по-горе по вид, тегло и съдържание на активната съставка, високорисково наркотично вещество, без предвиденото в ЗКНВП разрешително, подсъдимият е реализирал от обективна страна състава на престъпното държане на наркотични вещества.

Безспорни и правилни са изводите на районния съд и относно субективната страна на престъплението. То е осъществено при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина. Подс. И. напълно е съзнавал забранения характер на държаната субстанция и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, като е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. Поведението му при извършване на проверката също е показателно за субективното му отношение към стореното. Първоначално той се е опитал да избяга от пресрещналите го на пътя полицейски служители, но след като е бил спрян и съответно задържан от тях, признал, че в джоба си държи наркотични вещества, конкретно марихуана. Казаното ясно разкрива знанието на подсъдимия за забранения характер на държаната от него субстанция и факта, че това само по себе си съставлява престъпление, чието разкриване се е опитал да избегне.

Така извършеното деяние обаче, по убеждението на въззивния състав, представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, поради което в тази част присъдата следва да бъде изменена. При преценката си, съдът съобрази всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца, в контекста на легалната дефиниция за „маловажен случай“, дадена в чл.93 т.9 от НК - характера и вида на засегнатите от деянието обществени отношения, тяхната значимост и степента на увредата им, специфични особености на деянието (количеството и качеството на държаното забранено вещество), обществената опасност на автора и субективното му отношение към стореното.

За настоящия състав е извън съмнение, че подсъдимият е личност, чиято обществена опасност е незначителна. От справката за съдимост се установява, че той е неосъждан и не е наказван по административен ред за извършени от него противоправни деяния. От представените във въззивното заседание прокурорски постановления за прекратяване на досъдебни производства и за отказ от образуването на такива, е видно, че преди извършване на разглежданото тук деяние, за подс. И. е имало данни, че е държал наркотични вещества (отново марихуана), но всеки от прокурорите, автори на съответните постановления, е 3 преценил, че деянията не притежават обществена опасност в степен, оправдаваща изобщо използването на наказателната репресия като най-тежка форма на държавна принуда. Не такъв е настоящият случай. Извършеното от подсъдимия деяние разкрива обществена опасност, достатъчна за ангажирането на наказателната му отговорност, тъй като престъпното държане на наркотични вещества е формално престъпление, на просто извършване и не предполага допълнителни вредни последици, извън осъщественото деяние.

Наред с казаното обаче, забраненото вещество от гледна точка на вид, количество и съдържание на активна субстанция, разглеждани ведно с данните за личността на подсъдимия, са недостатъчни да обосноват подвеждането на деянието под основния състав на чл.354 ал.3 т.1 от НК. Евентуалният риск от пристрастяване и вредният ефект на инкриминираните вещества върху човешкото здраве, от които именно следва обществената опасност на престъплението, в настоящия случай са минимални, а вредните последици от деянието – незначителни в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид.