Решение № 120 от 14.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100500535 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 268956/02.03.2021г. на РС-Бургас от адв. Ч.

Попова от БАК, в качеството й на особен представител на ПР. ХР. Г. с ЕГН-********** от гр.Бургас против Решение № 260258/11.02.2021г. по гр.д.№ 2179/2020г. по описа на БРС, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България“ с ЕИК-204915054 сумата от 11 672,55лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-11112208/07.01.2015г. за периода от 18.08.2017г. до 20-01-2022г., сумата от 5 039,14лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 29.09.2020г.; сумата от 2 937,59лв.-мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като са й възложени и сторените от насрещната съдебни разноски в размер на 1959,91лв..

Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен. Счита, че в обжалваното решение не правилно е прието, че между страните е налице валидно облигационно отношение, без да са изложени мотиви в тази насока. Счита процесния договор за недействителен на основание чл.22, вр.чл.10 и лч.11 от ЗПК. Въвежда подробни аргументи. Намира, че правилно съдът е приел за неравноправна клаузата за застраховка „защита на плащанията“ и е изключил вземането, претендирано по нея, като е намалил претендираната главница, но счита че е допусната грешка при изчисленията за извършеното намаляване на задължението. Счита, че е неравноправна и клаузата за такса ангажимент по потребителския договор, като намира неправилен извода на съда че тя е действителна. Счита, че въззивницата неправилно е осъдена да заплати лихвивъзнаградителна, мораторни и законна, като счита, че в тази част решението е неправилно поради изтекла давност и портиворечащо на ТР от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК 1 на ВКС, според което размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатъкът от предоставената по договора парична сума-главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

За въззиваемото „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България“ с ЕИК204915054 е депозиран от пълномощника юк.Н.Матева писмен отговор, с който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че процесния договор е съобразен с изискванията за форма и съдържание, като посочва, че в чл.3 от същия са посочени допусканията; приложения погасителен план също притежава изискуемото съдържание за размер, брой, периодичност, дати на плащане на погасителните вноски; нито националния закон нито съответната Директива 2008/48/ЕО не изискват посочване компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно определени. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски за юк.възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.

260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.

240, ал.2, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявен от „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България“ с ЕИК-204915054 за осъждане на ПР. ХР. Г. с ЕГН-********** да заплати на и щ е ц а сумите 12010,05 лева – главница по договор за потребителски заем № PLUS-11112208/07.01.2015г., сумата от 5658,45 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.01.2022г., 3091,56 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2017г. до 13.03.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Доводите на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: Ищецът твърди че между страните е бил сключен договор за потребителски заем № PLUS-11112208/07.01.2015г. по силата на който е предоставил в заем на ответника сумата от 15 000лв., които е следвало да бъдат върнати на 84 бр. равни месечни вноски, всяка от по 377,20лв., при фиксирана лихва, ГЛП от 18,64% и ГПР – 21,13%. Уговорено е и закупуване на застраховка от 4725 лева.. Длъжникът е погасил 30 вноски и е преустановил плащанията на вноските на 20.08.2017г.. На 20.09.2017 г. вземането е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от договора поради неплащане на две поредни вноски. С исковата молба се претендира непогасеният остатък от задължението. Моли ответникът да се счита уведомен за предсрочната изискуемост с получаване на препис от настоящата искова молба.

С подадения в законния срок писмен отговор, ответникът, чрез назначения си особен представител е оспорил така предявения иск като неоснователен, като е изложил подробни съображения за несъответствие с изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Оспорено е, че ответницата е сключила процесния договор, че е получила сумата по него, изложени са твърдения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК, погасителния план не отговаря на изискванията на закона, ГПР е посочен само като абсолютна стойност; оспорва се 2 дължимостта на сумите поради недействителност на клаузите за застраховка от 4725лв. , както и за такса ангажимент от 375 лв. която е заплатена от кредитополучателя срещу задължението на кредитора да фиксира лихвения процент на за срока на договора; липсват предпоставките договорът да се счита за обявен за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не е получавала такова уведомление от кредитора. Моли за отхвърляне на претенциите.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства по процесния заемен договор страните са се съгласили заемната сума от 15000лв./усвоена от заемодателя/ да бъде върната на 84 месечни погасителни вноски всяка от които по 377,20лв., при годишен лихвен процент 18,64 %, а годишният процент на разходите – 21,13 %. Падежът на първата вноска е на 20.02.2015 г., а на последната такава – 20.01.2022 г. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 15000 лева, като от сумата е приспадната такса ангажимент в размер на 375 лева. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия 4725 лева. Приложено е извлечение от сметка, видно от което въззивницата ответник е заплатила вноските за главница, лихва и застраховка за периода 20.02.2015 г. – 20.07.2017 г. Застрахователна премия е начислена за периода 18.08.2017 г. – 19.01.2018 г., като от оставащите вноски е приспадната дължимата сума за застраховка в размер на 56,25 лева месечно, като така погасителната вноска става 320,95 лева.

Видно от заключението по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е установило, че с платежно нареждане от 07.01.2015 г. от кредитора е преведена по банков път сумата 14625 лева по сметка с титуляр П.Г., представляваща разлика между разрешената сума по кредита 15000 лева и 375 лева такса ангажимент.

Задълженията по договора възлизат на 11672,55 лева главница, 337,50 лева вноски по застрахователна премия за периода 18.08.2017 г. – 19.01.2018 г., 5658,45 договорна лихва за периода 20.08.2017 г. – 20.01.2022 г., 3091,56 лева законна лихва за забава за периода 20.09.2017 г. – 12.05.2020 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е действителен, длъжникът е получил заемната сума и е преустановил изплащането й на 20.08.2017г. като е погасил 30 от общо 84 месечни вноски, съгласно погасителния план, както и че последният е ясен и съобразен с изискванията на закона; че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо, но от датата на връчване на исковата молба на особения представител на ответника, поради липса на писмени доказателства обявяването да е връчено на длъжника преди това; застрахователната полица е недействителна поради липса на доказателства за плащане на сумата от кредитора на застрахователя, както и че е недействителна поради противоречие с чл. 143 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; че уговорената такса ангажимент е съобразена с разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, поради което клаузата не е неравноправна; че договорната лихва е дължима от датата на първото просрочие на кредита до обявяването му за предсрочно изискуем, а мораторната лихва е дължима от датата на забавата в размерите установени от експертизата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд 3 дължи произнасяне, съдът намира следното:

По отношение възражението, че между страните не е сключван договор за кредит и въззиваемото дружество не е предоставяло на въззивницата в заем сумата от 15000лв..

Видно от писмените доказателства по делото и заключението по СИЕ въззиваемото дружество е превело на 07.01.2015г. по разкрита на името на заемателя ПР. ХР. Г. банкова разплащателна сметка/вж.л.13 по г.д.№ 2179/20г. на РС-Бургас/ по която заемната сума от 14625лв. е преведена и усвоена, като от целия размер на заема от 15000лв. е задържана сумата от375лв.-такса ангажимент/ . От своя страна заемателят Г. е извършвала погашения по кредита като са изплатени равни месечни вноски от по 377,20лв., след което на 20.08.2017г. плащанията са преустановени. С оглед горната хронология правилен е изводът на БРС, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по сключен между страните договор за заем, по който заемодателят е предоставил на заемателя сочената сума, срещу задължение на последния да я върне. Заемателят е изпълнявал коректно поетите задължения по връщане на заетата сума съобразно уговорения между страните погасителен план до 20.08.2017г.. Ето защо, съдът приеча, че заемодателят е изплатил заетата от ответника сума, която не е върната. За това, след като се съобрази с тълкуването на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде направен категоричен извод за дължимост на сумата на главницата.

По отношение въпроса обявен ли е кредитът по процесния договор за предсрочно изискуем и от кога:

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В конкретния случай липсват писмени доказателства по делото волеизявление на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до длъжника преди образуване на настоящото дело, респ.връчване на исковата молба на особения представител на ответника.