Решение № 322 от 25.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Шумен, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630200768 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 609711- F628248/08.11.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на „******** Ф“ ЕООД, гр. Шумен, с ЕИК 203227238, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер на 15 563 /петнадесет хиляди петстотин шестдесет и три/ лева. Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.

Изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата на изложените основания, като в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока и моли за присъждане на разноски.

За и.д. Директор на ТД на НАП Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В представени писмени бележки излага становище по съществото на спора и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения.

1

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „******** Ф“ ЕООД е финансова институция по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.3 от Закона за кредитните институции и е регистрирано под №BG R00338 в Регистъра на финансовите институции на БНБ. В тази връзка извършва дейност по предоставяне на парични заеми – отпускане на средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; Продажба на стоки при условията на финансов лизинг. Управител на дружеството е лицето С.Д.С., а едноличен собственик на капитала на дружеството е „********“ ЕООД, чийто единствен съдружник и управител е също лицето С.Д.С..

На 21.09.2021г. на дружеството била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП Варна, офис Шумен. По време на проверката, свидетелката В. П. В.-М. констатирала, че на 31.05.2021г. дружеството е изплатило в брой на лицето С.Д.С. - управител на дружеството възнаграждение за месец април 2021г. в размер на 31 127.94 лева, включващо основно и допълнително възнаграждение. Извършеното плащане в брой било счетоводно отразено по дебита на сметка 421 Персонал и по кредита на сметка 501 Каса в лева.

Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол № П-03002721132821П73-001/21.09.2021г. За констатираното нарушение на 21.09.2021г., свид. В.-М. съставила на дружеството – жалбоподател, акт за установяване на административно нарушение № F628248/21.09.2021г., като е посочила, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружествотожалбоподател и подписан от него, без да изложи конкретни възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани и допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 609711-F628248 от 08.11.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на „******** Ф“ ЕООД, гр. Шумен, с ЕИК 203227238, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер на 15 563/петнадесет хиляди петстотин шестдесет и три/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В. П. В.-М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че структурата на изплатеното на лицето С.Д.С. трудовото възнаграждение за месец януари 2021г. отговаря на структурата на НСОРЗ, че същото е начислено по счетоводна сметка дебит 604 „Разходи за заплати /Кредит сметка 421/01 персонал по трудови договори; че дължимите осигуровки са начислени на 25.05.2021г., а данъкът върху доходите за физическите лица за процесния месец е начислен от дружеството, като са включени в общата сума на начислените от дружеството данък и осигуровки. В същото време експертизата дава заключение, че за периода от 01.09.2020г. до 31.07.2021г. дружеството е изплащало трудови възнаграждения в брой в размер над 2

10 000 лева на служителите С.Й.С. – офис мениджър звено Шумен и Р.Р.Л. – офис мениджър звено Търговище.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на актосъставителя В.

П. В.-М., доколкото същата е извършила проверката и лично е възприела фактите, за които свидетелства в съдебно заседание. В същото време показанията на свидетелката са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка.

Съдът напълно кредитира и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същата дава отговор на формулираните въпроси след извършена надлежна проверка в счетоводството на дружеството и намиращите се по делото доказателства. В същото време заключението кореспондира с установената от съда фактическа обстановка и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът приема, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са довели до невъзможност същото да реализира правата си по един адекватен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗОПБ /към датата на извършване на нарушението/ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са 1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. и 2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Законът не се прилага за изрично посочените в чл.2 случаи, като изрично в разпоредбата на чл.2, т.6 от същия от приложното поле на чл.3 е изключено изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.

Дружеството-жалбоподател „******** Ф” ЕООД се явява задължено лице по смисъла на ЗОПБ, поради което съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ е следвало да извършва плащания на суми на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

От материалите по делото се установява, а и не се оспорва от страните, че на 31.05.2021г. дружеството-жалбоподател е извършило плащане в брой в гр. Шумен на възнаграждение по договор за месец април 2021г. на лицето С.Д.С., управител на „******** Ф“ ЕООД в размер на 31 127.94 лева, включващо основно и допълнително възнаграждение.

Спорният по делото въпрос е какво е било естеството на изплатеното на лицето С.Д.С. възнаграждение, респективно какво е естеството на сключения между нея и дружеството договор – трудов или договор за възлагане на управление.

Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че сключения между „******** Ф“ ЕООД и неговия управител С.Д.С. Договор от 31.01.2018г. представлява трудов договор по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.61 и сл. от КТ. Действително същият, въпреки че не е наименован, е сключен в посочената в разпоредбата на чл.62 от КТ писмена форма и съдържа изискуемите в разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ реквизити. В същото време обаче, доколкото договорът е сключен между дружеството от една страна и неговия управител от друга се налага 3 извода, че същият по своето естество представлява Договор за управление, който е мандатен, а не трудов договор.

В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС, която приема по безспорен и категоричен начин, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество /било то ООД или ЕООД/ възниква от избора на управителя.

Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.

Независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл.141, ал.7 от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и дружеството, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат). Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. В подкрепа на изложеното са Решение №222 от 10.05.2019 год. на ВКС по т.д. №2972/2017 год., I т.о., ТК, Решение №204 от 28.07.2014 год. на ВКС по гр.дело №983/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №306 от 25.06.2012 год. на ВКС по гр.д. №1387/2011 год., IV г.о., ГК и др.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за представения по делото Договор от 31.01.2018г. не е било подадено уведомление, съгласно изискването на чл.62, ал.3 от КТ. В тази връзка съдът споделя изложеното от процесуалният представител на дружеството-жалбоподател становище, че неизпълнението на задължението на работодателя по чл.62, ал.3 от КТ няма отношение към сключването, респективно валидността на договора. В същото време обаче подаването на уведомление по посочения по-горе текст представлява индиция за действителната воля на страните относно вида на договора, който са искали да сключат. Доколкото по отношение на Договора от 31.01.2018г. задължението за подаване на уведомление не е било изпълнено се налага извода, че същият не е имал характеристиките на трудов договор и страните не са имали воля да сключат такъв договор.

Преценката относно вида и естеството на договора не представлява косвен съдебен контрол за негова недействителност, каквито твърдения се навеждат в представените по делото писмени бележки от дружеството-жалбоподател. Преценката на съда в настоящото производство се свежда единствено до естеството на договора и начина, по който същият е уредил отношенията между страните. В този смисъл изводът направен по-горе, че Договорът от 31.01.2018г. представлява Договор за управление, не влече след себе си извод за неговата недействителност.