Решение № 326 от 23.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Плевен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Д. В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20264430201302 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1772-000087 от 20.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Д. Н. Д. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че не е била уведомявана за извършена служебна дерегистрация на основание чл. 574 КЗ ал. I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45 от 24.03.2000 година, в която подробно е регламентирана тази дейност на административнонаказващия орган. Счита, че разписаната в Наредбата процедура не е изпълнена, не е била уведомявана и в тази връзка цялата административнонаказателна дейност намира за незаконосъобразна, а издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно. Жалбата съдържа искате съда да постанови решение, с 1 което да отмени наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в заседание и не взема становище по основателността на жалбата. съдебно

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на закона и становището на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 13.03.2026 година, около 10:30 часа в *** на жалбоподателката Д. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в ***, управлявала МПС лек автомобил Волво Ц 40 с рег. № ***/ чужда собственост/, което било със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 година. Същото обстоятелство било установено след проверка в информационните масиви на ОД на МВР Плевен. Регистрацията на лек автомобил Волво Ц 40 с рег. № *** била прекратена след уведомление от „Гаранционния фонд“ за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За така установените обстоятелства на жалбоподателката Д. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП: управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката и връчен и по надлежният ред. Същата го подписала без възражения.

Материалите по административно наказателната преписка били изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката, производството пред същата приключило с Постановление от 13.05.2026 година за отказ да се образува срещу жалбоподателката наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК предвид липсата на доказателствата за виновното и поведение. Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за сведение и преценка относно ангажирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

2

На 13.03.2026 година в 00:03 ч. била подновена задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ за лек автомобил лек автомобил Волво Ц 40 с рег. № *** и служебно била възстановена регистрацията на същия.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Д. Д. е наложено административно наказание 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.

140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 26-1772-000087 от 20.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3407965 от 13.03.2026 година на старши полицай при Първо РУ – Плевен; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 2666 от 2026 година на Районна прокуратура - Плевен; мотивирана резолюция № 26-1772-М000011 от 13.03.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ - Плевен; сведение от жалбоподателката Д. Н. Д. от 13.03.2026 година; справка от „Гаранционен фонд“ с изходящ № 09-00-542 от 24.03.2026 година;

Уведомление по чл. 574 ал. Х от КЗ № 031386 от 04.01.2026 година; справка за изпратени писма от „Гаранционен фонд“ към собственици на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по регистрационен № *** от 20.03.2026 година; справка от базата данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците по регистрационен № *** от 06.07.2026 година; справка от базата данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците по регистрационен № *** от 06.07.2026 година; товарителница от 07.07.2026 година.

В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на свидетелите Р. К. Г. и А. Н. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

3

Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен установяват по категоричен начин, че лек автомобил Волво Ц 40 с рег. № *** не е собственост на жалбоподателката. На 09.01.2026 година на собственика на автомобила било изпратено уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ, в 14 - дневен срок от изпращане на уведомлението да представи пред Гаранционния фонд доказателства за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Такива не били представени от страна на собственика, поради което и била изпратена информация до сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, която от своя страна извършила служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил Волво Ц 40 с рег. № *** , считано от 03.02.2026 година. Представените от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен писмени доказателства, а именно справка по история на регистрация на МПС лек автомобил Волво Ц 40 с рег. № ***, собственост на Е.К.Д. не установяват последния да е бил уведомяван по надлежния ред за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.

Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал.

2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателката, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област , обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на 4 вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Събраните в хода на административното, а и въззивното производство доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката и съставянето на АУАН, МПС лек автомобил Волво Ц 40 с рег.

№ ***, е било собственост на Е.К.Д., а не на жалбоподателката. Безспорно установено е и че нито собственикът, нито Д. са били уведомени по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.

Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство / в случая 5 ползвателя на моторното превозно средство/ обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В конкретният случай, незнанието на жалбоподателката се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно уведомяване или узнаване на жалбоподателката за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, считано от 03.02.2026 година.

Ето защо, констатираното на 13.03.2026 година от страна на полицейските служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, а вината в административнонаказателния процес не се предполага.