Решение № 986 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000503151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, са осъдени дружествата ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплатят солидарно на В. С. А. сумата от 150 000 лв. на осн. чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.), обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й Е. Б. А., настъпила вследствие на ПТП на 09.02.2014год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 160 000лв., като неоснователен и недоказан.

Със съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, са осъдени дружествата ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплатят солидарно на В. С. А. и на П. Б. А., конституирани в правата на починалия в хода на производството Б.

П. А. общо сумата от 150 000 лв. на осн. чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.), обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина му Е. Б. А., настъпила вследствие на ПТП на 09.02.2014год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 160 000лв., като неоснователен и недоказан.

Със съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело 1

№2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав е отхвърлен иска с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), предявен от П. Б. А. срещу дружествата ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД при условията на солидарност, за сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му Е. Б. А., настъпила вследствие на ПТП на 09.02.2014год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата , като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че исковете са погасени по давност, предвид разп. на чл.72 ал.4 от ЗЗД, вкл. се поддържа и възражението за погасителна давност досежно увеличения размер на исковете от 100 000лв. на 160 000лв. за всеки иск, допуснато в съдебно заседание на 02.06.2023г., както и след смъртта на ищеца Б. П. А. досежно предявения от него иск.

Оспорва се вината на водача на лек автомобил „Шевролет“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, като се твърди, че приносът на водача на бек автомобил „БМВ“ за настъпване на процесното ПТП е основен и до размера на 99%.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил правилно и законосъобразно както разп. на чл.52 от ЗЗД, така и задължителна съдебна практика, като вкл. не е съобразил основни критерии при определяне размера на обезщетението, вкл. и обстоятелството, че ПТП е настъпило през 2014г.

Оспорва дължимостта на законна лихва от 09.02.2016г., предвид настъпила погасителна давност.

По изложените във въззивната жалба съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, при условията на евентуалност, моли, съдът да намали размера на присъденото обезщетение.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по тази въззивната жалба на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД депозира писмен отговор. Оспорва жалбата досежно оспорената солидарна отговорност на двете застрахователни дружества.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело 2

№2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над по 80 000 лв. За всеки иск. Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди се,че неправилно е съобразена разп. на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика. Излага подробни съображения в тази насока във въззивната жалба.

По изложените във въззивната жалба съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 261001 от 23.07.2023г., постановено по гр.дело №2094/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 2-и състав в обжалваната част и да отхвърли предявените искове за сумата над по 80 000 лв.за всеки иск Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемите В. С. А. и П. Б. А. представят писмен отговора и по двете въззивни жалби. Оспорват същите и молят да бъдат оставени без уважение.

Претендират разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд са предявени от В. С. А. и от Б. П. А. искове с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син Е. Б. А., настъпила при ПТП на 09.02.2014г.

В хода на производството ищецът Б. П. А. е починал, на 14.04.2022г. и в неговите права са конституирани неговите единствени законни наследници: В.

С. А., съпруга и П. Б. А., син.

По делото не е спорно обстоятелството, а това се установява и от приетите по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, присъда по НОХД № 1273/2017г. по описа на СГС, и удостоверение за наследници, че на 09.02.2019г. Е. Б. А. като пътник в лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК№ ******** е претърпял ПТП в гр.София, предизвикано от Д. П. П. като водач на лек автомобил марка “БМВ“ с ДК № ********, който 3 нарушил правилата за движение по пътищата ( управлявал автомобила с превишена скорост от окоро116 км./ч. в градски условия) и от П. В. П. като водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ , в който е пътувал пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата (отнел предимство на движещо се по главен път МПС, при извършване на забранена маневра-завой наляво) и по непредпазливост причинили смъртта на Е. Б. А.. Спорен е между страните по делото размера на приноса на двамата водачи за настъпване на ПТП.

Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № ********, а ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК № ********. Тези обстоятелства се установяват и от справка от ИФ на ГФ.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанциония съд са предявени кумулативно субективно 4 съединени искове с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ( отм.).

Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.), е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на ищците пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представените ПОМ и осъдителна Присъда по НОХД, влязла в сила, както и от заключението на приетата по делото КСАТМЕ, неоспорени от страните по делото се установява противоправното поведение и вината на Д. П., водач на лек автомобил „БМВ “ с ДК № ******** за причиняване смъртта на Е. А.. От същите доказателства се установява и противоправното поведение и вината и на П.

П., водач на лек автомобил „Шевролет Авео “ с ДК № ******** за причиняване смъртта на Е. А..

Не се спори между страните по делото, че е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответните дружества и водачите на процесните леки автомобили по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

Спорен е въпросът между двете застрахователни дружества за размера на приноса на застрахованите при тях водачи за настъпване на процесното ПТП.

Присъдата по НОХД е задължителна за гражданския съд, съгл. разп. на 5 чл.300 от ГПК, поради което вината на водача на лек автомобил „БМВ“ е доказана. Предвид, заключението на приетата КСАТМЕ съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП в равна степен има и водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е игнорирал забранителен знак и е предприел забранен завой наляво, като е отнел по този начин и предимството на движещият се по главен път лек автомобил „БМВ“. Мотивите на Присъдата по НОХД не са задължителни за гражданския съд, но доколкото същите имат отношение към приетата от наказателния съд съставомерност на деянието, то и от същите е видно противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ за настъпване на процесното ПТП и то в равна степен с противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“.

В този смисъл наведеното от ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД възражение във въззивната жалба за изключителен принос в размер на 99 % на водача на лек автомобил „БМВ“ за настъпване на процесното ПТП, настоящият съдебен състава намира за неоснователно и недоказано. Правилно и законосъобразно предвид разп. на чл.53 от ЗЗД, е ангажирана солидарно отговорността и на двамата водачи. Доколкото, обаче, с обжалваното решение е прието, макар и само в мотивите, които не се ползват със сила на присъдено нещо, че приносът на застрахования от ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД водач е 70 %, то настоящата съдебна инстанция не следва да изменя решението в тази му част (още повече, че и няма правомощия, доколкото мотивите на решението не подлежат на самостоятелно обжалване), предвид принципа за невлошаване положението на жалбоподателя.