Решение № 1661 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. С., 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е.ИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Е.ИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110164654 по описа за 2021 година

Ищецът З. е предявил срещу „Д. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 2801,94 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Ф.” с peг.

№ ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 27.11.2017г. в гр. С., бул. „Б.“, както и мораторната лихва, считано от 21.09.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, в размер на 323,78 лв. Претендира и законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба - 12.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението Ищецът твърди, че на 27.11.2017г. в гр. С., на бул. „Б.“ водачът на лек автомобила марка „.” с peг. № ., вследствие на нарушаване на ЗДвП реализира ПТП, като удря лек автомобил марка „Ф.” с peг. № .. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП от органите на ОПП-СДВР.

Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Ф.” имал сключена застраховка „Каско” в З. по полица № 17-0300/190/5000021. След подадено уведомление в застрахователното дружество била образувана щета № 0300/17/777/508600, изготвени били описи-технически експертизи по щетата, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в общ размер 2 801,94 лева.

Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка „.” с peг. № ., управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Д..

Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил - З. изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 2 801,94 лева. Твърди се, че на 21.09.2020 г. с писмо ответното дружество отказало да заплати застрахователно 1 обезщетение. Ищецът претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като излага доводи, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че водачът на МПС „.“ не е нарушил правилата на ЗДвП. Оспорва наличието на причинна връзка между противоправно поведение на водача на лек автомобила „.“ и настъпилите вреди. Посочва, че увреждането е настъпило по вина на трето, неучастващо по делото вследствие неизпълнението на задължение на С. за стопанисване на пътен участък - пътят не бил опесъчен и не бил означен като опасен. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за завишена. Признава валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „.” е peг. № .. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По искане на ответната страна като трето лице – помагач на негова страна беше конституиран Е. К. С..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

С оглед процесуалното поведение на ответника и изложеното в отговора на ИМ, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства:

-наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД по отношение на лек автомобил марка „.” с peг. № . към датата на настъпване на процесното ПТП;

-наличие на валидна застраховка „Каско”, сключена между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Ф.” с рег. № .;

-изплащане на сумата от 2801,94 лева от страна на ищеца в полза на извършилия ремонта на увредения автомобил сервиз.

Горните факти се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: застрахователна полица № 17-0300/190/5000021 от 09.01.2017г. „Пълно Каско” /л.

15 от делото/, фактура № 0012097766 от 20.03.2018г. /л. 24-25 от делото/, преводно нареждане ведно с опис на поръчка – щета /л. 28-29 от делото/ и справка от Гаранционен фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение са МПС с рег.

№ ..

Настъпването на застрахователното събитие, включително датата, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, се установяват от приобщения по делото протокол за ПТП /л. 10 от делото/, материалите по административно-наказателната преписка /л. 72-86 от делото/, заключението на АТЕ /л. 94-102 от делото/ и разпита на свидетеля С. Н..

Съдът кредитира съставения от служител на ОПП-СДВР протокол за ПТП, въпреки, 2 че същият не се ползва с доказателствена сила относно механизма на ПТП. Няма пречка, обаче, протоколът да се ползва за установяване на видимите щети по увредения лек автомобил „Ф.”, както и по отношение факта, че при пристигане на място на полицейските служители, другият водач не е бил установен на място, т.е. същият е напуснал ПТП.

В тази насока съдът кредитира и показанията на свидетеля С. Н., който потвърждава факта, че след настъпване на ПТП, другият участник е напуснал местопроизшествието.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н., като съобрази, че същият като участник в ПТП, е бил негов очевидец. Показанията на свидетеля се отличават с логичност и вътрешна безпротиворечивост, като същите намират подкрепа и в писмените доказателства по делото: протокол за ПТП, уведомление за щета, както и в заключението на АТЕ.

Свидетелят се явява и трето незаинтересовано от изхода на делото лице, поради което съдът му се довери изцяло, включително и в частта, в която свидетелят излага сведения относно механизма на ПТП, респективно вината на другия водач, управлявал МПС – „. Б.” с рег. № ..

Действително, свидетелят не посочва марката на автомобила, причинил ПТП, но същият потвърждава, че се е опитал да запомни регистрационния номер и марката, за да ги съобщи на органите на КАТ. Ето защо, съдът няма съмнение, че виновният вода е управлявал именно индивидуализираният по-горе лек автомобил „.”.

Виновното и противоправно поведение на водача на МПС „.” се установява и от приетата по делото АТЕ, която сочи механизъм на настъпване на ПТП, обективиран и от свидетеля Н. – загуба на напречната устойчивост на превозното средство поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия – заснежена пътна настилка, което е довело до отклоняване наляво и реализиране на ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Ф.” с рег. № .. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на ПТП е поведението но водача на лек автомобил „. Б.” с рег. № ., който поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /заснежена пътна настилка/, губи контрол върху превозното средство, което занася и се отклонява наляво.

Възражението на ответника за липса на вина у водача, управлявал МПС „.” поради лиса на обозначение за опасен участък и липса на опесъчаване съдът не намира за релевантно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”. В случая е била нарушена именно посочената разпоредба, доколкото виновният водач не се е съобразил с атмосферните условия – наличие на сняг, което явно е довело до мокра и хлъзгава настилка, довела до поднасянето на автомобила и настъпване на ПТП.

В този смисъл, макар вещото лице да сочи, че опесъчаването на пътната настилка допринася за по-добро сцепление на автомобилните гуми с пътното покритие, което намаля вероятността от занасяне, то дори да бъде прието, че такова опесъчаване не е било налице, 3 това по никакъв начин не санира отговорността на виновния водач, който е бил длъжен да се съобрази именно с заснежената пътна настилка, включително и с факта, че липсва опесъчаване.

Именно за нарушение на посочената норма е ангажирана и административнонаказателната отговорност на виновния водач чрез налагане на глоба и издаване на НП, което се установява от материалите по административно-наказателната преписка, които съдът кредитира изцяло. Действително, видно от решението на СРС по НАХД № 15469/2018г., НП е било отменено, но това е станало поради допуснати процесуални нарушения, не и по същество. Ето защо, и доколкото механизма на ПТП и противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „.” се установяват и от останалите доказателствени средства – показанията на свидетеля Н., протокол за ПТП и заключение на АТЕ, то съдът приема за безспорно установени посочените релевантни факти.

Видно от представените от ищеца писмени доказателства: уведомление за щета на МПС, снимков материал, опис на щета, приемо-предавателен протокол, доклад по щета и платежно нареждане и опис към него, във връзка с процесното ПТП при ищцовото дружество е била образувана щета, като щетите по увредения автомобил са били възстановени в сервиз, за което ищцовото дружество е заплатил сумата от 2801,94 на сервиза, извършил ремонта.

Спорен е въпросът относно размера на дължимата сума за възстановяване на щетите по увредения автомобил.

В тази насока съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, съгласно което: увреденият лек автомобил „Ф.” към момента на ПТП е бил в експлоатация 5 години, 10 месеца и 17 дни, считано от първоначалната регистрация – 10.01.2012г.

Съгласно заключението на АТЕ – стойността за възстановяване на увредения автомобил при гаранционни условия – в официален сервиз за марката, е в размер на 2801,94 лева, а по средни пазарни цени – 2313,30 лева.

Вещото лице потвърждава наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите щети по процесния автомобил.

По делото не са ангажирани доказателства – увреденият лек автомобил към датата на ПТП да е бил в гаранционен срок, поради което съдът счита, че действителния размер на средствата, необходими за възстановяване на щетите по автомобила, следва да е този по средни пазарни цени, въпреки наличието на клауза в застрахователния договор – уговорен начин за ликвидация на щети – право на ползване на Официален сервиз за марката.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по 4

"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Както беше посочено по-горе, действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ, изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2313,30 лева.

С оглед на горното, искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен до размер от 2313,30 лева и отхвърлен за горницата до първия предявен размер от 2801,94 лева или за сумата от 488,64 лева.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Видно от представеното от ищеца писмо от „Д. до „З. Б.”, в което ответникът е отказал изплащането на претендираното обезщетение от страна на ищеца, писмото е изведено от деловодството на ответника на дата 21.09.2020г. Това е и най-ранната дата, спрямо която може да бъде прието, че ответникът е бил известен за отправената от ищеца регресна покана.