Решение № 7050 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7050 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100503403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19/02.01.2024 г. по гр.д. № 11347/2023 г. на Софийски районен съд, 55-и състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Уиз Еър Унгария“ Црт., действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, ЕИК ******* дължи на В. Г. Н., ЕГН ********** сумата 250 евро - обезщетение за закъснял полет № W64316 от 25.07.2021 г., изпълнен по направление от Рим, Италия, до София, България, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 12.10.2022 г., до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55375/2022 г. на СРС, 164-ти състав.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт. Оплакванията в жалбата са насочени изцяло към мотивите на съда от правна страна, като се изразява съгласие с фактическите изводи в обжалваното решение. Обръща се внимание, че закъснението на процесния полет е под три часа, поради което според жалбоподателя неправилно СРС е приел, че ищецът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004. Направено е искане за отмяна 1 на решението на СРС, като вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Г. Н. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени аргументи. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004.

Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е създаден за предоставяне на защита на пътници, заминаващи от летище, разположено в държава членка, в случаите, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на няколкото предпоставки: 1) валиден договор за превоз между страните; 2) потвърдена резервация за полета; 3) представяне на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; 4) кацане на въздухоплавателното средство, извършено след повече от три часа от предвиденото полетно разписание и 5) разстоянието на изпълнения полет да е под 1 500 км.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства пред първата инстанция правилно са отделени: наличие на облигационно правоотношение между страните по сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № W64316 по направление от летище Рим, Италия (CIA), до летище София, България (SOF); ответникът е бил въздушен превозвач за полет W64316 от 25.07.2021 г.; разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км.

Наличието на договор с посоченото съдържание се установява и от представените по делото документи във връзка с резервацията на ищцата, като не се спори, че същата е потвърдена и ищцата се е явила навреме за регистрация преди полета.

Спорно по делото е колко дълго е било времетраенето на закъснението 2 на процесния полет и дали същото обосновава право на обезщетение в полза на ищцата.

От уведомително писмо от „С.К.“ АД (лицензираният летищен оператор на Летище София), се установява, че полет W6 4316 (FCO - SOF), регистрация GWUKN, планиран за излитане от Рим на 25.07.2021 г., е с първоначално планиран час на кацане в София в 00:40 ч. на 26.07.2021 г. и с реален час на кацане в София в 03:24 ч. на дата 26.07.2021 г.

От разпечатка за полета, предоставена от автоматизираната информационна система на ответника, се установява, че вратата на самолета е отворена в 00:29 часа (универсално координирано време) на 26.07.2021 г., което съответства на 03:29 местно време на същата дата. Документът е представен в заверен от страната превод, верността на който не се оспорва, предвид което въззивният съд го цени като допустимо и относимо към предмета на доказване доказателство, което е представено своевременно по делото – на английски език – още с отговора на исковата молба, и в превод – в първото открито съдебно заседание в изпълнение на указания на съда.

Представеното от ищцата извлечение от интернет страница, на което е посочено, че закъснението на полета е 3 часа и 16 минути, е оспорено от ответната страна с аргумент, че не показва официална информация.

Въззивният съд споделя становището на ответника, като намира представеният документ за недостоверен източник на информация, защото е неустановен адресът на страницата, кое лице я поддържа и в какво качество, както и откъде са събрани данните за закъсненията на полети, упоменати там.

Нещо повече, в него липсва информация относно планираното време на кацане съгласно предвиденото разписание на полети и действителното време на кацане, от което да може да се съди за периода на закъснение. По тези съображения въззивният съд не кредитира това писмено доказателство.

Понятието „време на пристигане“, използвано в чл. 2, чл. 5 и чл. 7 от Регламент № 261/2004 с цел да се определи продължителността на закъснението на пътниците от полет, обозначава момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета, с уговорката, че в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината (в този смисъл е решение на Съда на ЕС по дело С-452/13). С оглед това закъснението на процесния полет се явява такова в размер на 2 часа и 49 минути , съобразно данните по делото за момента на отваряне на врата на самолета.

Съгласно чл. 7, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 право на обезщетение възниква за пътниците на отменени полети. Към тяхното правно положение са приравнени и случаите на пътници на полети със закъснение по-голямо от три часа, като това се извежда от практиката на Съда на ЕС. В решенията по съединени дела C‑581/10 и C‑629/10 е прието, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на Регламента, ако понасят поради такива полети загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

3

При това положение се явява неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ищцата има право на обезщетение, защото несъмнено се установи по делото, че закъснението на полета е под три часа.

Предвид достигането до противоположни изводи по отношение на основателността на предявения иск с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

С оглед основателността на въззивната жалба право на разноски във въззивното производство има само въззивникът „Уиз Еър Унгария“ Црт. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева.

За извършването на други разноски липсват доказателства.

С оглед изхода на спора и отмяната на първоинстанционното решение, съдът дължи произнасяне и по претендираните разноски пред СРС. Предвид отхвърлянето на предявения иск, право на разноски има само ответникът в първоинстанционното производство. Същият претендира разноски в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 5 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, и 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност и недоказаност на плащането. Ответникът е представил доказателства за сторени разноски – фактури и преводно нареждане относно адвокатските възнаграждения, предвид което извършването на същите е установено. Липсва доказателство за заплащане на претендираната такса за издаване на съдебно удостоверение, поради което същата не следва да бъде присъдена.

По отношение на възражението за прекомерност съдът намира, че същото е основателно. Първоинстанционното производство не се отличава с правна и фактическа сложност, като същото има еднотипен характер с множество други, по които процесуалният представител на ответника осъществява правна защита и съдействие. С оглед това размерът на същото следва да бъде намален, като съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид несъответствието й с правото на ЕС (решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), а те следва да бъдат възприети като ориентир. При съобразяване на всичко това съдът приема, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение на ответника за първата инстанция, който ищцата следва да понесе като санкция за неоснователността на претенцията й, е в размер на 200 лева (половината от размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ).

Възражението е основателно и относно претенцията за разноски в заповедното производство. Предоставената правна помощ по него се изразява единствено в подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, което представлява документ по образец. Предвид това за заповедното 4 производство намаленият поради прекомерност размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 100 лева (половината от размера по чл. 6, т. 5 НМРАВ).

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 19/02.01.2024 г. по гр.д. № 11347/2023 г. на Софийски районен съд,

55-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за признаване на установено, че „Уиз Еър Унгария“ Црт., действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, ЕИК ******* й дължи сумата 250 евро - обезщетение за закъснял полет № W64316 от 25.07.2021 г., изпълнен по направление от Рим, Италия, до София, България, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 12.10.2022 г., до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55375/2022 г. на СРС, 164-ти състав.

ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на „Уиз Еър Унгария“ Црт., действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева - разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.