Решение № 6894 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6894 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110143807 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ (с предишно наименование /ФИРМА/), с която срещу Р. Р. Р., са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземания на ищеца, за сумата от 69,73 лева, представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.09.2019 г. до 04.11.2019 г. по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359895624744 от 28.07.2016г. и допълнително споразумение към договора от 26.11.2018г., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането и сумата в размер на 251,63 лева, 1 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва за периода от 14.12.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.01.2022 г по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71514/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав.

С исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359895624744 от 28.07.2016г. и допълнително споразумение към договора от 26.11.2018г. Твърди, че е изправна страна по договора, както и че ответникът му дължи процесната сума за ползване на мобилни устройства за два последователни месеца, а именно за м. 10 и м. 11.2019 г., за което задължение били издадени фактури № 7294844/05.10.2019г. и № 7296206259/05.11.2019г., която била в общ размер на 82,05 лв., със сторнирани с пропорционално платени от ответника такси до размера на сумата от 69,73 лева. Поддържа, че по повод неизпълнението на ответника, прекратил едностранно сключения между страните договор и начислил неустойка.

Последната била в общ размер на 251,63 лева и представлявала сбор от сумата от 92, 46 лв. – неустойка за абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“, представляваща стойността на 3 месечно абонаментни такси и сумата от 2

159, 17 лв., представляваща неустойка за ползване на устройство „Honor 8X 64GB Dual Black”.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез назначения му особен представител, в който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва облигационното отношение между страните, както и методиката, по която са начислени процесните суми.

Твърди, че не е използвал услугата, предоставяна от ищеца.

Поддържа, че претендираните неустойки са прекомерни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Р. Р. Р., редовно призован, не явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат В., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими, като предявени при наличието на правен интерес от легитимна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 71514/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че между страните е валидно сключен договор за далекосъобщителна услуга, изпълнение на задълженията си по договорите размера на вземанията и тяхната изискуемост.

От приетия по делото договор за мобилни услуги от 28.07.2016г. с предпочетен номер + 359895624744 се установява че между страните са били налични договорни отношения по договор за далекосъобщителна услуга, подновен с допълнително споразумение от 26.11.2018г. сключен за срок от 24 месеца до 26.11.2020г. за абонаментен план „Тотал“, с размер на месечната абонаментна такса от 36,99 лева, като по договорен абонамент за мобилен номер 359895624744 на ответника е предоставено и устройство HONOR 8x 64GB Oual Blask, с отстъпка от стандартната цена, видно от раздел II, т.1 от допълнително споразумение от 26.11.2018г., както следва – стандартна цена на 4 мобилното устройство без абанамент от 659,90 лева, а лизингова цена с избрана от абоната програма „Тотал“ е 279,99 лева.

Изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия, приет по делото доказателствен материал, установява, че на абоната, за процесния период на потребление от 05.09.2019г. до 04.11.2019г. са предоставени за номер 359895624744 550 минути за разговори към държави в ЕС, международна зона 1,2 и Балкани, 40000.00 МВ мобилен интернет на максимална скорост в Б., 14200.00 МВ мобилен интернет на максимална скорост в зона на ЕС, 3 кратки текстови съобщения /SMS/, 46 минути разговори в мрежата на ищеца, 238 минути разговори към други национални мобилни мрежи, 4 минути разговори с фиксирани мрежи, 2 минути разговори към номера 0700/0800/00800 и плащания на стойност 12,18 лева към услугата Google Play Store чрез ищеца. Вещото лице е установило, че за периода от 05.09.2019г. до 04.11.2019г. абонатът е имал достъп и е реализирал потребление в мрежата и услугите, предоставени от ищеца, със следните изключения: в периода от 05.09.2019г. до 25.09.2019г. абонатът е бил със спрени изходящи услуги заради неплатени задължения, от 25.09.2019г. до 30.09.2019г. абонатът е бил със спрени входящи и изходящи услуги заради неплатени задължения и от 28.10.2019г. абонатът е бил със спрени изходящи услуги 5 заради неплатени задължения.

Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че процесните фактури с №

7294844733/05.10.2019г.; № 7296206259/05.11.2019г.; № 7297425106/05.12.2019г. и № 7298907/05.01.2020г. са издадени за периода от м.09.2019г. до м.12.2019г. Стойността на фактурите е 321,36 лева, като за текущо потребление е фактурирана сума по четирите фактури от 3336,68 - 12,32 лева, или сума в размер на 321,36 лева. Съответно по фактура № 7294844733/05.10.2019г. е начислена сума за разговори и месечни абонаментни такси в размер на 31,05 лева с ДДС, с падеж до 20.10.2019г.; по фактура № 7296206259/05.11.2019г., за отчетен период от 05.10.2019г. до 04.11.2019г. е начислена сума за разговори и месечни абонаментни такси в размер на 50,99 лева с ДДС, платима до 20.11.2019г. По тези две фактури не е установено плащане на общата сума от 82,05 лева, като ищецът е издал кредитно известие № 7297425106/05.12.2019г., с което е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в размер на 12,32 лева с ДДС за върнати на ответника пропорционално начислени такси при сключване на абонамента, и е отразено в незаплатените суми в размер на 82,05 лева за предходните два периода, при което задължението на ответника се сторнира до размера на сумата от 69,73 лева. Впоследствие поради неплащане на задължението ищецът е прекратил предсрочно договора, като е издал фактура № 7298907409/05.01.2020г. на стойност 6

321,36 лева, от които сумата от 69,73 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги и сумата от 251,65 лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Вещото лице е установило, че по договора за абонаментен план „Тотал“ 36,99 лева с ДДС, без ДДС 30,82 лева за мобилен номер 35895624744 е начислена неустойка в размер на 92,46 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, като е начислена и сумата от 159,17 лева, представляваща неустойка за ползване на устройство HONOR 8x 64GB Oual Blask, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок от договора.

Съдът приема исковете за основателни, като доказани по основание и размер.

От съвкупния доказателствен материал по делото, съдът намира, че се установи наличието на договорни правоотношения между страните, доставянето на далекосъобщителните услуги, както и размера на сумите по фактурите. Съответно т. 23, б. "б" и "в" от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги, 7 представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, /ФИРМА/“ *** има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите условия „/ФИРМА/“ *** има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.

За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Задължението за 8 абонаментни такси в размер на 61,64 лева без ДДС е дължимо и без налично потребление. Представените фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът оспорва доставянето на далекосъобщителните услуги и техния размер то съдът допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. От нея се установява, че съобразно избрания абонаментен план и допълнително споразумение, сключено между страните от 26.11.2018г. на ищеца са доставени услуги, реално ползвани в рамките на плана, като на практика сумата от 69,73 лева представлява месечните абонаментни такси, които са дължими и без потребление, доколкото се установи, че поради неплащане на абоната са ограничени изходящите 9 обаждания. По изложеното съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им, касаещи месечни абонаментни такси и ползвани услуги по процесния договор.