Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. , 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200146 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: с.********, обл.

*********, ул. „**********“ №4 срещу Наказателно постановление /НП/ № 399/04.08.2022г., издадено от Директора на РДГ-******, с което на същата са наложени две административни наказания: 1. „Глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 ЗГ вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. чл.108, ал.3 ЗГ и 2. „Глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл. 257, ал.

1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 ЗГ вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. чл.108, ал.3 ЗГ.

По жалбата е било образувано първоначално АНД № 189/2022г. по описа на РС*********, решението по което обаче е било обезсилено с решение № 847 от 23.06.2023г. по КНАД №758/2023г. на Административен съд – ****** област и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Жалбата е подадена чрез пълномощника адв. М. Г. П. от АК-********** и в нея са наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Доводите в жалбата следва да се посочат в синтезиран вид, тъй като жалбата е изключително пространна. На първо място се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и процесното НП, довели до нарушаване правото на 1 защита на жалбоподателката. Сочи се, че не се съдържа точно описание на нарушението съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Даденото описание не съдържало в себе си изискуемите от закона обективни елементи, а реквизитите били само формално спазени.

Липсвало описание на всички съставомерни фактически положения. Не били описани дължимите от лицето действия, нито в какво точно се е изразило бездействието на лицето.

Актосъставителят се ограничил само с посочване: „не е следил за спазване правилата за сеч“, като така не бил предоставил необходимата информация за организиране защитата на соченото за нарушител лице- не се посочвало нито кои са тези правила, нито в кой акт са уредени. Липсвало и посочване на каквато и да е идентификация на „технологичния план“, който се цитира в АУАН и НП. В АУАН и НП били отразени само броят на дърветата и тяхната кубатура, без да се посочва дали сочените кубични метри са плътни или пространствени, без да се посочва дървесният вид на отсечените дървета и без да се посочват диаметрите на пъновете. Не било отразено още дали е извършено задължителното сортиментиране на отсечената дървесина. Сортиментна ведомост липсвала като приложение към АУАН, а и дори такава да имало, то тя не била известна на соченото за нарушител лице.

Не можело и да се установи дали контролният орган е приложил при измерване на дървесината Българския държавен стандарт /Б./, задължението за чието прилагане е предвидено в нормата на чл.69, ал.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Сочи се, че дори част от липсващата информация в АУАН и НП да се съдържа в констативния протокол

/КП/, същият не е част от административнонаказателното производство, което започва със съставяне на АУАН и АУАН не може да препраща към него. Сочи се още, че изречението, в което е описано нарушението не съдържа глагол, т.е. описание какво е нарушението спрямо посочените 13 броя дървета. Твърди се, че между АУАН и НП има липса на изискуемия задължителен идентитет. Сочи се, че изпълнителното деяние на вмененото на С. К. нарушение е бездействие в хипотезата на „допустителство“, което съгласно чл.10 ЗАНН е наказауемо само в предвидените от закона случаи, а съгласно дадената квалификация на нарушението в АУАН и НП допустителство като форма на изпълнително деяние не е предвидено. Не ставало ясно как наказващият орган е преценил наличието на умисъл в проявеното от соченото като нарушител лице като част от субективната страна на вмененото й нарушение.

Друг съществен пропуск бил липсата на посочване в НП по коя конкретна хипотеза на чл.12б, ал.1, т.5 НКОГТ са подведени извършените от жалбоподателката деяния, т.е. не е дадена пълна правна квалификция, тъй като разпоредбата съдържа 3 на брой задължения на лицата по чл.108

ЗГ.

Липсата на конкретизация правела волята на административнонаказващия орган неясна. Преди да се произнесе с издаване на НП, наказващият орган не бил изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства. В АУАН г-жа К. била записала, че не е съгласна с вмененото й нарушение и поради това АНО трябвало да обследва обстоятелства като това ползвана ли е била изградената технологична просека, ако ли не, то кое е наложило нейната направа; в какво състояние са били отрязаните дървета; извършен ли е бил разпит на секачите в обекта, за да се установи физическият извършител на сечта; има ли издадени за 2 обекта разрешения за достъп на МПС; извършен ли е от актосъставителя сравнителен анализ между извозената по превозни билети и реално добита на обекта дървесина с цел да се установи извозени ли са отсечените без контролна горска марка 13 броя дървета.

Несериозно било да се очаква, че лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч, ще осъществява 24-часов постоянен и денонощен надзор над целия имот и едновременно над останалите имоти, за които има издадено позволително за сеч. В случая нарушението не било доказано от обективна и субективна страна. Не било установено по безспорен начин кога е направена процесната просека, като вместо това били посочени произволни дати.

Според наказващия орган нарушението било извършено в периода от 03.02.2022г. до 29.04.2022г., което не почива на безспорно установени данни, т.е. допуснато било нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Според посоченото в жалбата наличието на отсечени дървета не сочело априори на направа на просека, като нито от съдържанието на АУАН, нито от това на НП се установявало по несъмнен начин наличието на просека, която да е била направена в отклонение от одобрения технологичен план. На практика не се установявало по какъв начин С. С. е била съпричастна към сочените неправомерни действия. Сочи се, че отговорността не е принципна, а винаги конкретна и в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин деянието и неговия извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито били изложени, нито били доказани. АНО не бил анализирал изобщо факта, че констатираната сеч само на 13 броя немаркирани дървета, няма как логично да доведе до образуване на цяла просека и то дълга 160 метра и широка 6 метра. Неоснователни били и изложените мотиви за неприложимост на чл.28 ЗАНН в случая. Вредните последици в случая, ако изобщо ги има, били незначителни, тъй като обемът на количеството дървесина явно не е установен по безспорен начин, а и дори да се приеме за установено количеството отсечена дървесина, то същото, съотнесено с общия обем на добив, е дори в рамките на допустимото отклонение.

Счита се, че не следва да се кредитират доводите на АНО за предишни нарушения по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като не са ангажирани доказателства в какъв период от време са били издадени сочените предходни НП, колко от тях са влезли в сила, било ли е извършено доброволно плащане на наложените наказания. В случая се възпрепятствала дължимата преценка налице ли са основанията за приложение на чл.28 ЗАНН поради непълното описание на обстоятелствата на нарушенията в НП. Сочи се, че поскоро е налице основание случаят да се приеме за маловажен, тъй като при сечище с площ 18 дка и маркирани общо 315 дървета, установяването на липса на КГМ по дънерите на 13 дървета е незначително, още повече, че технологичният процес предполага и обстоятелства, независещи от волята на работещите на терен. Сочи се още, че в съставения АУАН липсвало указание в какъв срок и пред кой орган нарушителят има право на писмени възражения.

Сочи се, че авторството на деяниято не е и установено по несъмнен начин. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на същото.

В съдебно заседание при настоящото разглеждане на делото, жалбоподателката С. Б. С.

3 не се явява, а се представлява от упълномощения адвокат М. П., който поддържа жалбата. В хода по същество на делото адв.П. заявява, че от проведения разпит на свидетелите се установило, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, не кореспондира с показанията на свидетелите. И тримата свидетели потвърдили, че се касае за няколко просеки, а в НП е посочена една обща с дължина 160 метра. Оказало се обаче, че те са няколко, като не е установено колко са на брой и с каква ширина и дължина, което пък водело до логичния извод, че доверителката му се е защитавала срещу недействителни и погрешно посочени обстоятелства. Адв.П. заявява още, че не е съгласен с мнението на единия свидетел, че щом позволителното за сеч е издадено на името на С. К., тя трябва да носи отговорност за всичко, случващо се в гората от този ден нататък, да осъществява 24часов контрол кой какво върши в гората и тя да е виновна за всяко едно нарушение. Според адв.П. не е такъв смисълът на отговорността, която законодателят е предвидил за лицата по чл.108, ал.2 ЗГ. Напротив- това била отговорност, която носят служителите на горските стопанства и на Изпълнителната агенция по горите. Счита, че г-жа К., в качеството си на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч, носи отговорност дотолкова, доколкото безспорно се установи, че служителите- секачи на фирмата, която извършва добива на дървесина, са извършили нарушението. В случая нарушението по никакъв начин не се установявало да е извършено от служители на нейната фирма. Това според адв.П. е една порочна практика отговорността за нарушенията в горите да се приписват на лицензираните лесовъди на фирмите, а същевременно наказани представители на държавните органи да няма. Адв.П. моли за отмяна на процесното НП и присъждане на разноски. Депозира и писмени бележки, в които доразвива доводите си.

Въззиваемата страна - Директорът на Регионална дирекция по горите /РДГ/-****** не изпраща свой представител в съдебните заседания при настоящото второ разглеждане на делото.

В придружителното писмо, което е изпратено заедно с административнонаказателната преписка, е изложено подробно становище за законосъобразност на обжалваното НП. Сочи се, че то е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. В случая се установявало по несъмнен начин, че лицето С. Б. С. – в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на чието име е издадено позволителното за сеч, не е следила за спазване правилата за сеч и не е взела мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия, вследствие на което са изградени технологични просеки с дължина 160 метра и ширина 4-6 метра, които не са отразени в одобрения технологичен план, както и сеч на 13 броя дървета, равняващи се на 7 метра куб. стояща маса, немаркирани с контролна горска марка, което е в нарушение на чл.257, ал.1, предл.1, т.1, предл.1 ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. чл.108, ал.3 ЗГ. Сочи се, че на С. С. има съставени още 11 броя предишни АУАН по Закона за горите. Сочи се, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържал всички реквизити по чл.42 ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ в РДГ-****** бил изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 ЗАНН. Доказано 4 било извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя, т.е. самоличността на нарушителя и неговата вина. Нарушението било описано ясно и конкретно, а всички елементи от състава му били изброени във фактическото описание.