Решение № 23 от 14.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разлог, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20241240100392 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „А.Б.”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., р.И., у.„К.”№1, против П.А.Т., ЕГН*, с адрес: г.С., ж..„Л..“, б.*, е.9, а.40.

Твърди се, че м/у страните е бил сключен договор, за ЕСУ и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален №* със системен партиден №*. По така посочената партида, за периода 27.04.2020 г. до 27.07.2020 г. ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете съгласно договора, приложенията към него и Общите условия, сумата от 199,06 лв. непогасена сума за ползвани ЕСУ и 157,50 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане. Сочи се, че поради неплащене на възникналите задължения от страна на ответника, ищеца е прекратил договор №* от системен партиден №*, съгласно общите условия и е начислил неустойка от 641,65 лв. Претендира се мораторна лихва в/у цялото вземане от 227,00 лв. за периода от 18.05.2020 г. до 06.06.2023 г.

Сочи се, че за претендираните суми е бил образувано чг. дело 685/2023 г. по описа на РС-Рг, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответника П.А.Т., ЕГН*, с адрес: г.С., ж..„Л..“, б.*, е.9, а.40, дължи на ищеца „А.Б.”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., р.И., у.„К.”№1, сумата от 199.06 лв. – неплатени суми за ползвани ЕСУ, сумата от 157.50 лв. – неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, сумата от 461.65 лв. – общ размер неустойки, сумата от 227.00 лв. – общ размер мораторна лихва в/у цялото вземане, ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,, в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1919 от 29.10.2024 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК,.

В указания от съда срок, въпреки предоставената от съда възможност ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са 1 следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК,, в тежест на ищеца е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; - съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено м/у страните договорно правоотношение, изправността си по договора/, както и по размер и длъжник, а именно че ответникът има качество на потребител на моб. услуги за процесния период и мобилен номер; че в качеството му на доставчик на моб. услуги и въз основа на валидно учредено м/у страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ищеца, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените във ф-рата размери, на които е настъпил падежа за плащане; наличието на действителна уговорка за плащане на неустойка при неизпълнение на поетите задължения; както и размерът на дължимата неустойка.

Ответникът носи тежеста да докаже установи наведените твърдения, с които обосновава направените правопогасяващи и правоизключващи възражения.

С оглед представените писмени док-ства - договори м/у страните съдържащи подпис на ответника, съдът намира за доказано възникването на облигационни отношения м/у ищецът и П.А.Т., съгласно които ищецът е предоставял на ответника ЕСУ и устройство на изплащане.

Представен е и Анекс към Договор №*, както и приемо-предевателен протокол, удостоверяващ че ответника е получил устройството.

По делото са представени ф-ра №* от 27.04.2020 г., ф-ра №* от 27.05.2020 г., ф-ра №* от 26.06.2020 г., ф-ра №* от 27.07.2020 г. и ф-ра №* от 26.08.2020 г. с издател А.Б.ЕАД.

Настоящият съд. състав счита, че м/у страните е бил валидно сключен договор за моб. услуги и продажба на изплащане на моб. устройство, така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител описания обем от моб. услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги, както и вноските за изплащане закупеното устройство A.A.T.P.c..

По своята същност договорът за моб. услуги касае доставката на ЕСУ, доколкото не са наведени твърдения и представени док-ства за уговорка в различен смисъл, поради това отношенията м/у страните се регламентират от общите правила за договорните задължения.

Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. В настоящия случай от ищцовото дружество са представени ф-ри и приложения към тях, от които са видни видът, количеството и стойността на потребените услуги в периода 23.03.2020 г. – 22.07.2020 г. При липсата на оспорване на представените извлечения от ел. с-ма на оператора на моб. комуникационна мрежа, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага изводът, че е извършена реална доставка на посочените моб. услуги.

Видно от приложенията към представените ф-ри абонатът е потребявал мобилните услуги, представяни от оператора през отчетния период 23.03.2020 г. – 22.07.2020 г. В заключение, съдът намира, че сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях.

Предвид горното, съдът стига до извода, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, поети с процесния рамков договор и приложенията и анексите към него, поради което и се явява изправна страна по съглашението. За доказан съдът намира и размерът на претендираната сума за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги, за което свидетелстват представените ф-ри, като от страна на ответника не са наведени възражения 2 досежно размера или основанието за заплащане на същата. Ответникът не оспорва твърденията, че е спрял плащанията по договора.

Съответно искът за заплащане на ЕСУ за периода 23.03.2020 г. – 22.07.2020 г. е основателен.

Видно от представените от телекомуникационния оператор договор за продажба на изплащане от 21.01.2020 г. и приемо-предавателния протокол към него за предоставянето на ответника на апарат A.A.T.P.c., както и предвид неоспорването от страна на ответника на факта на сключването му, съдът намира че страните по посочения договор се намират валидно обвързани от същия. Съобразно хар-ра на договора за продажба на изплащане, задължението на купувача за заплащане на цената на вещта е разсрочено във времето, поради което обикновено преминаването на собствеността е отложено до плащането на последната вноска и транслативният ефект на продадената на вещта настъпва за купувача след като изплати изцяло цената за нея. Съобразно предвиденото с т.2.1 от договора от 26.06.2019 г. собствеността и рискът от погиване или повреждане на вещта преминава в/у купувача с предаването й, като по делото предаването на веща, предмет на сключения договор, се установява от представения по делото приемо-предавателен протокол.

Действителността на договарянето не е оспорена от ответника. Съгласно чл.1 от договора за продажба на изплащане /стр.4 от делото/ с подписването му, П.Т. е декларирал получаването на вещта, което е обективирано и в приемно-предавателн протокол от 21.01.2020 г. /л.9 от делото/, поради което и съдът приема, че А.Б.ЕАД е изпълнил това си задължение.

Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това ползване. Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане, дължи съответните вноски. Понастоящем е изтекъл и крайния срок на договора - 21.01.2022 г. При това положение налице е основание за присъждане дължимия остатък от вноските до края на срока на договора или сумата от 157.50 лева, равняващи се на 80.53 €. Респективно, предвид приетото по горе досежно дължимостта на претендирните главници основателен се явява и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава общо от 227.00 лв., равняващи се на 116.06 € в/у вземанията за неплатени суми за ползвани ЕСУ и суми за устройства по договор за продажба на изплащане за периода от 18.05.2020 г. до 06.06.2023 г.

В останалата част предявения иск за установяване на вземането от 461.65 лв., равняващи се на 236.04 € – неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване; неустойка, представляваща допълнителна услуга „екстра“; неустойки, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за предоставените СИМ карти (посочения номер) и неустойка, представляваща отстъпка от цената на предоставеното устройство на изплащане, се явява неоснователен.

Процесните договори за моб. услуги и продажба на изплащане са с хар-р на потребителски договор, то и на основание §.13, т.1 ДР на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен хар-р и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение №384 от 02.11.2011 г. на ВКС по г.д. №1450/2010 г., I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 ЗЗП.

Относно клаузите, уреждащи вземания за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока му от три месечни абонаметни такси по техния стандартен размер и неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната, формирана като разлика м/у стандартната цена на моб. услуги и дължимата преференциална цена, съответстваща на оставащия срок на договора, съдът намира, че тяхното договаряне е в нарушение на добрите нрави и че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, както и че противоречат на чл.147, ал.1 3

ЗЗП.

Тяхното приложение е обусловено от едностранното прекратяване на договора от страна на оператора по вина на абоната на основание чл.54.12 от ОУ, когато забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. С уговарянето в полза на търговеца на възможност едностранно и на практика "автоматично" да прекрати договора с потребителя при негова забава в заплащането дори на само една месечна ф-ра, т.е. за несъществено неизпълнение, се злепоставя интереса на по-слабата икономически страна, при положение, че визираната форма на неизпълнение застрашава несъществено този на по-силната. Следва да се отчете и това, че запазването занапред действието на договора, който при това е с периодично изпълнение не е безполезно за търговеца, нито изпълнението по него става невъзможно изцяло или отчасти. Неравновесието м/у правата и задълженията на доставчика и потребителя, съгласно клаузата на чл.54.12 от ОУ, е още позначително, доколкото няма определен начин за уведомяване на абоната за прекратяването на договора, нито такъв за това преди това той да бъде поканен да плати просрочените задължения, с оглед избягване автоматичното настъпване за него на съществени имуществени вреди от незначително неизпълнение. Това ще рече, че клаузата на чл.54.12 от ОУ се отклонява значително от общото правило на чл.87 ЗЗД, изискващо предоставянето на последен срок за изпълнение на неизправната страна и бидейки част от Общи условия, на това основание е достатъчно да се приеме, че не е индивидуално уговорена, нито има данни потребителят да е имал възможност да влияе в/у нейното съдържание. На практика клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника, а съгласно чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД, предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на сигурността в гражданския оборот. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана ч/з заместването й с повелителната норма от материалното право. Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая не е отправяно преди предявяване на иска, а като такова не може да се квалифицира деактивацията на услугата. По изложените съображения, независимо от безспорно установената неизправност на ответника по договора, поради спиране на плащанията потестативното право на разваляне на ищеца не е било надлежно упражнено. Налага се изводът, че процесният договор е развален едва в хода на процеса с получаване на препис от ИМ на 16.06.2025 г., когато изявлението за разваляне е достигнало до ответника. С оглед гореизложеното съдът намира, че след като неустоечните клаузи стоят в пряка функционална връзка с клаузата по чл.54.12 от ОУ, то тяхното прилагане е предпоставено от съществуването на валидна прекратителна клауза, каквато в случая липсва. В този смисъл претенциите за неустойки се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, ведно със обезщетението за забава, начислено в/у тях.