Решение № 2 от 06.01.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ямбол, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600337 по описа за 2022 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на Х. А./ К. А. /, гражданин на ********** ******* *********, чрез служебния му защитник - адвокат Б. К. от АК-*****, против Присъда №90 /02.11.2022год., постановена по НОХД № 509/2022 год. по описа на РС Елхово.

С атакуваната присъда въззивника -подсъдим Х. А. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., в землището на с.********, община ********, обл.Ямбол, в района на гранична пирамида №160, е влязъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта-престъпление по чл. 279, ал.1 от НК като му е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” и наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 100 лева.

Със същата атакувана присъда на осн. чл.66, ал.1 от НК наказанието от 3 1 месеца "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Във въззивната жалба на подс. Х. А., депозирана чрез служебния му защитник – адвокат

Б. К. от

ЯАК, се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Твърди се наличие на явна несправедливост на наложеното от РС-Елхово наказание "лишаване от свобода", което се явява според защитата несъответно по своя размер и интензитет на обществена опасност на деянието и на дееца.

Настоява се за отмяна на постановената от ЕРС присъда и постановяване на въззивно решение от проверяващата инстанция, с което да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК по отношение на подсъдимия, който търси закрила в Република България.

В съдебно заседание въззивника-подсъдим Х. А., гражданин на ********** ******* *********, редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначения му в първоинстанционното производство защитник от АК-*****. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Твърди се, че са налице доказателства по делото за приложение на разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК, т. к. след 2 годишното пребиваване на подсъдимия на територията на Република Турция положението му там се е усложнило рязко в последните няколко месеца, което при липсата на виза и документи е наложило същия да търси помощта на т. н."каналджии" за да премине на територията на Република България. Настоява се въззивната инстанция да отчете и обстоятелството, че подсъдимия е депозирал молба за международна закрила до съответните компетентни институции. Настоява се за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда.

Представителят на ОП-Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна , правилна и обоснована. Излагат се съображения, че наложеното на въззивникаподсъдим с оспорваната присъда наказание е справедливо и се настоява въззивната жалба да се остави без уважение. Участващият в производството прокурор излага доводи за липсата на доказателства , от които да се изведе необходимост за прилагане на нормата на чл. 279, ал.5 от НК, т. к. анализът на същите сочи, че подс. А. е пребивавал на територията на Република Турция две години и по икономически причини е взел решение 2 да се установи да живее във Франция, което му решение е довело до незаконното преминаване на границата на Република Турция и влизането му в Република България с помощта на т. н. "каналджии. Според представителят на ОП-Ямбол, целта на подс. А. очевидно е да търси по-добър материален живот в друга страна от Европа, различна от Турция като липсват данни по делото той да е преследван или репресиран в Република Турция поради своята раса, религия или политическите си възгледи, което да сочи към търсене на международна закрила в Република България. Излагат се доводи за наличие на чисто социално- икономически причини за предприетото от подсъдимия незаконно влизане на територията на страната ни при липсата и на заявено от него по съответния ред желание да получи в България убежище и закрила.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно деяние по чл.279, ал.1 от НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа страна, а именно:

Подсъдимият Х. А./ по негови твърдения/ е роден на ********** г. в гр.

*** *****, ******** ******** ******** и е гражданин на ***** с последен 3 известен адрес именно в посочения град, б., с о. о., н.. Няма документи за самоличност.

Въззивникът- подсъдим Х. А. / К. А./ е напуснал ***** през 2018 г. и се установил в Република Турция. Преди месец септември 2022 г. подсъдимият взема решение да напусне Република Турция и да се установи да живее в държава от Европа, по възможност Франция, където има роднини и социално-икономическите условия предоставят много по- добри възможности за живот и издръжка. Поради липсата на виза за влизане в Република България, подсъдимият решава да ползва услугите на т. н.

"каналджии", с помощта на които да влезе незаконно на територията на Република България. В изпълнение на това си решение на **.**.****г. подс. А. заедно с други свои сънародници, като част от група , с помощта на неустановено по делото лице срещу заплатената сума от 4 500 евро пресича границата на страната ни в района на гранична пирамида № 160, в землището на с. ********, община ********. Групата преминава през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата. След като подсъдимият и цялата му група в продължение на няколко дни вървят и се лутат, на **.**.****г. се качват в ремарке на товарен автомобил, който по- късно вечерта е спрян за проверка от двама полицейски служители - свид.А. Е. и колегата му, на път I-7, на около 2 км. от село ***, обл.Ямбол. Според свидетеля Е., товарният камион с пътуващите в него лица, нелегално пресекли българската граница, преди това се е движил в посока с.

*******, обл. Ямбол. Двамата полицаи установяват над 60 лица, които пътуват в проверения от тях товарен автомобил. Последните са задържани от повиканите на мястото служители на ГПУ-Елхово.

Във връзка със задържането на 60-те лица, на следващата сутрин**.**.****г. на свид. И. П.- служител в ГПУ-Елхово към РДГП Елхово и дежурен към момента е разпоредено да извърши проверка и установи мястото, където е станало преминаването, респективно е нарушена държавната ни граница, т. к. задържаните на път I-7 до с.***, обл.Ямбол 60 на брой лица отговарят на рисковия профил за нелегално преминали през държавната ни граница. В хода на проверката свидетелят П. установява голям отвор във възпрепятстващото съоръжение и множество следи , оставени вероятно от голям брой лица в района на гранична пирамида №160, находяща се в землището на с.********, община ********.

4

Свидетелят констатира,че големия брой следи около намерения от него отвор започват от Република Турция, насочени са към границата на страната ни и продължават към вътрешността на Република България.

Задържаните лица са регистрирани и в хода на тази регистрация се установява от компетентните органи, че подсъдимият е гражданин на ********** ******* ********* с името Х. А. / К. А./.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, към момента на задържането му, подсъдимият не е осъждан на територията на Република България.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд, гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничният полицай И. П. и полицай А. Е.- служител на РУ-Ямбол при ОД на МВРЯмбол, които са еднопосочни, кореспондиращи и в логична взаимовръзка от една страна, а от друга - кореспондират с подробните обяснения на подс.Х. А., прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, кореспондиращи изцяло с писмените доказателствени източници- дактилоскопна справка за подсъдимия, Заповед за задържане на лице и справка за съдимост.

Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на писмените доказателствени източници, част от които представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не са оспорени от страните.

Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като достоверни и обективни свидетелските показания на полицаите Е. и П. същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията на въззивника- подсъдим Х. А. и са относими към релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства - установяват времето и мястото на осъществяване на деянието и неговия механизъм. Еднопосочни и в кореспонденция със свидетелските показания на полицаите Е. и П. и с 5 обясненията на подсъдимия са и прочетените и приобщени доказателствената съвкупност писмени доказателства. към

Въззивната инстанция намира, че делото е попълнено с релевантните доказателства, които в достатъчна степен, еднопосочно и в кореспонденция, разкриват фактическата обстановка, такава каквато е установена от решаващия съд и безкритично възприета от настоящия съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на решаващият съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подс. Х. А., гражданин на ******** ******* *******, е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от РП-Елхово обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно същия е признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от РП-Елхово обвинение.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Осъществено е съставомерно деяние по чл.279, ал.1 от НК от страна на подсъдимия, т. к. на**.**.****г., в района на гранична пирамида160, в землището на с.********, община ******** е влязъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна по несъмнен начин е установено в хода на първоинстанционното производство, че на инкриминираната дата въззивникът - подсъдим Х. А. като част от група извършва фактически действия по преминаването на държавната граница между Турция и България, без да е получил за това разрешение от компетентните гранични власти, осъществяващи гранично- пропускателния контрол. Граничният режим на Република България изисква преминаването на държавната граница през специално предназначени за това места- ГКПП, със знанието и разрешението на компетентните гранични власти - такова разрешение /виза/ на **.**.**** г., подсъдимият не е имал и не е търсил - аргументи от свидетелските показания на граничния полицай И. П., кореспондиращи с 6 подробните обяснения на подсъдимия и със свидетелските показания на полицай А. Е.. Изложеното сочи на обоснованост и законосъобразност на изводите на ЕРС, че с действията си на инкриминираната дата, подс.А., гражданин на *****, е нарушил установения в Република България правов ред, свързан с режима за преминаване на държавната граница като деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 279, ал.1 от НК , а именно: без разрешение на надлежните органи на властта в хипотезата на " влизане " в страната ни от Република Турция. Като правилен и обоснован се преценява и изводът на решаващият съд в контролирания съдебен акт, че деянието е довършено - несъмнено откриването и задържането на нарушителя на държавната ни граница става в района на с. ***, обл.