Решение № 165 от 06.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Д., 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20203200500661 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 11931/14.07.2020 год. на В. ХР. ХР., ЕГН **********, от с. К., общ. Ш., ул. „В.** срещу решение № 594/08.07.2020 год. по гр.д.№4083 /2019 год. на Районен съд Д.,с което са отхвърлени предявените от него срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Д., ЕИК 129009965, със седалище: гр. Д., ул. „М.Г.” №**, обективно съединени осъдителни искове за сумите 2042,73 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 08.11.2016год. до 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 349,41 лева мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 08.11.2016 год. до 08.11.2019 год.,както и е осъден да заплати на дирекцията сторените разноски по делото в размер на 50 лв. възнаграждение за вещо лице по ССЕ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се 1 претендира отмяната му , като спора бъде решен по същество от въззивния съд ,който постанови уважаване на осъдителните претенции. Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Страните повторно излагат всички свои фактически твърдения, оспорвания и правни доводи ,заявени в първоинстанционното производство.

Основния спор между тях се заключава до приложимостта на КОДЕКСА на ТРУДА и НАРЕДБАТА за структурата и организацията на работната заплата в системата на МВР, доколкото на заплащането на полагания от служителите труд с оглед спецификата му е дадена специална регламентация в ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и НАРЕДБИ и

ЗАПОВЕДИ на Министъра на вътрешните работи ,както и по въпроса дали служителите в МВР, полагащи нощен труд са поставени в неравностойно положение спрямо работещите по трудови правоотношения, нарушен ли е основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на страната и чл.14 от ЕКЗПЧОС.

Обжалваното решение е постановено по осъдителни претенции на служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) за суми, съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв ,ведно със обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забавата, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 178 ал.1 т.3,във връзка с чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

При служебната проверка на решението , съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същите правни изводи 2 на Районен съд Д. , поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка, въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд по въпросите, че страните са били в служебни правоотношения; че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа в т.ч. и от 22. 00 часа до 06.00 часа ; размера на реално положените от ищеца часове нощен труд ; размера на дължимото заплащане при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР, размера на сумарното възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефицент съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, , размера на мораторното обезщетение , размера на всички начисления към заплатата на служителя и размера на изплатеното възнаграждение за отработените часове нощен труд ,всички те направени с изчисления на вещо лице за посочения в исковата молба период с неоспорено от страните заключение.

Сочените доводи за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционният съд за отхвърляне на претенцията са неоснователни.

Въз основа на анализ на приложимата законодателна уредба и фактическата установеност по делото, въззивният съд намира, че не е налице основание за претендираното преизчисление на положен труд, което да обуслови заплащането му като извънреден.

В разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР е предвидена нарочна регламентация на статута на държавния служител по чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР ,като уреден от ЗМВР, поради което именно последния и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове са приложими в настоящия случай.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждениятака чл.176 от ЗМВР, последните лимитативно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР, сред тях това по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за извънреден труд и по чл.179 ал.1 от ЗМВР за нощен труд.

Размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е 3 определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР (сега ал. 7).

В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 (сега ал. 10 ) ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Условията и редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл.179 ал. 1 от ЗМВР се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед-така чл. 179 ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дниподневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 (сега ал.4) от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22. 00 до 6. 00 часа е нощен. Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 (сега ал. 8) ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9 ЗМВР .

Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното 4 време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 год. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год. /обн. ДВ 59/29.07.2016 год./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016 год, в сила от 2.08.2016 год. /. В чл. 3 ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.

00 ч до 6. 00 ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР . Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със заповеди на Министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв. ,а допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 год. За сравнение, нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. не е възпроизведена изрично в двете наредби от 2015 год. и 2016 год. , а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите,определени в специалния ЗМВР.

Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министър на вътрешните работи тарифна ставка.

Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред, което прави недопустимо по аналогия на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с 5

ПМС № 4/17.01.2007 год. /НСОРЗ/да се конвертират часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94НН198/29.08.2011 год. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да изравни продължителността на нощния с дневния труд ,като определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа .Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ . Правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е напълно неприложимо спрямо служителите на МВР,за които специалният закон предвижда,че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа за работещите на смени.Наредбата е подзаконов нормативен акт ,издаден да регулира отношенията по КТ.С разпоредбата на чл.2 ал.2 от НСОРЗ е определен обсегът на действие на тази наредба-тя се прилага само по отношение на работниците и служителите по трудово правоотношение.С разпоредбата на чл.2 ал.3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация.След като НСОРЗ е неприложима според горната изрична разпоредба дори спрямо категория лица,заети по трудово правоотношение,за които е предвидена специална нормативна уредба в рамките на чл. 107а от КТ,на още по-голямо основание същата е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение,чиято трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Както вече бе посочено по-горе, чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно реда за организацията, разпределянето, 6 отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и действа през процесния период. Следователно, касае се за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 год.