Решение № 528 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Н. Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200721 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат Д. - защитник на подсъдимия А. П. и на адв.

П. – повереник на частните обвинители Е. Х. и Т. Д. против решение № 411 от 29.11.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 643/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 11. въззивен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че едва в решението на апелативния съд е прието наличие на принос на починалия Н. Д. за настъпване на общественоопасния резулат; че неправилно въззивният съд е приел подсъдимият П. да е нарушил чл. 25 от ЗДвП, доколкото навлизането в съседната лента за движение било резултат на високата скорост на движение на автомобила, а не на неправилна маневра; че подсъдимият следвало да бъде оправдан за вмененото нарушение на чл. 25 ЗДвП, което да намери отражение и при определяне на наказанието. Излагат се съображения за несправедливост на наложеното наказание, защото САС неоснователно е приел като отегчаващо отговорността на подсъдимия П. обстоятелство, че извършеното от него деяние имало по-голям принос за настъпване на резултата. Според защитника и двамата подсъдими са извършили нарушение на правилата за движение по пътищата, което е идентично и е свързано с управление с неразрешена скорост, като всеки има принос за настъпване на произшествието. Защитникът счита, че наказанието 1 на подсъдимия П. е несправедливо защото апелативният съд не е съобразил, че той няма предишни нарушения на правилата за движение, за които да е санкциониран по административен ред. В жалбата се настоява, че наложената на подсъдимия П. мярка по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК е прекомерна. Отправено е искане за изменение на решението на САС, като се намали размера на наложеното наказание, отмени се наложената мярка по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК и се оправдае подсъдимият П. по обвинението да е нарушил правилото за движение по чл. 25 ЗДвП.

В касационната жалба на повереника на частните обвинители се оспорва размера на наложените на подсъдимите наказания, като се твърди, че е нарушен материалният закон при определянето им; че наказанията са крайно недостатъчни за постигане на целите на закона по чл. 36 НК и не съответстват на обществената опасност на деянието и на дейците и на отегчаващите вината обстоятелства. В жалбата се излагат съображения за несправедливост на наложените на подсъдимите П. и С. наказания: че доколкото П. е нарушил две правила за движение – по чл. 21, ал. 1 и по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, неговото деяние е с по-висока степен на обществена опасност и това е трябвало да се отрази на размера на наказанието; че САС значително е подценил скоростта на движение на управляваните от подсъдимите автомобили от 161 км/ч, която трикратно е надвишавала разрешената скорост в населеното място; че обществената опасност на деянието се завишава от това, че подсъдимите са устроили т.нар. гонка, в тъмната част на денонощието и в населено място; че въззивният съд е недооценил проявената упоритост от подсъдимите, тъй като т.нар. гонка не е била краткотрайна, автомобилите на подсъдимите са преминали две кръстовища преди сблъсъка и са поставили в опасност живота на другите пътници и на останалите участници в движението. В жалбата на повереника на частните обвинители се настоява, че наказанието спрямо двамата подсъдими трябва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, над средния към максималния размер, предвиден в закона; че приложението на института на условното осъждане по чл. 66 НК спрямо двамата подсъдими било неправилно, защото така не се постигали целите на личната и генералната превенция; че наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство било силно занижено. С жалбата си повереникът отправя искане за изменение на въззивното решение и за увеличаване на наложеното наказание на двамата подсъдими към максималния размер, предвиден в закона, както и за отмяна на приложението на чл. 66 НК спрямо тях.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява: че подсъдимият П. не е нарушил правилото за движение по чл. 25 ЗДвП; че при определяне на наказанието съдът не е отчел по-големият принос на подсъдимия С. за причиняване на пътното произшествие; че подсъдимият С. при управление на автомобила не е спазвал безопасна дистанция с автомобила на подсъдимия П., която в случая било от порядъка на 80 метра; че независимо от новоустановените факти от апелативния съд за съпричиняване от страна на 2 починалия пътник в автомобила на подсъдимия С., САС е увеличил наказанията на подсъдимите; че при определяне на наказанията въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като не е оценил правилно отделните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; че съдът не е оценил правилно факта, че подсъдимият П. не е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП за разлика от подсъдимия С.; че наложеното от САС допълнително наказание пробация се явява несъразмерно тежко, както и че, увеличаването на наказанието лишаване от свобода е необосновано.

В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа депозираната срещу въззивното решение касационна жалба.

Поверникът заявява, че част от доводите на защитника на подсъдимия П. са свързани с фактите по делото, които са признати от подсъдимите в проведената диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК и поради това не се следва да се разглеждат; че съдилищата по фактите са приели за съществуваща причинната връзка между нарушеното от подсъдимия П. правило по чл. 25 ЗДвП и настъпилото пътно произшествие; че отчетеното поведение на починалия не се намира в причинна връзка с деянието и последиците, поради което не следва да се приеме за съпричиняващо.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдими П. и за основателност на жалбата на повереника на частните обвинители. Според прокурора не са налице нарушения на материалния закон и извършеното от подсъдимия П. деяние правилно е квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП; че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, наказанията на двамата подсъдими били занижени и не съответстват на завишената обществена опасност на деянието; че съдът е подценил редица обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на деянието – тъмната част от денонощието, ограничената видимост, в населено място и със скорост на движение на автомобила от 161 км/ч; че наказанията са явно несправедливи, тъй като не съответстват на високата обществена опасност на деянието. Прокурорът отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия С. срещу касационната жалба на повереника на частните обвинители, като се поддържа нейната неоснователност. Защитникът развива съображения против доводите на повереника: че въззивният съд не бил отчел завишената скорост на движение на двата автомобила; че пътният участък, в който е настъпило произшествието не попадало в жилищна зона и във времето от около 2 часа след полунощ не е имало други участници в движението, с което не е създадена реална опасност от увреждане на други лица; че не е налице престъпна упоритост, проявена от двамата подсъдими, доколкото се касае за непредпазливо деяние, а факти за продължителността на т.нар. гонка не се съдържат в признатите от подсъдимите факти по обвинителния акт; че не 3 се излагат конкретни доводи против приложението на чл. 66 НК, а и в случая от значение е преобладаващото значение на специалната превенция и възпиращия ефект на четиригодишния изпитателен срок; че прилагането на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК през изпитателния срок е незаконосъобразно, тъй като е липсвала съответна въззивна жалба от частните обвинители.

Подсъдимият А. П. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото се, иска справедливо наказание.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 149 от 21.11.2022 г. по н.о.х.д. № 3938/2022 г. Софийският градски съд, НО, 25. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия А. П. за виновен в това на 21.10.2021 г., в /населено място/ при условията на независимо съпричиняване с Б. С., при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като превишил разрешената скорост за движение и при навлизане в средна пътна лента не пропуснал движещия се в същата лек автомобил, вследствие на което настъпило пътно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. поради което и на основание чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от четири години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Със същата присъда подсъдимият Б. С. бил признат за виновен в това на 21.10.2021 г., в /населено място/ при условията на независимо съпричиняване с А. П., при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1, като превишил разрешената скорост за движение за населено място, вследствие на което настъпило пътно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. поради което и на основание чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от четири години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

С присъдата в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски: всеки от тях е осъден да заплати по 1002.28 лева, както и 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По жалба на защитника на подсъдимия С. и по жалба на повереника на частните обвинители, пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 643/2023 г., приключило с решение № 411 от 29.11.2023 г., с което на основание 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда като увеличил наказанието лишаване от 4 свобода на подсъдимия П. на две години и осем месеца, увеличил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за подсъдимия П. на две години и осем месеца, увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия С. на две години и четири месеца, увеличил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за подсъдимия С. на две години и четири месеца, а на основание чл. 67, ал. 3 НК е постановил спрямо двамата подсъдими прилагане през изпитателния срок, за който е отложено наказанието лишаване от свобода, прилагане на пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 4 НК – включване в програми за обществено въздействие, с насоченост към дисциплинирано управление на превозни средства, превенция, дължимо поведение и оказване на помощ при пътно-транспортни произшествия, за срок от една година, а на основание чл. 338 НПК присъдата е потвърдена в останалата част.