Решение № 2169 от 09.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2169 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100513570 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20150563/03.07.2021 г., постановено по гр.д. № 10725/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, е уважен предявения от Й. Л. Т., Г. М. Г. и М. И. Н. срещу „Изотопна Техника“ ЕАД петиторен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху поземлен имот с площ от 0,818 дка, представляващ част от бивша нива, имот № 26008, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, м. „Турски рид“, възстановен на наследниците на Г.Т.А. с Решение № 5/14.05.1996 г. на Поземлената комисия към Община Младост – Област София-град, който имот с проектен идентификатор *** е ограничен в площта между линиите по точки 1-3-2-4 на Скица проект № 15938958-16.10.2019 г. на АГКК-СГКК-София, находяща се на л. 31от първоинстанционното дело. Ответникът е осъден да предаде на ищците фактическата власт върху процесната вещ.

Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изграденото строителство (излети основи на бетонна ограда) в процесния имот е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25128478/10.08.2021 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 108 ЗС. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания 1 доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Излага правни доводи за липса на индивидуализация на спорния имот, възстановен на праводателя на ищците, тъй като не е приложена съответната скица към решението за възстановяване на поземлената комисия. Счита решението на ПК за порочно, т.е. че не е произвело конститутивен ефект, тъй като към момента на възстановяването не е било налице действащ кадастрален план за процесната територия и същевременно не е спазена нарочната процедура по чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Навеждат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като не е разгледано правоизключващото възражение за наличието на материално право на собственост върху спорния имот на основание § 6, ал. 6 от ЗППДОП. Счита, че е доказано в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е упражнявал фактическа власт върху имота с намерението за своене в продължение на законоустановения срок, поради което го е придобил по давност, т.е. претендираното от ищците право на собственост е погасено, арг. чл. 99 ЗС. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е влязло в сила, т.е. не е част от предмета на спора пред настоящата инстанция.

С Определение по реда на чл. 227 ГПК от 15.03.2023 г. настоящият съдебен състав е конституирал на мястото на М. И. Н., следните лица: 1) С. Н. Н., ЕГН **********; 2) Ц. Н.

Н., ЕГН **********.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По допустимостта на иска .

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) 2 съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. В случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

По основателността на иска.

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно право на собственост върху процесния недвижим имот с площ от 0,818 дка, представляващ част от бивша нива, имот № 26008, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, м. „Турски рид“, възстановен на наследниците на Г.Т.А. с Решение № 5/14.05.1996 г. на Поземлената комисия към Община Младост – Област София-град, който имот с проектен идентификатор *** е ограничен в площта между линиите по точки 1-3-2-4 на Скица проект № 15938958-16.10.2019 г. на АГКК-СГКК-София, находяща се на л. 31от първоинстанционното дело.

С Нотариален акт № 116/29.12.1939 г., рег. № 2109, дело № 4232/1939 г. Г.Т.А. е признат за собственик на недвижим имот, нива с площ от 1.7 дка в м. „Турски рид“, находяща се в землището на село Горубляне, Софийска околия. От удостоверението за идентичност на имена № 10557/08.05.2019 г., издадена от Столична община, район „Младост“ се установява, че Т.Г.В. и Г.Т.А. са имената на едно и също физическо лице.

Ищците се легитимират като правоприемници на Г.А., чрез настъпило наследствено правоприемство по силата на закона и договор за продажба за наследство от 12.11.2017 г. От представените писмени доказателства, удостоверение за наследници от 12.11.2020 г. и Договор за продажба на наследство от 12.11.2017 г. се установява, че ищците са правоприемници на Г.А..

С Решение № 5/14.05.1996 г. на „ПК Младост“ е възстановено на наследниците на Г.Т.А. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 0,818 дка, находяща се в строителните граници на на гр.

София, кв. „Горубляне“, м. „Турски рид“, имот № 26008, като със същото решение е отказано възстановяването на 0,962 дка от същия имот на основание чл. 10б, ал. 1 вр. ал. 7 3

ЗСПЗЗ, поради това, че теренът попада в парцел, предназначен за мероприятия на „Научни институти-НПЗ Горубляне“.

Решението, с което се възстановява правото на собственост има конститутивно действие, което се проявява от момента на приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. (В този смисъл виж ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, т. 1) Конститутивният ефект на решението зависи от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ е постановено. ( виж Решение № 248/20.07.2010г. по гр.д.№ 58/2009г. на ІІ г.о. на ВКС) Релевантна за правния спор е нормативната уредба към момента на издаването му, т.е. към 1996 г.. ( в този смисъл Решение № 555 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 104/2009 г., II г. о., ГК, и Решение № 179 от 20.04.2011г. по № 563/2010г. / За да се породи конститутивното действие на решението, то обекта на собственост трябва да е достатъчно индивидуализиран и обособен. Когато решението на ПК с което е възстановено правото на собственост е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ до изменението (ДВ, бр. 45/1995 г.), която не изисква решението да бъде придружено със скица, то има конститутивно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описания в него имот е достатъчно индивидуализиран.

Не е достатъчно само да бъдат посочени съседите на имота от преди колективизацията, а следва да е възможно имота да се индивидуализира към момента на реституцията. - Решение № 104 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 3151 /2018г. на ВКС , Решение № 127 от 09.03.2020 г. по гр.д. № 4851/2018 г. на ВКС, І гр.о. Решение № 78/14.02.2008 г. по гр. д. № 1218/07 на ВКС, II гр. о.

Правото на собственост на бивши земеделски земи, попадащи сега в урбанизираната територия, се възстановява по реда на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с издаване на решение на поземлената комисия, а скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Те се издават при приключване на административната процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и свободната от застрояване земя в урбанизираните територии и установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и площта му според плана, застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение и размера на свободната земя, подлежаща на възстановяване. Конститутивното действие на решението се проявява с приключване на тази процедура, поради което не е необходимо издаване на констативен нот. акт за собственост. Изключението в края на нормата на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ се отнася до това, че в хипотезата на възстановяване правото на собственост по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ решението има легитимиращо действие и без да е издадена скица към него, защото имота е индивидуализиран със скицата към удостоверението към чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ.

/Решение № 154 от 15.11.2019 г. по гр.д.№ 4231/2018 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 166 от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 1633/2012 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 595/05.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г. І гр.о., Решение № 254 /26.05.2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. на ВКС, ІІ гр.о.

От приложените по делото писмени доказателства – Комбинира скица за пълна и 4 частична идентичност на поземлен имот № *** от 07.2019 г. Скица за имот пл.

№ 26008, Скица проект за поземлен имот № ***, Удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, и изслушаното заключение по допуснатата СТЕ се установява, че процесния имот от 0,818 дка представлява част от бивша нива, част от имот № 26008, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, м. „Турски рид“, с обща площ от 1.7 дка. Към датата на включване на имота към ТКЗС Горубляне, 1957-58г. и през 1963 в ДЗС, не е бил заснет и изготвен кадастрален план за местността. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е попадал в строителните граници, поради което е възстановен при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Спорният имот попада в границите на п-л III, кв. 39 по РП/1967; в п-л I, кв. 2а по ЗРКП/1983 г. и по сега действащия ЧИРП/98 г., потвърден 2003 г. Към момента на издаване на удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и при действието на ЧИРП/98 г. имотът е попадал в п-л I, кв. 2а и в улица по ОК7-ОТ8-ОК9. От събраните писмени доказателства и изслушаното заключение може да се направи извод, че процесния имот е индивидуализиран в достатъчна степен, поради което доводите във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.