Определение № 266 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20255330201940 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК, и е образувано по подадена от „Калифея“ АД жалба против постановление за спиране на наказателно производство от 09.09.2024г., по ДП № 19/2023г. по описа на РУ Хисар към ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. 6929/ 2022г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, с което наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК, е спряно, поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит. В жалбата излага подробни съображения. Моли съда да отмени постановлението за спиране.

За да постанови атакуваният си акт, наблюдаващият прокурор е приел, че наказателното производство следва да бъде спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК, тъй като извършителят не е разкрит.

Съдът, като се запозна с материалите по досъдебното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата изхожда от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да обжалва посочения прокурорски акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК с постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 23.01.2023г., за това, че на 17.06.2022г. в гр. Хисар, обл. Пловдив, противозаконно е повредил чужда движима вещ- врата и ограда на имот, собственост на ТД „Калифея“ АД- 1 престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.

По делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

В производството по чл. 244, ал. 5 от НПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението за спиране на наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина.

Обжалваното постановление за спиране на наказателното производство е правилно и законосъобразно, отговаря на материалния и процесуалния закон, и следва да се потвърди. В този смисъл, подадената жалба е неоснователна.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е редовно от външна страна, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа задължителните реквизити на съдържанието си. Не са допуснати и процесуални нарушения при неговото изготвяне. Установените фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания и проверен доказателствения материал по делото. Проведеното разследване е всестранно и пълно, като са събрани всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото. В доказателствения материал не се съдържат данни за събиране и проверка на нови доказателства, предвид задължението визирано в чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина. Не съществува реална възможност за извършване на действия по разследването, насочени към установяване на 2 основните подлежащи на доказване обстоятелства, и действия насочени към проверка на показанията на разпитаните свидетели. Постановлението на прокурора съответства изцяло и на процесуалния закон.

При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав установи, че разследването се е концентрирало върху основните подлежащи на установяване обстоятелства. При прецизна съпоставка и съвместен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите изводи на прокурора в постановлението за спиране на наказателното производство, поради което не следва да бъде преповтаряна.

Унищожаването и повреждането като престъпление срещу собствеността, засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те са служат по предназначението им.

Предмет на това престъпление може да бъде всяка чужда движима вещ или недвижима вещ, която може да се намира във фактическата власт на дееца или на друго лице. По отношение на такава вещ се запазва изискването тя да притежава известна стойност, като по основният състав не е необходимо последната да бъде значителна. Унищожаването и повреждането е типично резултатно увреждащо престъпление, при това очертано в закона именно чрез престъпните последици. Те могат да бъдат приемат две форми, свързани със степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателството.

От постановеното спиране на наказателното производство било предмет на съдебен контрол от 29.04.2024г. са били извършени оперативно издирвателни мероприятия за установяване на извършителя, за което срокът на делото е бил удължен и досъдебното производство е било възобновено.

Спорният по делото въпрос е, относно това дали извършителят на престъплението е разкрит. В материалите по делото се съдържат извършени множество действия по разследването, в това число приложени са множество писмени доказателства, решение, акт на община, скици, проведени са разпити на свидетели- свид. Д., свид. Д., свид. Д., изготвена е оценъчна експертиза, извършен е оглед на МП ведно с фотоалбум и др. като разследването се е насочило върху основните подлежащи на доказване факти и към установяване 3 извършителя на престъплението. Видно от материалите по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин авторството на извършеното престъпление.

В настоящото производство, в което съдебните правомощия са за проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление, съдът не може да отмени постановлението и да върне делото на прокурора с указание, че има доказано извършено престъпление от страна на конкретно лице, нито да дава указания за това, че определено лице трябва да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Съдебният контрол се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията на прокурора, поради което съдът няма възможност да се произнася по въпроси от компетентността на обвинителя и още по-малко да му дава задължителни указания за внасяне на обвинителен акт в съда. Само негово изключително правомощие е да привлече едно лице към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията с предявяване пред съда на обвинителен акт. В този смисъл в рамките на настоящото производство съдът може да проверява дали изводът на прокурора за липса извършено престъпление от общ характер е законосъобразно формиран, тоест дали е допусната грешка при формиране на вътрешното му убеждение, но не и да дава указания на прокурора да води разследването по тази правна квалификация, да повдигне обвинение на определено лице за такова престъпление или как да цени доказателствата. Противното би представлявало недопустимо изземване на правомощията на обвинителя. В случая, за да приеме, че не е осъществено престъпление от общ характер, прокурорът е изложил ясни, конкретни и убедителни аргументи. За този си извод той се е позовал единствено на допустими доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, не е игнорирал доказателствени материали, не е изопачил знанието на други, не е тълкувал превратно доказателствата, нито в противоречие на логическите правила. Следователно не е допусната грешка при формирането на вътрешното му убеждение. Същевременно не е налице и порокът необоснованост. Както се посочи, фактическата обстановка е правилно установена, а и безспорна между страните.

Правилно прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършителя на престъплението. Правилно е разпоредено продължаване издирването на извършителя на престъплението и 4 извършването на конкретни оперативно- издирвателни действия. В този случай, единствената възможност на Районна прокуратура- Пловдив е да постанови спиране на наказателното производство, както е и сторено, до издирване на извършителя на престъплението.

В рамките на настоящото производство при липса на пороците незаконосъобразност и необоснованост съдът не може да дава указания на прокурора за кое деяние да води наказателно преследване, дали да привлича някое лице към наказателна отговорност и за престъпление с каква правна квалификация. По тези съображения съдът приема жалбата за неоснователна, а атакуваното постановление за спиране на наказателното производство за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, и на основание чл.244 ал.5 от НПК, Районен съд- Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за спиране на наказателно производство от 09.09.2024г., по ДП № 19/2023г. по описа на РУ - Хисар към ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. 6929/ 2022г. по описа на Районна прокуратураПловдив, с което наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК, е спряно, поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5