Решение № 140 от 18.10.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Първомай, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100334 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано заедно от всеки двама от управителите С. Н. Н., Ц. Г.

С. и Я. К. Ч. и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Г. С. С., Г. И. П., Р. И. И. и Г.

П. А., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът В.

Н. Д., ЕГН: **********, с посочен, постоянен и настоящ адрес: *******, му дължи по сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ******* г.: сумата от 259, 86 лева (двеста петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване; сумата от 25, 57 лева (двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 01.08.2019 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване; сумата от 45, 68 лева (четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) – лихва за забава върху вземането за главница от 259, 86 лева за периода от 01.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.01.2022 г., и сумата от 4, 49 лева (четири лева и 1 четиридесет и девет стотинки) – лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение от 25, 57 лева за периода от 01.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.01.2022 г., и по сключеното помежду им Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № ******* г.: сумата от 213, 01 лева (двеста и тринадесет лева и една стотинка) – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване, и сумата от 37, 44 лева (тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) – лихва за забава върху вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 213, 01 лева за периода от 01.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.01.2022 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 90/16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 37/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит № ******* г. и приложимите към него Общи условия ищецът се задължил да отпусне паричен заем от 300, 00 лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя в срок до 01.01.2020 г. заемната сума и да му заплати възнаграждение за потреблението й в размер на 33, 00 лева при годишен и дневен лихвен процент съответно от 33, 00% и 0, 09% и годишен процент на разходите от 36, 81%, или общо 333, 00 лева, чрез 7 равни месечни вноски от по 47, 57 лева с падеж 1-о число на месеца, първата и последната от които дължими съответно на 01.08.2019 г. и 01.01.2020 г., съгласно инкорпорирания в съглашението погасителен план.

Отделно от горното, страните се обвързали и със Споразумение, според което кредиторът се ангажирал да предостави на клиента по негово желание незадължителните услуги за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и възможност за смяна на дата на падеж и за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски срещу възнаграждение от 248, 71 лева, дължимо се разсрочено с добавка към всяка от тях от 35, 53 лева.

Сочи се, че кредитополучателят усвоил заема чрез превод по системата „Изипей” и престирал за погасяване на задълженията си общо 83, 80 лева, от които 40, 14 лева – за главница, 7, 43 лева – за договорно възнаграждение, и 35, 70 лева – за възнаграждение за допълнителни услуги, след което преустановил плащанията. Ищцовото дружество пристъпило към принудителното удовлетворяване на неиздължените си вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 90/16.03.2022 г. на Районен съд – Първомай за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 37/2022 г., ІІ състав, срещу която ответникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като с 2

Молба вх. № 2336/11.07.2023 г., депозирана от пълномощника му, пледира за уважаване на исковете, а ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител и не застъпва становище по предмета на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

На 30.05.2019 г. ищецът, който, видно от Удостоверение изх. №

20210720095721/20.07.2021 г. (л. 20 – л. 22), издадено от Агенцията по вписванията, e вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с предмет на дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, сключил с ответника, от друга като „Клиент”, по негово Искане № 30037198046/ 30.05.2019 г. (л. 17) Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******* г. (л. 5) и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него (л. 6 – л. 7). По силата на клаузите им и на приложимите към тях Общи условия версия 11/07.05.2019 (л. 7 – л. 12), запознаването с, приемането и получаването на които последният удостоверил в Декларация от 30.05.2019 г. (л. 6), дружеството се задължило да му предостави чрез платежна система EasyPay паричен заем от 300, 00 лева и правото да се възползва при изпълнение на специфичните предпоставки, предвидени в Общите условия, от една или всички от следните допълнителни услуги, които не са задължителни за кредитирането и се закупуват и ползват от заемателя по негово желание: приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Клиентът, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 14 – л. 16), връчен му на 30.05.2019 г., и по данни от Справка от 30.05.2019 г. (л. 18) усвоил заемната сума чрез паричен превод по EasyPay, се ангажирал по начините, указани в чл. 6.2. от Общите условия, да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва от 33, 00 лева при лихвен процент – годишен от 33, 00% и дневен от 0, 09%, начисляван върху непогасената главница за периода на ползването й от датата на нейното усвояване при условна продължителност на годината от 360 дни и на месеца от 30 дни, и възнаграждение от 248, 71 лева за допълнителни услуги, или общо 581, 71 лева, при годишен процент на разходите от 36, 81%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за срока на действието му, изправност на контрагентите по него и неизменност на лихвата и другите разходи. Погасяването следвало да осъществи разсрочено чрез 7, подробно описани в Погасителен план (л. 13) към съглашението, анюитетни месечни вноски с падеж на 1-о число на месеца, всяка от по 83, 10 лева, разпределяна за заема – 47, 57 лева, и за цената на закупения пакет услуги – 35, 53 лева. Съгласно общата уговорка по чл. 12.1. в случай на забава заемополучателят дължи на кредитора лихва в размер на основния лихвен процент + 10% годишно, изчислена за всеки ден от просрочието върху 3 дължимото плащане.

В чл. 7.1., чл. 7.2. и чл. 7.3. от Общите условия са регламентирани следните права на потребителя и редът за тяхното упражняване: да се откаже от договора, да пристъпи към предсрочно погасяване и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи.

Според приложеното Извлечение по сметка от 27.01.2022 г. (л. 19) към 11.07.2022 г. по кредита е постъпила една вноска на 10.07.2019 г. от 83, 80 лева, с която са издължени главницата, лихвата и възнаграждението за допълнителни услуги съответно с 40, 14 лева, 7, 43 лева и 35, 70 лева, а неизплатеният остатък от тях възлиза общо на 498, 44 лева.

Сезиран от финансовата институция с депозирано на 27.01.2022 г. Заявление вх. № 268/27.01.2022 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 37/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 90/16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 37/2022 г. (л. 21 от ч. гр. дело № 37/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 28.03.2022 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания за главница, възнаградителна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги, мораторна лихва върху тях за периода от 02.07.2019 г. до 13.03.2020 лева от 14.07.2020 г. до 26.01.2022 г. в размер съответно на 62, 54 лева, 6, 15 лева и 51, 25 лева и такси за извънсъдебно събиране от 30, 00 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 1071/21.04.2022 г. (л. 25 от ч. гр. дело № 37/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец, в което изтъкнал, че изпитва затруднения по изплащането на дължимата сума от 580, 00 лева. За оспорването кредиторът бил информиран от заповедния съд на 15.06.2022 г., а установителните искове предявил в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена на 12.07.2022 г. по куриер Искова молба вх. № 1918/13.07.2022 г. (л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Спорните права произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******* г. (л. 5), който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 4

2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.