Определение № 4512 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4512 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. М. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М. Гражданско дело №

20231110109846 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 148086 от 07.05.2024г., подадена от адв. Н. И. и с вх.

№ 148257 от 07.05.2024г., подадена от адв. К. Б., в качеството им на процесуални представител на ответника Ю. М. Б. в исковото и в заповедното производство, с които е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 6422 от 09.04.2024г. в частта за разноските по отношение на присъденото на адв. И. и на адв. Б. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Молителите считат, че същото е неправилно определено по размер, тъй като възнаграждението следва да се присъди съобразно отхвърлената част от исковете съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от исковете поотделно, а на адв. И. – и чрез присъждане на дължимото върху възнаграждението ДДС.

Ответникът по молбата „.“ ЕАД е подал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който счита същата за неоснователна, а искането на адв. И. и адв. Б. – в противоречие с фактическата и правна сложност на делото и при несъобразяване със справедливия и обоснован размер на възнаграждението по конкретното дело.

Молбите са допустими – подадени са от легитимирани страни, които са представили списък на разноските в срока по чл. 80 ГПК и в срока за обжалване на постановеното по делото решение (чл. 248, ал. 1 ГПК).

По същество молбите са неоснователни по следните съображения: Настоящият състав споделя напълно практиката, изразена в Определение № 29/2020 г. по частно търговско дело № . г. на Върховен касационен съд, II търговско отделение, съгласно която при дела с определен интерес, по които има предявени искове, произтичащи от един и същи факт, в случая от един и същи договор, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство се изчислява на база на интереса по конкретното дело, а именно определя се минимален размер на адвокатското възнаграждение от сбора на цената на всички искове.

1

С оглед изложеното адвокатското възнаграждение на адв. И. за исковото производство следва да се определи съгласно . върху сбора от цената на всички искове, произтичащи от процесния договор за доставка на топлинна енергия, който е техен общ правопораждащ факт, както е направено в постановеното решение, след което е определен размерът на дължимия хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото не е направено искане за присъждане на ДДС върху определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, нито са представени доказателства за регистриране на адв. И. по ЗДДС, с оглед на което и искането му за присъждане на възнаграждението с ДДС е неоснователно.

По отношение на присъденото на адв. Б. адвокатско възнаграждение за заповедното производство следва да се има предвид и следното: Доколкото предоставената в заповедното производство правна защита и съдействие от адв. Б. се е изразила в подаване на възражение по чл. 414 ГПК и същото не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно е дали длъжникът чрез процесуалния си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г., като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, което следва от граматическото тълкуване на разпоредбата, която говори за „защита в производство за издаване на заповед за изпълнение“, относима към действията (издаване) на кредитора.

Отделно от всичко изложено в случая следва да се посочи и че при определяне на възнаграждението на процесуалните представители на ответника за заповедното и за исковото производство съдът не е обвързан от минималните размери по ., а е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, която противоречи на чл. 101, параграф 101 ДФЕС – в този смисъл Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т. 1. Същите могат да служат за ориентир при определяне размера на дължимото се на адвокатите възнаграждение, но при преценката си съдът съобразява вида на осъществената 2 правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални действия. В случая делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, а действията на процесуалните представите са се изразили единствено в подаване на възражение в заповедното производство (от адв. Б.) и в подаване на отговор на исковата молба в исковото производство (от адв. И.), което е довело и до определяне на възнаграждението в минимален размер при отчитане на ориентировъчните размери по Наредбата и присъждането му в конкретен размер съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С оглед изложеното и предвид липсата на основание, каквото твърдят молителите, за определяне на дължимото възнаграждение по сочения в молбата начин, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 148086 от 07.05.2024г., подадена от адв. Н. И. и с вх. № 148257 от 07.05.2024г., подадена от адв. К. Б. в качеството им на процесуални представители на ответника/длъжника Ю. М. Б., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 6422 от 09.04.2024г., постановено по гр.д. № 9846/2023г. на СРС, 145 състав, в частта за разноските по отношение на присъденото на адв.

И. и на адв. Б. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3