Решение № 40 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Б. Д. К. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600024 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. М. Л. чрез нарочно упълномощения за това защитник адвокат Е. Й.. С искането се претендира възобновяване на НОХД № 7715/2024г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 19 състав и ВНОХД № 3010/2025г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 17 въззивен състав.

В искането се навеждат основанията за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се поддържа допускането на съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон.

Доводът за съществени процесуални нарушения е аргументиран с твърдението, че осъдителната присъда и въззивното решение, с което е потвърдена, не почиват на събраните по делото доказателства в нарушение на чл.13 НПК. Същевременно се твърди, че са допуснати редица нарушения при събирането и оценката на доказателствата, опорочили преценката на съда за виновността на подсъдимия.

Защитникът счита, че искателят бил тестван в нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № 1/19.07. 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана по – нататък в настоящото изложение Наредба № 1/19.07.2017г.), както и че доказателствата по делото не били обсъдени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК като не е взет предвид медицинския протокол за установяване употреба на наркотични вещества, от който е видно, че водачът на МПС е имал напълно адекватно поведение.

Твърди се също, че не бил изяснен характерът на устройството „Дръг тест“ и начинът на функционирането му, както и длъжностно лице с каква техническа специалност е извършило инструктаж на полицейските служители, които са боравили с това 1 техническо устройство. Заявеното нарушение на материалния закон, макар да не е изрично дефинирано такова, по същество е аргументирано с твърдението, че съдилищата неправилно са приели съставомерност на деянието. Отправя се молба към Апелативен съд да бъдат отменени постановените по наказателните производства на Районен и Градски съд съдебни актове, П. Л. да бъде оправдан по предявеното му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В речта си в съдебните прения упълномощеният защитник адв. Е. Й. поддържа искането по изложените в него съображения, които преповтаря. Поддържа и искането си за възобновяване на производствата пред Районния и Градския съд.

Представителят на Апелативна прокуратура - София пледира за оставяне на искането без уважение. Прокурорът намира за правилни съдебните актове и на двете инстанции и подчертава, че установените факти почиват на събраните в производството доказателства, а направените въз основа на тях изводи относно извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК от страна на искателя Л. са законосъобразни.

Осъденият Л. не се явява пред настоящата инстанция, редовно призован.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

С присъда № 91/18.02.2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 19 състав осъденият П. М. Л. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, като при условията на чл. 54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) годИ. при „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, „глоба“ в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (една) годИ.. На осн. 343б, ал. 5 НК Л. е осъден да заплати в полза на държавата, равностойността на лекия автомобил в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин лева) лв.

С присъдата Районен съд е приложил разпоредбите на чл.59, ал.2 и ал.4 НК и се е произнесъл по вещественото доказателство и разноските по делото.

След въззивна жалба от осъдения чрез негов упълномощен защитник, с решение № 859/08.12.2025г. по ВНОХД №3010/2025г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 17 въззивен състав е потвърдена атакуваната присъда на Софийски районен съд. Решението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила в деня на постановяването му.

Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимиран за това субект, в рамките на предвидения 6 – месечен срок (подадено е на 16.12.2025 г.) от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения

На първо място следва да се отбележи, че предмет на настоящия извънреден контрол се явява актът на въззивния съд, тоест въззивното решение, с което е потвърдена присъдата. Последната може и следва да бъде обсъждана единствено в контекста на дейността и изводите на въззивната инстанция, осъществила проверка на присъдата. На следващо място, прочитът на искането обосновава, че преобладаващата част от твърденията на молителя за нарушение на процесуалния и материалния закон са идентични с въведените с въззивната жалба, инициирала производството пред СГС.

В тази връзка въззивното решение съдържа отговор на всички доводи, релевирани с 2 въззивната жалба. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи защо на свой ред приема за установена фактическата обстановка, възприета от първата инстанция.

Отговорил е на възраженията, касаещи нарушаването на правно регламентирания ред за установяване употребата на наркотични вещества, както и защо приема за меродавен резултата от конкретния тест за употреба на наркотични вещества като „установена по надлежния ред“, отразявайки, че тези възражения са били поставени на вниманието и на първата инстанция, която им е дал подробен и обоснован отговор, с който въззивният съд се солидаризирал напълно и допълнил. Посочил е по идентичен начин, че доказателствата са били валидно приобщени, както и че комплексният им анализ разкрива убедително и безпротиворечиво приетата фактология. Изрично е отговорил на възраженията (наведени и в настоящото производство), свързани с нарушаване на реда на Наредба № 1/19.07.2017г. и годността на използвания тест да удостовери употребата на наркотични вещества от водача. В този ред на мисли, отправеният от защитника на осъдения упрек за нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК касателно присъдата на СРС, респ. на чл.339, ал.2 от НПК относно въззивното решение на СГС не е съответен на съдържанието на съдебните актове на редовните инстанции, които са в пълен унисон с посочените законови изисквания. Фактът, че обясненията на Л. не са кредитирани в частта им, в която отрича употребата на наркотици (като изолирани и оборени от останалия събран доказателствен материал) и че не е уважено от състава на Градски съд искането на защитата за назначаване на техническа експертиза за изследване на техническите характеристики на „Drug Test 5000” не водят до извод за допуснато нарушение на чл. 13 НПК, изискващ полагане на всички усилия от органа по ръководство и решаване за разкрИ.е на обективната истИ. по делото. Апелативният съд е последователен в позицията си, утвърдена в съдебната практика, че вътрешното убеждение е суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка, доколкото касае обосноваността на акта. А необосноваността не е касационно основание, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото то всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречието между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само, ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. Като съобразява изложеното дотук, този съдебен състав намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността на присъдата, като е обсъдил поотделно в логическата им връзка всички доказателствени материали и е отговорил на всички възражения за неточно установяване на фактическите обстоятелства относно извършеното деяние. Към начИ. на формиране на вътрешното му убеждение не могат да бъдат отправени упреци. Субективното недоволство на страна по делото от оценъчната дейност на съдилищата по фактите не предпоставя извод за допуснати съществени процесуални нарушения щом като не се установява порок в процеса на формирането на вътрешното убеждение. Не представлява въобще нарушение на процесуалните правила и неуважаването на доказателствено искане на страна, при 3 положение, че не способства за разкрИ.е на обективната истИ. по делото. Именно като такова се определя от този състав на САС искането на защитата за назначаване на техническа експертиза за изследване на техническите характеристики на „Drug Test 5000”, каквото е било направено пред състава на СГС и аргументирано оставено без уважение в открито съдебно заседание на 19.09.2025г. като неоснователно; въпреки това и в насока на направеното от защитата възражение относно техническото средство „Drug Test 5000” въззивният съдебен състав е изискал писмени доказателства по делото, свързани с експлоатационния му процес.

Така Софийски апелативен съд при произнасянето си зачете установените от съдилищата в редовната процедура по установяването им факти, които в обобщен вид, са следните:

На 18.03.2024г. около 01:15 часа, полицейските служители при О „ПП“СДВР и свидетели С. С. и А. К. спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДКН ********, движещ се по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Добринова скала“ към „Околовръстен път“, което било управлявано от осъдения Л. и собственост на трето лице – св. М.. Св. С. тествал подсъдимия с техническо средство „Drug Test 5000”, с фабричен номер АRKD 0049, като пробата с пореден номер 061 отчела положителен резултат за „канабис 25“ и „амфетамин“ и бил изготвен протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, в който било отразено поведението на водача като възбудено и че има треперене. Бил извършен оглед на автомобила. На искателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, издадена била заповед №852/18.03.2024 г. от св. С., с което временно е отнето неговото свидетелство за правоуправление и бил издаден талон на проверявания водач за изследване с фабричен №0174895 да се яви във ВМА до 40 минути от връчването му. Талонът му бил връчен в 02:35 часа на 18.03.2024г. Л. бил транспортиран до ВМА от полицейски служители и вписан в книгата за регистрация в клиника „Спешна токсикология“ под № 193 на 18.03.2024г. в 03:03 ч., където е отказал да даде кръв и урИ. за изследване; бил съставен амбулаторен лист №43/18.03.2024г., в който е отбелязано, че лицето е адекватен, контактен, в съзнание, но отказва да даде кръв и урИ. за ТХА; съставен бил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, в който било отбелязано, че лицето е съобщило за употреба на „трева“ – една цигара на 15.03.2024г. през деня и че отказва да даде кръв и урИ. за изследване на 18.03.2024г. в 03:03 часа с подпис на медицинско лице – лекар и и подпис на водача Л..