Решение № 117 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330111006 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Г. С. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД се твърди, че на 29.08.2022г. ищецът сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 623.40 лв. Съгласно чл.4.1. от договора следвало да се сключи с второто дружество договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение било в размер на 400 лв. Твърди се, че по договора за кредит ищецът заплатил сумата от 633.40 лв., а по договора за поръчителство – 80 лв. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Счита и че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение 3 ЗЗД, както и чл.143 ЗЗП. В договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя е включено в ГПР. В този смисъл бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не ставало ясно какъв е процентът на оскъпяване по кредита.

Налице било заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Двете дружества – ответници били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД било „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на кредита, а се целяло едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният, представлявало заблуждаваща търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. По отношение на договора за поръчителство се сочи, че възнаграждението било в размер от 40 1

% от сумата на отпуснатия кредит. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 10 лв., недължимо платена договорна лихва от недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата по подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и за осъждане на второто дружество за заплащане на сумата от 80 лв., недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата по подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Кредисимо ЕАД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва сключването на посочения в исковата молба Договор за потребителски кредит № ***/29.08.2022 г. Не се спори, че по договора е заплатена възнаградителна лихва в размер на 10 лв. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит.

Посочва, че сключването на договор с поръчител било предвидено като възможност, а не задължение. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника липсвала санкция, ако избере необезпечен кредит. Посочва, че договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, които били ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Посочва се, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен, като това обстоятелство не фигурирало като условие за сключването на договора за кредит. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, с който не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство от дата 29.08.2022г. Оспорва се по договора за поръчителство да е платена сумата от 80 лв., като се сочи, че платената сума възлиза на 51.93 лв. възнаграждение за поръчител. Сочи се, че ищецът е имал право да избере необезпечен кредит, като сключването на договора с поръчителя не било задължително. Уговореното по този договор възнаграждение не било в обхвата на общия разход по кредита. Този договор представлявал договор за поръчка по чл.280 ЗЗД. Възнаграждението не следвало да се включва към ГПР по договора за кредит, то било дължимо на „Ай Тръст“ ЕООД, а не на „Кредисимо“ АД. Наличието на обвързаност между двете дружества не водило до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представено е по делото удостоверение № *** от 06.01.2024г. от „Ай Тръст“ ЕООД, според което ищецът не дължи суми и няма задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 29.08.2022г., сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит от 29.08.2022г. Представено е и удостоверение № *** от 06.01.2024г. от „Кредисимо“ ЕАД, според което към посочената дата задълженията на ищеца 2 по договора за потребителски кредит от 29.08.2022г. за сумата от 623.40 лв. са напълно изплатени.

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 29.08.2022г., сключен между ищеца и първото ответно дружество, по силата на който е предоставен кредит в размер на 600 лв., със срок на кредита 7 месеца, при лихвен процент 39.32 % и годишен процент на разходите 47.25 %, общ размер на всички плащания 709.05 лв., както и Общи условия за предоставяне на кредити. Представен е и договор за поръчителство от 29.08.2022г., сключен между ищеца и второто ответното дружество, по силата на който поръчителят се е задължил да отговоря солидарно с потребителя пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит.

С определение от 12.12.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД на сумата от 51.93 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 600 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № ***/29.08.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и 3 договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит от 29.08.2022г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

С оглед на това, приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От страна на „Кредисимо“ ЕАД не се спори, че по клаузата за възнаградителна лихва ищецът е заплатил сумата от 10 лв., поради което съдът намира, че сумата е платена без основание и подлежи на връщане. Поради това предявеният осъдителен иск срещу това дружество е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2024г. до окончателното й плащане.

Съдът намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 29.08.2022 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. От страна на „Ай Тръст“ ЕООД е представена справка, според която постъпилите плащания по договора за предоставяне на поръчителство възлизат на сумата от 51.93 лв., поради което искът срещу дружеството следва да бъде уважен в претендирания след изменението размер, като сумата се присъди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2024г. до окончателното й плащане.