Решение № 48 от 05.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Б., 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

А. И. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от А. И. Въззивно гражданско дело № 20251200501180 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. И.

К., Д. М. А. и А. М. А., срещу решение № 9402/ 22.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 584/ 2017 г. на Районен съд – Г. Д..

Навежда се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, в противоречие с разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал.

2 ГПК, като не е обсъдил въведените от страните релевантни доводи, не е обсъдил в съвкупност всички доказателства, а част от тях е ценил превратно.

Правните изводи на съда не са направени на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства или на съвкупен анализ на същите с целия доказателствен материал. Направените изводи са противоречиви, незаконосъобразни и нелогични.

Сочи се, че съдът не е обсъдил и преценил в съвкупност, заедно с доводите на страните по вътрешно убеждение, всички доказателства по делото, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ЕПК).

Поддържа се, че от приложените по делото писмени доказателства, се установило, че с Решение № I, т.4 на Неврокопски градски общински съвет, 1 взето на проведено заседание на 10, II и 12 март 1931 год., отразено в Протокол № 5, на наследодателя на страните - дядо на ищеца и прадядо на ответниците А. Н. У. /починал на 20.04.1954 година/ е „отпуснат парцел VI от квартал 34 по 20 лв. за кв. метър“, с цел построяване на жилище. Навежда се, че този парцел не е предоставен от Главна дирекция за настаняване на бежанци, както се твърдеше от ищеца, а е „отпуснат“ от Неврокопски градски общински съвет.

Поддържа се, че в бр. 93 от 20.11.1951 год. на в-к Известия на Президиума на народното събрание е обнародван Указ № 547 от 16.11.1951 год. за ликвидиране отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници. В бр. 73 от 11.09.1953 год. на в-к Известия е обнародвана Инструкция за приложение на Правилника за държавните имоти. В г. 11 от тази Инструкция се определят като „държавни имоти“ всички държавни дворни места, раздадени от народните съвети на бездомници, на които не е оформено правото на собственост по надлежния ред. В т. 11 е изрично записано, че от разпоредбите на Указ 547 се ползват само тези лица, на които са били дадени или които са заели държавни дворни места до 31.12.1934 год. и са ги застроили до 31.12.1946 год. и то ако установят, че д о излизане на указа са почнали плащането и са платили поне една вноска и до края на 1952 год. са изплатили пълната цена на дворното място. С изменението на този Указ /извършено с Указ № 141 от 10.04.1954 год., обнародван в бр. 31 от 16.04.1954 год. във в-к Известия/ срока за издължаване на неизплатените суми се удължава де края на 1954 год..

Навежда се, че на 30.12.1954 год. е проведено редовно заседание на Изпълнителния комитет при ГНС Г. Д., на което част от дневния ред е бил свързан с уреждане собствеността върху дадените или заети места за жилища на бездомниците при приложение на „правилника и инструкцията за приложение на Указа за ликвидиране на закона за уреждане на собствеността върху дадените или заети места за жилища на бездомниците”, т. е. Указ № 547 от 16.11.1951 год. и Инструкцията за приложение на Правилника за държавните имоти. След разглеждане на подадените молби с документи, в т.ч. и молбата на А. Д. У. (тогава наследодателя на страните - А. Н. У. вече не е бил жив, починал е на *** год.). се установява, че са изплатили дадените им места за жилища в указания срок и отговарят на всички условия дадени в инструкцията. Взето е решение за „снабдяване е нотариални актове за собственост като редовно изплатили местата, дадени на горните лица.“ Навежда се, че з а да вземе ИК на ГНС това решение, отговорните служители след извършена проверка и съпоставяне с указанията в Инструкцията за приложение на Правилника за държавните имоти, са установили, че на А. Н. У. е предоставено държавно дворно място до 31.12.1934 год., застроено е до 31.12.1946 год. и е изплатено в Указаните е разпоредбите на Указ 547 и 141 срокове. Но макар, че молбата е подадена от А. Д. У., поради смъртта на лицето, на което е предоставено държавното дворно място, което е застроило жилището и вероятно е изплатило изцяло 2 стойността на имота, правото на собственост се придобива от неговите наследници, а не от лицето, подписало молбата. Навежда се, че А. Д. У. нито твърди, нито се опита да докаже, че отговаря на условията и изискванията на Указ № 547/ 1951 год. и цитираната по-горе Инструкция. Навежда се, че съдът не е обсъдил тези въпроси.

Решението на ИК на ГНС е да бъдат снабдени с нотариален акт за собственост наследниците на правоимащите лица. Отговарящи на условията на Указ № 547 от 16.11.1951 год. и Указ № 141 от 10.04.1954 год.. Наследници на правоимащото лице А. Н. У. са дъщерите му - Я. А. З. и Г. А. У.а и децата на починалия още през *** год. негов син Д. А.ов У. -- ищеца А. Д. У., В. Д.а К.а /майка на ответника С. К./ и М. Д.а В /майка на отспи.шие Д. и А. А.и/.

Навежда се, че не са обсъдени от съда материалите по гр. д. 806/ 2007 год. по описа на Районен съд Г. Д. и гр. № 1061/ 2009 год. и постановените по тях решения, влезли в законна сила, при постановяване на решението си.

Навежда се, че освен на горепосоченото основание - покупно - продажба по силата на Указ 141/1954 год., съдът е приел, че ищеца с собственик и по „евентуалното основание“ - давностно владение, дори добросъвестно. Сочи се, че в тази част мотивите противоречат на закона, правото, съдебната практика, доказателствата по делото и предходните актове на същия съд.

Правния извод за собственост по „евентуалното основание", съдът е направи д въз основа на свидетелските показания на св. Т. и св. А.. Освен, че са неправилно интерпретирани свидетелските показания на двете свидетелки (според тях А. е живял в София, в Б. и от 10-15 год. в тази къща. т.е. след предявения иск по гр. д. № 806/2007 год.), съдът с мотивите си по Определение № 8207 от 29.06.2021 год. е допуснал гласни доказателства на ищеца, но само „досежно първия от посочените придобивен способ, не и за доказване на давностно владение“.

Прави искане за отмяна на решение № 9402/ 22.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 584/ 2017 г. на Районен съд – Г. Д., като се отхвърли предявения иск.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.

Поддържа се, че първостепенният съд е направил пълен и задълбочен анализ на доказателствата, поради което е достигнал до правилния извод, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което я уважил. Съдът се е съобразил и с трайно установената съдебна практика.

Навежда се, че от представените по делото доказателства безспорно се установило, че ищецът и първоначално конституираните две ответнички /след смъртта им заместени от техните наследници/ са брат и сестри и са наследници - деца на Д. А.ов У., бивш жител на гр. Г. Д.. Д. А.ов У., Г. А.. У.а и 3

Яна А.. З. са деца на А. Н. У., бивш жител на гр. Г. Д.. Последните две наследници направили отказ от наследство по надлежния ред и оставили своя брат като единствен наследник на баща си. Удостоверения за направените откази са приложени към исковата молба и са приети като доказателства по делото. Бащата на ищеца Д. А.ов У. от своя страна също има *** деца: А. Д. У.

- ищеца; М. Д.а В. и В. Д.а К.а, първоначално конституирани като ответници в настоящото производство. ********

Навежда се, че първоначално върху имота имало изградена керпичена къща, като всички живеели в една стая. След това ищеца самостоятелно, със собствени средства доизградил една стая на първия етаж и две стаи на втория етаж на жилищна сграда. Сградата е изградена изцяло и завършена, като за първи път тази жилищна сграда е нанесена в плана на гр. Г. Д. от I960 година.

Вещото лице в с.з. пояснява, че заснемането е извършено преди тази година, но не може да посочи дали това е станало преди 1959 година. Елементите на тази сграда според вещото лице са характерни за изпълнението през 1950 година. Навежда се, че ищеца е заплатил и дворното място, върху което е изградена процесната жилищна сграда. Пред 1972 година въз основа на писмени документи, ищеца се е снабдил с документ за собственост нотариален акт № 17, том I, дело № 36/ 1972 г. на P C Г. Д.. Признат е за собственик на следния недвижим имот: Парцел V от квартал 24, имот планоснимачен № 312 по плана на град Г. Д. и застроените върху същия пацел къща и сайвант, с площ за урегулирания парцел застроено и незастроено от 494 кв. м., при съседи: улица, Н. Д., П. К. и В. П. По настоящем така описания недвижим имот представлява: Поземлен имот с идентификатор

*** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка хиляда шестстотин шестдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г. Д., област Б.ска, одобрени със Заповед № ГД-18-71/ 02.10.2009 година на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: град Г. Д., п. к. ***, област Б., ул. »ЗЗ.» №1 - А, с площ за имота от 491/четиристотин деветдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно по [зване: Ниско застрояване, при съседи: имот с идентификатор № 7395.501.1659; №***;

№***; №***;

№***; №***; ведно с построената в имота жилищна сграда с с идентификатор *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет то зка петстотин и едно точка хиляда шестстотин шестдесет и седем точка едно /по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Гс це Делчев,област Б.ска, одобрени със Заповед №РД-18- 71 /02.10.2009 година на Изпълнителен директор на АГКК. Неправилно обаче в този нотариален акт е посочено придобивно основание - наследство, тъй като собствеността си е придобил на основание реализиран строеж на жилищната сграда и покупко продажба на парцела.

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря 4 на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Б., ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по молба на А. Д. У., с ЕГН **********, срещу С. И. К., с адрес: гр. Г. Д., ул. С. №***, А. М. А., с ЕГН, с адрес: гр. Б**, ул. Д-р Х.Т. №***, вх., ет., ап., Д. М. А., с адрес: гр. Бл, ул. П. З.

№, вх., ап.

Прави искане ищецът А. Д. У. съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 от ГПК да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, осъществена при условията и предпоставките на Указ № 141/1954 г. за изменение на указа за ликвидиране отношенията по законите за уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници, след което на основание реализиран от него строеж на жилищна сграда, а при условията на евентуалност на основание давностно владение, упражнявано от него от момента на закупуването на имота и реализиране на строежа (1954-55 година) до 2007 година, върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г. Д., област Бл., одобрени със Заповед № РД- 1871/02.10.2009 година на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: град Г. Д., п.к. 2900, област Б., ***А, с площ от 491 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, при съседи: имот с идентификатор №***; №***; №***; №17395. 501.1668;