Решение № 588 от 22.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20211100510086 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК, образувано по жалби, подадени от „П.и.б.“ АД и Д.А.К. срещу разпределение на сумата 445 050,00 лв., срещу която взискателят „П.и.б.“ АД е обявен за купувач на проведена публична продан на недвижим имот на длъжника Д.А.К. (идеални части от сграда и дворно място на адрес гр. София, ул. ****), извършено с протокол от 11.05.2021 по изпълнително дело №20188440403054 на ЧСИ с рег. №844.

Възраженията в жалбата на „П.и.б.“ АД са, че разпределението е извършено в нарушение на материалния закон (чл. 136 ЗЗД) и процесуалния закон (чл. 458 - 461 ГПК и чл. 495 ГПК), тъй като не са заделени суми за вземанията на банката, обезпечени с ипотека върху процесния недвижим имот, разпределените суми за такси и разноски по изпълнителното дело не са индивидуализирани по основание, не е изискана информация за публичноправните задължения на длъжника преди извършване на разпределението, не е посочен остатък на непогасените вземания на взискателя след извършеното разпределение.

В жалбата на Д.А.К. също са изложени възражения относно неопределеността и недължимостта на вземанията за разноски на взискателя, включени в разпределението, както и относно извършването на разпределението без актуални данни за дължимите данъци за имота и други публичноправни задължения на длъжника, а освен това и възражения, че съдържанието на протокола за извършване на самото разпределение въобще не отговаря на изискванията на чл. 495 и 460 ГПК и не може да породи валидни правни последици, предвидени с цитираните разпоредби, тъй като не индивидуализира по основание и размер вземанията, за чието погасяване са разпределени суми, не посочва ред на привилегията на всяко от тези вземания, а освен това поставя условие за плащане на сумите, които съобразно разпределението подлежат на възстановяване на длъжника, без нормативно предвидено основание за това.

1

Жалбите са основателни, а съображенията за това са следните:

Предмет на процесното изпълнително дело №20188440403054 са парични вземания на „П.и.б.“ АД срещу Д.А.К., за които е издаден изпълнителен лист от 14.02.2014г. по ч.гр.д.

№2174/2014г. на РС-Пловдив.

Присъединени по реда на чл. 456, ал. 1 ГПК за събиране по изпълнително дело №20188440403054 са и вземания на „П.и.б.“ АД срещу Д.А.К., за чието обезпечение с нотариален акт №37, т. 14, вписан в СВ с входящ рег. №33443/16.07.2013г., е учредена ипотека върху процесния недвижим имот и за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело №20188440402935.

По изпълнително дело №20188440403054 на ЧСИ с рег. №844 е проведена публична продан на недвижимия имот, която е приключила с обявяване на „П.и.б.“ АД за купувач на имота срещу най-висока цена в размер 445 050,00 лв., предложена от банката при условията на чл. 489, ал. 1, изр. 2 ГПК без внасяне на задатък.

В посочената хипотеза съдебният изпълнител не дължи извършване на разпределение на суми, получени от плащане на цената от обявения за купувач наддавач (общата хипотеза на чл. 460 ГПК), а акт за разпределение на сумата, представляваща предложената най-висока цена от обявения за купувач взискател, в който акт за разпределение съгласно чл. 495, вр. чл. 261 и 261 ГПК следва да бъдат посочени вземанията на взискателя, които при спазване на правилата на чл.

136 ЗЗД могат да бъдат прихванати срещу задължението му за внасяне на цената на имота, както и вземанията на останалите лица, които имат право да получат суми от предложената цена, подлежащи на плащане от взискателя в двуседмичния срок по чл. 495 ГПК.

С протокол от 08.07.2019г. по изпълнително дело №20188440403054 съдебният изпълнител е извършил следното разпределение на сумата 445 050,00 лв.: сумата 10 573,10 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; сумата 919,28 лв. – разноски, направени от взискателя „П.и.б.“ АД за изпълнението върху недвижимия имот; сумата 115 000,00 лв. – разноски на „П.и.б.“ АД за юрисконсултско възнаграждение за водене на изпълнително дело №20188440402935; сумата 264 387,49 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело №20188440402935, сумата 54 170,13 лв. – част от договорни лихви, за които е издаден изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело №20188440402935.

Това разпределение е обжалвано от длъжника Д.А.К. и е отменено с решение от 20.11.2020г. по гр.д. №3515/2020г. на САС, с което делото е върнато на съдебния изпълнител с указания за извършване на ново разпределение съобразно мотивите на решението.

Тези мотиви включват и се изчерпват до изводи за незаконосъобразност на разпределението от 08.07.2019г. само и единствено в частта му, с която е призната привилегия и право на предпочтително удовлетворяване на вземането на „П.и.б.“ АД в размер на 115 000,00 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело №20188440402935.

С новото разпределение, извършено с протокол от 11.05.2021г. по изпълнително дело №20188440403054 на ЧСИ с рег. №844, което е обжалвано и от взискателя, и от длъжника с жалбите, за чието разглеждане е образувано настоящото производство, сумата 445 050,00 лв., срещу която взискателят „П.и.б.“ АД е обявен за купувач на процесния недвижим имот, е разпределена от съдебния изпълнител по следния начин: 13 804,08 лв. - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, сумата 2 060,77 лв. - разноски, направени от взискателя „П.и.б.“ АД за 2 изпълнението върху недвижимия имот; сумата 150,00 лв. – публични задължения към НАП; сумата 10 218,23 лв. – разноски на взискателя „П.и.б.“ АД по изпълнителен лист; сумата 17 611,65 лв. – разноски на взискателя „П.и.б.“ АД; сумата 143 783,97 лв. – вземане на „П.и.б.“ АД за законна лихва до датата на разпределението; сумата 195 583,00 лв. – вземане на „П.и.б.“ АД за главница по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело №20188440403054; сумата 63 825,26 лв., която следва да бъде възстановена на длъжника (според съдържанието на разпределението след приспадане на дължимите такси за прекратяване на изпълнителното дело).

Разпределението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадените жалби срещу него по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

На първо място общият сбор на сумите от предложената цена в размер на 445 050,00 лв., които според разпределението подлежат на прихващане с вземания на взискателя и на плащане от взискателя в изпълнение на задълженията му по чл. 495 ГПК, възлиза на сумата 447 036,96 лв., която надхвърля разпределяната сума.

Освен това основателни са и възраженията, изложени както в жалбата на взискателя „П.и.б.“ АД, така и в жалбата на длъжника Д.А.К., че съдържанието на протокола за разпределението не индивидуализира вземанията за разноски на взискателя с ясно посочване на основанията на всяко от тези вземания, което се отнася както за вземанията за разноски в размер 2 060,77 лв., които според разпределението са направени за осъществяване на принудителния способ и се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД (съкращенията в текста на разпределението въобще не дават възможност за определяне на таксите или другите разноски, платени от взискателя, които според съдебния изпълнител са направени за проданта на недвижимия имот), така и за вземанията на взискателя за разноски с размери 10 218,23 лв. и 17 611,65 лв., които според разпределението представляват хирографарни вземания.

Следва да се отбележи, че в изпратените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви на съдебния изпълнител за обжалваното разпределение, са изложени съображения, че част от вземанията на взискателя за разноски с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД представляват разноски, направени във връзка със съставянето на предходното разпределение от 08.07.2019г. и обжалването му пред съда, но тези разноски на взискателя поначало не подлежат на възстановяване от длъжника, тъй като длъжникът не отговоря за разноски, направени за действия и актове на съдебния изпълнител, признати за незаконосъобразни и отменени от съда (отговорността за възстановяване на такива разноски е на самия съдебен изпълнител и при липса на доброволно изпълнение, подлежи на реализиране по исковия ред на чл. 441, ал. 1 ГПК).

Най-съществено в случая е, че обжалваното разпределение е постановено в пряко нарушение на регламентираните в чл. 501, ал. 2, вр. чл. 495 ГПК и чл. 459, ал. 2 ГПК права на взискателя „П.и.б.“ АД, произтичащи от учредената в негова полза ипотека върху процесния недвижим имот.

Съгласно цитираните разпоредби ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател в изпълнителното производство, насочено върху ипотекирания имот, като за обезпечените с ипотека вземания съдебният изпълнител дължи да задели суми до представяне на изпълнителен лист от ипотекарния кредитор, а самият ипотекарен кредитор има право да участва като наддавач при публичната продан на имота без внасяне на задатък и с прихващане на вземанията му, обезпечени с ипотека, по реда на чл. 495 ГПК, като в случай, че ипотекарният 3 кредитор бъде обявен за купувач и внесе в регламентирания с разпоредбата срок сумите за изплащане на вземания с привилегия от по-горен ред и разликата над размера на обезпечените вземания до размера на предложената цена, постановление за възлагане се издава след представяне на изпълнителен лист за обезпечените с ипотека вземания.

Според доказателствата по изпълнителното дело в случая взискателят „П.и.б.“ АД се е и снабдил с изпълнителен лист за обезпечените с ипотека върху процесния недвижим имот вземания, а обстоятелството, че образуваното въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело №20188440402935 е спряно със съдебен акт по чл. 391, ал. 1, вр. чл. 389 ГПК до приключване на исково производство между страните с предмет съществуването на ипотечното право, не дерогира правата на ипотекарния кредитор по чл. 501, ал. 2, вр. чл. 495 ГПК и чл. 459, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, а единствено предпоставя, че при прихващане на обезпечените с ипотека вземания с предложената от ипотекарния кредитор цена при публичната продан на имота, дори при влизане в сила на разпределението по чл. 495, вр. чл. 460 ГПК и внасяне на сумите по чл. 495 ГПК от ипотекарния кредитор, постановление за възлагане на имота може да бъде издадено едва след постановяване на акт за отмяна на допуснатата обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК (в случай, че междувременно с влязло в сила съдебно решение между страните бъде отречено ипотечното право на кредитора, обявен за купувач, съдебният изпълнител дължи извършване на действията по чл.

493, т. 2 ГПК, съответно чл. 494, ал. 2 ГПК).

В обжалваното разпределение от 11.05.2021г. съдебният изпълнител въобще не е включил обезпечените с ипотека вземания на „П.и.б.“ АД (които е включил в предходното разпределение от 08.07.2019г., отменено с решението от 20.11.2020г. по гр.д. №3515/2020г. на САС), а единствено вземанията на банката, за чието събиране е образувано изпълнително дело №20188440403054.

Следва да се посочи, че освен в нарушение на чл. 501, ал. 2, вр. чл. 495 ГПК и чл. 459, ал. 2 ГПК, разпределението от 11.05.2021г. е извършено и в пряко противоречие с указанията, дадени с решението от 20.11.2020г. по гр.д. №3515/2020г. на САС, с което е отменено предходното разпределение от 08.07.2019г., тъй като в противовес на съображенията, изложени от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК относно разпределението от 11.05.2021г., решението на САС за отмяна на разпределението от 08.07.2019г., включително при съобразяване на мотивната му част, въобще не съдържа указания, че обезпечените с ипотека вземания на „П.и.б.“ АД, за чието събиране е образувано изпълнително дело №20188440402935, не следва да бъдат включвани в новото разпределение, а единствените указания в решението на САС относно нарушенията на закона при извършването на отмененото разпределение от 08.07.2019г. са, че неправилно с разпределението е призната привилегия и право на предпочтително удовлетворяване на вземане на „П.и.б.“ АД в размер на 115 000,00 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело №20188440402935.