Протокол № 1264 от 23.09.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1264 гр. Варна, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело № 20253100501459 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:36 часа се явиха:

Въззивникът Д. В. М., редовно и своевременно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Е. С. с пълномощно по делото.

Въззиваемият „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, редовно и своевременно призован, представлява се от адв. Н. И., с пълномощно по делото.

АДВ. С.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Не са налице пречки от процесуален характер. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпила молба-становище вх. № 25443/09.09.2025г. от въззивника, чрез процесуалния му представител адв. С., с която моли да бъде разширен проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 3420/19.07.2025г., като бъде включено и искането да бъде прогласен за нищожен договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим 1 имот от 28.07.2023г. в цялост, евентуално - на нищожност на чл. 3.1, т.7.1 и т.7.2 от същия на осн. чл.26, ал.1, предл. 5, вр. чл. 9 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, както и на осн. чл. 2, ал.2, предл. 2 - поради липса на съгласие за заплащане на възнаграждение на посредника при положение, че не е осъществена покупко-продажбата на недвижимия имот, заради който продавачът /въззивник понастоящем/ е сключил договор за посредничество с лице - купувач, намерено от посредника /въззиваема страна/, на подробно изложени в молбата основания.

СЪДЪТ връчва молбата на процесуалния представител на въззиваемата страна за становище.

АДВ. И.: Възразявам да бъде допълнен така изготвения проект за доклад, като от името на моя доверител правя изявление, същият да бъде обективиран като окончателен в съдебния протокол.

Въззивникът в настоящото производство имаше процесуален представител в хода на първоинстанционното производство, депозирал е писмен отговор, депозирал е насрещна искова претенция спрямо дружеството - посредник. Не е навел възражения, касаещи нищожността. Видно от молбата-становище на въззивника, която съдебният състав докладва, действително всяка една страна може да заяви нищожност и пред въззивната инстанция. Позовавайки се на Тълкувателно решение/ТР/ № 1 от 2020 г. на ВКС, но аз ще помоля да отчетете предвид, че съм запозната с това ТР, болтвано е в едно изречение, което е пренесено и в молбата-становище, само ако нищожността произтича от сделката или от събраните по делото доказателства. Дадено е алтернативно. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, събрани в хода на първоинстанционното производство писмени или гласни доказателства и не е заявено, и с оглед на това, че е сключен предварителен договор между страните, кое точно произтича от сделката. Освен това, така както е предявена исковата претенция от името на представляваното от мен дружество, същата касае възнаграждение. Не касае неустойка във връзка с неизпълнен договор. Дружеството - ищец и въззиваем в настоящото производство, е свършило своята работа по сключения с въззивника писмен договор. Т.е. достигнало се е до подписване на предварителен договор за покупко-продажба от потенциалния купувач, осигурен от дружеството-посредник, като е преведена и авансова сума. Целта на договора е била въззивникът да реализира продажбата, респективно купувачът да закупи недвижимия имот.

АДВ. С.: Изложила съм достатъчно подробно мотиви в становището си, поради което няма да излагам допълнителни такива.

СЪДЪТ след като взе предвид становищата настраните намира, че не се налага изменение на проекта за доклад по делото така, както и поискано в 2 молбата. Страната не е навеждала възражения за пълна или частична нищожност на Договора за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г. в установения за това преклузивен срок.

Пропускането му води до невъзможност направените от страната възражения за нищожност на Договора за бъдат разглеждани в производството.

Действително, съгласно ТР № 1/2022 г. от 27.04.2022 г., постановено по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът може служебно и без възражение на страните да се произнесе по нищожността на договора, на който се основава претендираното право или който е преюдициален по отношение на същото. Това може да стане само, ако нищожността следва пряко от договора или от събраните доказателства, като това важи и по отношение на потребителските договори. Докладът във въззивното производство обхваща твърденията на страните във въззивната жалба, съответно – в отговора на същата, като и в двете липсват твърдения за нищожност на договора. Поради тази причини, съдът само трябва да уведоми страните за това, че ще извърши проверка за нищожност на договора, като в настоящото производство няма пречка, ако бъдат констатирани трърдените в молбата пороци, съдът служебно да се произнесе по нищожността, доколкото и насрещната страна е уведомена за искането. Това обаче не дава основание нито за изменение на проекта за доклад, нито за даване на възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства във връзка с твърденията си извън вече направените такива.

По изложените съображение, съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото така, както е обективиран в Определение № 3420/19.07.2025 г., като бъде оставено без уважение направеното с молба-становище вх. № 25443/09.09.2025г. искане за изменение на същия.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 36971/24.04.2025 г. от Д. В. М., чрез адв. Й. Ч., срещу Решение № 1197/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 671/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна – „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, ЕИК 206288547, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 60, ет. 2, ап. 3, сумата от 3108.65 евро - частичен иск от общ размер на вземането от 5000.00 евро, представляваща дължимо възнаграждение съгласно договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и с което е отхвърлен насрещен осъдителен иск на въззивника с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000.00 лева – частичен иск от общо 16135.59 лева, представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл. 7, т. 1 от договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот от 28.07.2023 г.

Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на решението. Твърди, че решаващият състав се позовал изцяло на косвени доказателства. Оспорва изготвянето на протокол за оглед, както е било заявено от св. Б., като последната посочила, че предварителният договор бил 3 сключен за срок от два месеца поради процес за разделяне на имота от избеното помещение. Въззивникът счита, че св. Б. следвало да е способна да възприеме при провеждането на огледа дали избеното помещение било усвоена към гаража на сградата. Счита, че двата имота – апартамент и гараж, били описани самостоятелно, като определя като противоречиви показанията на св. К. К.. Сочи липса на доказателства за оттеглено пълномощно. Излага, че не ставало ясно кога бил извършен огледът на имота, дали такъв въобще бил извършен и дали бил съставен протокол за него. Поддържа, че Споразумението за сътрудничество между ищеца и свидетелката Б. било сключено на 14.07.2023 г., към който момент не бил сключил договор за сътрудничество с въззиваемия.

На следващо място, на 28.07.2023 г. въззиваемият осъществил среща с въззивника и потенциалния купувач на имота, когато бил подписан процесният договор при условие, че бъдат продадени заедно процесните апартамент и гараж. Съгласно т. 3. 1. От договора било уговорено възнаграждение за сътрудничество след продажбата на двата имота. На същия ден бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба, като купувачът се съгласил да закупи апартамента без избеното помещение. В случай на неосъществена процедура по отделяне на избата, страните уговорили в чл. 16 от договора, че задатъкът подлежал на връщане от продавача на купувача. Въззивникът твърди, че в противовес със задълженията си купувачът не предоставил в срок до 01.10.2023 г. списък на всички документи, необходими за отпускане на кредит и сключване на окончателен договор. На 03.10.2023 г. въззивникът получил нотариална покана да се яви при нотариус Ж. Т., за да представи необходимите документи за отделяне на избеното помещение. Жалбоподателят сочи, че се явил пред нотариуса, видно от констативен протокол на последния, но купувачът не се явил. След проведен телефонен разговор с насрещната страна твърди, че купувачът отказал да сключи окончателен договор, с оглед на което продавачът му възстановил задатъка. Изложени са в жалбата съображения по събрания от първоинстанционния състав доказателствен материал, като изразява несъгласие с кредитирането на свидетелските показания, като противоречащи на останалите събрани доказателства по делото.

Във въззивната жалба се излага, че съгласно чл. 3 от договора за посредничество, насрещната страна следвало да получи възнаграждение в размер на 5000.00 евро, дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, гаража, а в случай че такъв не бъде сключен такъв – в деня на сключване на договор за прехвърляне собствеността върху процесните имоти. Сочи неизпълнение на описаното задължение, от което обуславя и извод за недължимост на възнаграждение за осъществено посредничество. До края на срока на договора – 31.12.2023 г. имотите не били продадени, поради което договорът за посредничество бил прекратен. Излага становище по предявения насрещен иск. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове от насрещната 4 страна бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Сочи, че не само фирмата-посредник посредничила при покупката на недвижимите имоти, но бил подписан и предварителен договор между продавача и купувача, като продавачът/ответник посетил лично офиса на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД. След подписване на предварителния договор купувачът - Милена Б. започнала изпълнение на подписания предварителен договор, а именно, както сам ответникът сочи, превела сумата в размер на 22400.00 лева. Счита, че постановеният акт е мотивиран и подкрепен от събрания доказателствен материал. Твърди, че дружеството изпълнило задълженията си по чл. 4.2., вр. чл. 2 от договора за посредничество, противно на твърденията във въззивната жалба. Счита недобросъвестното поведение на насрещната страна като обуславящо липсата на сключен окончателен договор. Поддържа, че не било възникнало основанието за заплащане на претендирана по насрещния иск неустойка.

Отправя искане за потвърждаване на оспореното решение. Претендира разноски.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото, така както е обективиран в Определение 3420/19.07.2025 година, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 3420/19.07.2025 година.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба-становище вх. № 25443/09.09.2025 г. искане за изменение на същия.

АДВ. С.: Поддържам така депозираната въззивната жалба.

АДВ. И.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Оспорваме въззивната жалба.

АДВ. С.: Няма да сочим други доказателства. Представяме списък на разноските.

АДВ. И.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък на разноски.