Определение № 560 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002102815 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. и Б. Г. П., подадена чрез адв. М. Й., против решение № 299 от 15.03.2024г. постановено по въззивно гр.дело № 2928/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав. С атакуваното решение, след отмяна на решение №100/09.01.2023г. по гр.д. № 2194/ 2022г. на Софийския градски съд, ГО, V бр.състав, е отхвърлен искът на касаторите с правно основание чл.5, ал.2 ЗЛС за поставяне под запрещение на ответницата М. В. П..

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост -основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК.

В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателите поддържат доводи за наличие на основания за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси, за които твърдят, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - ППВС №5/1979г., т. 3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2010г. на І ГО, решение № 230/18.12.2023г. по гр.д. №340/2023г. на ІІІ ГО, решение № 227/12.11.2013г. по гр.д. № 3340/2013г. на ІІ ГО, решение №203/ 18.12.2016г. по гр.д.№2220/2016г. на ІІІ ГО и решение № 248/16.11.2015г. по гр.д.№ 1271/2015г. на ІІІ ГО: 1.Може ли и до каква степен в производство за поставяне под запрещение съдът да основава решението си на обясненията на лицето, чието запрещение се иска и на показано от последното „уважение към съда и реда в залата“; 1а. Каква е доказателствената стойност на тези обяснения и на поведението на лицето; 2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, 1 без да обсъди останалите събрани по делото и да изложи съображения защо ги отхвърля, като недостоверни; 2а.Може ли и до каква степен в производство за поставяне под запрещение съдът да основава решението си на свидетелски показания на свидетели, доведени от лицето, чието запрещение се иска; 3. Може ли съдът, без да се мотивира защо, да не възприеме заключение на съдебни експертизи, в съответствие с чл. 202 ГПК и трябва ли, независимо дали възприема или не експертно заключение, съдът да изложи мотиви относно преценката за неговата обоснованост и правилност; 4. Когато са налице данни, че детето на лицето, чието запрещение се иска, е също с психично заболяване, трябва ли съдът да изследва това обстоятелство; 4а. Подлежи ли на преценка възможността на поставения под запрещение да се грижи за детето си, като част от доказателствата, свързани с юридическия критерий за поставяне на лицето под запрещение; 5. Трябва ли съдът да вземе предвид изводите на вещите лица относно бъдещото развитие на болестта на лицето, което следва да се постави под запрещение или същите са ирелевантни за спора. Последните три въпроса според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат също, че атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд при постановяването му е допуснал множество процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна и предубедена преценка на доказателствата, като това е предопределило грешни правни изводи относно липсата на юридическия критерий за поставянето на ответницата под запрещение.

В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба М. П., чрез адв.

З. М., изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационно обжалване следното:

Разгледан е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, във вр. с чл. 336 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат за отхвърляне на иска въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ответницата е майка на двамата ищци; живее заедно с найголемия си син, който страда от параноидна шизофрения. Изслушаните пред СГС и пред САС съдебно-психиатрични експертизи, изготвени от в.л. д-р Хр. Теодосиев и д-р М.Костадинчева установяват, че ответницата има психично заболяване - налудно разстройство (параноя); в проведеното от д-р Хр.Теодосиев интервю в края на 2022г. П. е споделяла факти и обстоятелства, оценени от вещото лице като промени в мисловния процес, налудно възприемане и интерпретиране на обстоятелствата от действителността, с деформирана логика и некритичност към заболяването; д-р Теодосиев не е констатирал повишени стойности на агресивност и не е открил тенденции за автоагресивни актове. В проведеното през м.02.2024г. психиатрично интервю от д-р М. Костадинчева отново е установена некритичност към заболяването, но не са заявени същите или други налудни факти; според експерта д-р Костадинчева при ответницата има начална психоорганична симптоматика; налице е възможност при контрол от психиатър да настъпи съществено 2 подобрение на състоянието й; няма данни за качествена промяна на емоционалните функции, макар да е налице склонност към импулсивно и гневно реагиране. Изводите и на двете експертни заключения са, че съзнанието на ответницата е ясно, запазена е ало и аутопсихичната й ориентация; може да организира ежедневието си във връзка с битовите дейности. Според въззивния съд, установената от вещите лица (след направения от тях задълбочен анализ на всички относими за поставените задачи медицински документи и проведените психиатрични интервюта) начална симптоматика на психично заболяваненалудно разстройство (параноя), не е довела до промяна на личността и съответно не е обусловило неадекватно поведение на ответницата. За да обоснове този извод, съдът е анализирал ангажираните доказателства, включително показанията на свидетелите Г. и Ц. и е приел, че ответницата е изключително ерудирана, творческа личност, с висше образование, практикувала до 78-годишна възраст отговорна и висококвалифицирана професия-архитект; има широки интереси и познания, съхранен интелект. Посочил е, че по делото не е установено конкретно поведение на ответницата, въз основа на което да се направи обоснован и еднозначен извод, че тя не може да се грижи за своите работи-не е установено да проявява агресия, да нарушава обществения ред и порядки; ориентира се в социалната среда, преценява последиците от постъпките си, грижи се за ежедневието си, задоволява културните си интереси, обсъжда книгите, които е прочела. Намерил е за недоказани твърденията на ищците, че ответницата отказва да приеме, че има сметки за ток, вода, парно над 5 000 лева. Посочил е, че въз основа единствено от показанията на свидетелката И.съжителка на ищеца П. П., които е ценил на основание чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, не може да се направи обоснован извод в тази насока. Отделно от това съдът е отбелязал, че според разпореждане от НОИ ТП – София град от 01.01.2022г. ответницата получава пенсия в размер 370 лева, като средства за издръжка в такъв размер могат да обяснят причините за евентуалните й затруднения за своевременното плащане на всички разноски по ползването на жилището й. Посочил е, че извън преценката за възможността на ответницата да си грижи за своите работи е въпросът дали може да се грижи за здравето на сина си К., тъй като подобен въпрос би имал значение при евентуално възникнала необходимост от назначаването на попечител или настойник на същия, но няма отношение към спорния предмет и подлежащите на установяване факти. Без значение за изхода на спора според въззивния съд е и обстоятелството дали може да се гарантира, че в даден епизод от живота ответницата няма да осъществи хомоцид или суицид, доколкото е извън спорния предмет. Въз основа на ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, въззивният съд е счел, че ответницата се справя не само с ежедневните, но и с по-сложни задачи. Въпреки констатираната безкритичност към заболяването, макар и в начална фаза, тя търси консултация с психиатър, с оглед установяване на психичния й статус, както и евентуално назначаване на терапия. Изводи относно възможността на ответницата да се грижи за своите работи съдът е формирал и от процесуалното й поведение, като е съобразил, че и в първоинстанционното и във въззивното производство тя отправя мотивирани искания към съда в писмена и устна форма в защита на предоставените й процесуални права, което сочи на адекватна ориентация във връзка с воденото срещу нея 3 производство. Съобразени са и дадените обяснения от ответницата в хода на съдебните производства, включително и пред въззивната инстанция- тя обосновано излага тезите и исканията си; спазва установения ред в съдебно заседание, не прекъсва съдебния състав, страните и вещото лице, включително при изразено несъгласие с изводите на последното, като иска да й бъде дадена думата от съда, след което излага тезите си; показва уважение към съдебната институция и всички участници в съдебното производство; дала е обяснения, че като майка на синовете си, ги обича и иска да защити свободата си в това производство.

По изложените съображения, въззивният съд е приел, че ответницата може да се грижи за своите работи, притежава в нужната степен способност да се ориентира в социалната среда, да взема адекватни решения за защита на интересите си, да съобразява поведението си с установените норми; не проявява агресивност, няма ангажирани по делото доказателства за нарушаване на обществения ред и предвид липсата на юридическия критерий по чл.5 ЗЛС е обосновал извод, че към момента няма основание ответницата да бъде поставена под ограничено или пълно запрещение.

При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.

Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се установява САС да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Една част от формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд и нямат нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009г.

Друга част - са разрешени в съответствие с цитираната от касаторите относима съдебна практика на ВКС, поради което отсъства допълнителното селективно основание, на което те се позовават.

По конкретно: въпросите 1 и 1а, макар в едната си част да са обуславящи, по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Необходимостта от лични впечатления на съда за личността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, е регламентирана с разпоредбите на чл.337, ал.1 и чл.338, ал.1 от ГПК. Съгласно тези разпоредби и указанията, дадени с ППВС № 5/13.02.1980г., личният разпит пред съда на ответника по иска за поставяне под запрещение, е задължителен; целта е да може съдът да придобие непосредствени впечатления относно неговото състояние; разпитът трябва да предшества събирането на каквито и да е доказателства; неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника. В случая в съответствие с цитираната практика принципът за непосредственост е спазен. САС е съобразил и трайно установената практика на ВКС, като подробно е изследвал поведението на ответницата за да извърши преценката дали тя може да се грижи за своите работи-дали разбира предписанията на правните норми и съобразява поведението си с тях, дали се ориентира в социалната среда и може да ръководи постъпките 4 си, като преценява последиците от тях; какво е отношението й към обществото и съобразява ли се с установеният в него ред, т. е. дали М. П. се държи нормално.