Решение № 331 от 10.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20221100900596 по описа за 2022 година

С решение № 67/31.10.2022 г. на САС е обезсилено изцяло решение от 26.07.2021 г. по т. д.

№ 996/2020 г. на Софийския градски съд, VI-3 състав, като делото е било върнато за разглеждане от друг състав на СГС.

Въззивният съд е приел, че предмет на настоящото дело са две групи искове: 1) за предаване на вещите с акцесорно искане по чл. 521, ал. 2, изр. 3 ГПК, и 2) за заплащане на обезщетение за ползването им през периода 15.09.2016 г. - 2.06.2020 г. Не са предмет на делото искове за заплащане на равностойността на вещите по чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

С оглед на горното съдът приема, че предмет на настоящото дело са две групи искове: 1) за предаване на вещите с акцесорно искане по чл. 521, ал. 2, изр. 3 ГПК, и 2) за заплащане на обезщетение за ползването им през периода 15.09.2016 г. - 2.06.2020 г.

Ищецът твърди, че по силата на сключен през 2015 година договор за наем на ответника са предадени за ползване недвижими и движими вещи, собственост на наемодателя - ищец и несъстоятелен длъжник. Сочи, че след прекратяване на наемното правоотношение и въпреки многократно отправените покани, наемателят не е върнал част от движимите вещи - машини и съоръжения, описани в исковата молба. Твърди и наемателят да е продължил да ги ползва след прекратяване на договора и въпреки изричното противопоставяне на синдика. Сочи, че охрана е поставена извън имота и на портала и тя не е препятствала достъпа на ответника до вещите, който е поддържал и собствена такава охрана. Оспорва вещите, посочени от ответника да са били открити за оглед от експерт.

Моли да бъде осъден ответникът да предаде вещите, като прави акцесорно искане по чл.

521, ал. 2, изр. 3 ГПК за определяне на тяхната стойност, както и да бъде осъден ответникът 1 да заплати обезщетение за ползване през периода 15.09.2016 г. - 2.06.2020 г.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че вещите са върнати още през 2016 година, както и че е заплащана наемната равностойност за м. 10. им. 11. 2016 година, поради липса на обективна възможност за незабавно опразване на помещенията. Сочи, че част от вещите по исковата молба не се в предметния обхват на договора. Твърди и че ищецът е препятствал достъпът до помещенията и описаните движими вещи, считано от 15.09.2016 година, което обективно препятства ползването им. Твърди, че наетите движими вещи от наемането им и до преустановяване достъпа до помещенията са се намирали там. Възразява и че част от процесиите вещи вече са били предмет на разпореждане от синдика в хода на производството по несъстоятелност. Оспорва и размера на исковете, с твърдение, че част от вещите не са били в добро състояние и годни за употреба, както и предвид посочената от ищеца тяхна равностойност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и то представения по делото документ се установява, наличие на сключен между тях договор от 07.12.2015 година. С покана получена от ответника на 22.08.2016 година е отправено предизвестие за прекратяване на договора.

С процесния договор страните са постигнали съгласие ответникът срещу възнаграждение да ползва недвижими имоти и машините и съоръженията по Опис - Приложение 1, предмет на настоящия спор. Тези по Приложение 2 ответник е поел задължение /чл. 8з/ за осъществяване на охрана и пазене.

Правоотношението е възникнало на 07.12.2015 година за срок от една година или за срок не по-дълъг от започване процедурата по осребряване имуществото на длъжника, с възможност за продължаване при писмено съгласие на страните и автоматично продължаване на едногодишния срок, при обща наемна цена за всички вещи от 4500 лева, платими до 25-то число на текущия месец.

С двустранно подписан протокол от 10.12.2015 година се установява предаване на вещите, както по опис 1, така и по Приложение 2 към договора, като единствено е отразено състоянието на трансформатор, като е посочено, че същият не работи. Доколкото в опис 1 и 2 се съдържа общо един трансформатор, съдът

С нотариална покана връчена на 22.08.2026 г. , ищецът е заявил прекратяване на договора за наем на осн. чл.644 ТЗ, считано от изтичане на 15 дн. срок получаване на поканата.

При липсата на спор относно прекратяването на договора точният момент на предаването е от значение само за иска за обезщетение по чл. чл. 236, ал. 2 ЗЗД На 15.09.2016 г. ответникът е отказал за предаде имота с намиращото се в него движимите вещи, отразено в протокола от тази дата, посписан от Л.К., упълномощена с от ответника.

На същата дата е бил подписан и договора за охрана между ищеца и „Р.С.”ООД, за обект : недвижимо и движимо имущество на обетк в гр.Стрелча, ул.”****”№1(стр.93).

2

Съгласно протокол от 27.10.2016 г. На МВР е отправено предупреждение към охранителната фирма по договора, охрителите да не препятстват досъпа на работници и служители на „В.Х.”ООД на териорията на ищеца.

Документа се явява официален относно извършените от полицията действия по отправяне на предупреждението. Той не не съдържа възприети от длъжностноно лице данни за наличие на възпрепятстване.

С протокол от 03.11.2016 г., подписан от пълномощника на ответника Л.К., тя е заявила, че няма да предаде имуществото, което ще бъде сторено след като „В.Х.” изнесе намиращото се там собствено имущество. Следователно към посочената дата фактическата власт върху вещите му е принадлежала, като той не е направил възражения за тяхната липса.

С протокол от 09.11.2016 г., подписан от посочените в него лица, са отразили възприети от тях факти, че е започнало разглобяване на машни и съоражения. Ответникът е заявил, че документа изхожда от ищеца, наети от него лица и удостоверява изгодни за него факти, т.е. по същество осповра верността му, доколкото се явява свидетелстващ по своя характер.

С констативен протокол от 16.11.2016 г., изготвен от служители на МВР, както и подписалите го лица, който не се оспорва от ищеца, е констатирано, че служители на ответното дружество не са били допуснати до имота от намиращите се там охранители, които са заявили, че достъпа е ограничен по нареждане на синдика.

С констативен протокол от 17.08.2017 г., съставен от синдика, подписан от св. К., е извършен опис на имуществото на дружеството намиращо се в имота. Документът е частен и свидетелстващ, съдържащ благоприятни за издалата го страна факти. Той не се ползва с материална доказателствена сила, а доказателствената му стойност е ниска. Същевременно той кореспондира с показанията на св.К., участвал в неговото съставяне, които съдът кредитира в тази част, мотивиращо съда да даде вяра на отразеното в него.

Съгласно показанията на св.К., той е присъствал на срещата на 15.09.2016 г. когато е подписан протокола от тази дата, наемателят е имал назначена охрана, която не ги е допуснала до машините, но им е бил осигурен достъп до лабораторията, където е съставен протокола.

Свидетелят излага, че многократно е ходил до обекта, но не е бил допускан от охраната на ответника. За тези обстоятелства през м.11.2016 г. са били съставени 2 ръкописни протокола.

Показанията кореспондират с представения протокол от 09.11.2016 г. и отразените в него обстоятелства, като вторият не е представен по делото.

Свидетелят е видял да се извършва строителство на нова сграда, както и преместване на машини от старото в новото помещение. Сочи, че през зимата или най-късно пролетта на 2017 г. е завършено строителноството на новата сграда и са преместени машините.

За периода 15.09.2016 г. и по късно ответникът е имал негова охрана, която е охранявала от вътрешната страна западния портал, от където тогава се е влизало(преди разрушаването на оградата от юг). Охраната не ги е допуснала да влязат вътре на 15.09.2016 г., във връзка с което синдикът е сключил договора за охрана, която се е осъществявала от външната страна.

3

Дава показания, че ответникът е разрушил около 30 м. от южната стена, от където е осъществявал своя достъп, като е преместил охраната от нейното първоначално място( на входа от западната част). На западния поратал е останала охраната ангажирана от синдика, от където са взели за извършване на описа през м.авг 2017 г.

Относно пртокола съставен през м.авг. 2017 г. излага, че в присъствието на Л.К. не са били допуснати в новозаграденото място, където вече е била производтвената линия, заедно с присъстващите полицаи, като са чакали в продължение на 4 ч. Описът е на установеното имуществото във всички стари сгради. По отношение на съставявяне на протокола от 17.08.2017 г. излага, че са влезли пред западния портал, като не са били допуснати.

Съдът кредитира показанията на свидетеля. Макар да отчита, че той е бивш синдик на дружеството и е пълномощник на негови кредитори, индициращо евентуална заинтересованост, те кореспондират с посочените по-горе протоколи.

Св.М. дава показания, че е виждал машините предмет на делото, но не ги е виждал в новата сграда. Последно е бил в обекта през 2020 г., вероятно м.10, но не е видял машините и съораженията. Излага, че през 2015 г. е водил студенти, като е видял старите машини, като половината са били на площадка-навес.

Св.Рударски дава показания, че е направил инвентаризация на машините към м.09.2016 г., като е установил тяхнната наличност. Излага, че те не са били местени в съседни сгради, като едновременно с това твърди, че от м.11.2016 г.достъпа до наетите помещения е бил прекратен. Наета от ищеца фирма е охранявала входа и целия периметър на наетите помещения и активи.

Съдът кредиира показанията на свидетеля в първата част, относно извършената инвентаризация, но не и в останалата част. Те противоречат на признанията на ответника, че е демонтирал част от панелите на склада, за да изнесе собствените си машини, т.е. имал е достъп до помещението.

По делото е изслушано закючение на съдебно оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, с посоченото по долу изключение.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Предаването на движима вещ може да се претендира от ищеца на основание принадлежността на право на собственост (чл.108 ЗС), на нарушено владени или въз основа на съществуващо между страните облигационно правоотношение, по силата на което за длъжника възниква задължение да върне вещта.

Ищецът не е длъжен да квалифицира договора, съответно иска, но той е длъжен да посочи фактите от които произтича правото му. В случай че се касае за облигационно правоотношение индивидуализацията се извършва въз основа на очертаване на съдържанието му – насрещните права и задължения на страните. Съществуването им е въпрос на доказване.

В исковата молба ищецът е индивидуализирал договора от 07.12.2015 г. като такъв за 4 наем, което не обвързва съда. Той обаче е обвързан от посоченото от страната съдържание на правната връзка – вещите са били предоставени на ответника за временно и възмездно ползване, като след прекратяване на правната връзка те са подлежали на връщане, явяващо се основанието на иска.

С допълнителната искова молба от 01.09.2020 г. ищецът е предприел изменение на исковете за връщане на вещите по Приложение №2, като го основал на правото на собственост(чл.108 ЗС).

С определение № 261371/12.11.2020 г. съдът е отказал да допусне изменение на исковете.

В първото съдебно заседание по делото е направено същото искане, оставено без уважение от съда.

С въззивната жалба ищецът е поддържал неправилност на решението основано на съществено процесуално нарушение - недопускане на изменението на исковете по Приложение №2, в такива основани на правото му на собственост(чл.108 ЗС). При липса на допуснато изменение въззивните доводи за неправилност нямат отношение към настоящото производство.

С оглед на посоченото по-горе настоящата инстанция намира, че фактическите обстоятелства на които ищецът е основал иска си - наличие на договор, въз основа на който вещите са били предоставени на ответника за временно и възмездно ползване, като след прекратяване на правната връзка те са подлежали на връщане, се явява твърдение за наличие на договор за наем по см. на чл.228 ЗЗД. Искът е основан на възникнало задължение на наемателя да върне вещите в съответствие с чл.223, ал.1 ЗЗД след прекратяване на правната връзка.