Определение № 207 от 24.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 24.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000152 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от името на М. Г. М. и малолетната М. Н. П., действаща чрез своята майка - законен представител М. Г. М. срещу Решение № 84/23.02.2026г., постановено по електронно дело 20253100900087 ( ТД 87/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с която е била отхвърлена претенция на ползващи се от застраховка наследници на застраховано лице срещу застрахователя ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД за присъждане на дължим остатък от застрахователна сума за настъпил риск смърт от злополука, покрит по групова професионална застраховка на магистрати и служители в размер на по 25 053.30 евро за всяка от ищците, ведно със законна лихва от предявяване на исковете, както и по 9240.07 евро обезщетение за забавено плащане да период от 17.02.22г до 17.02.2025г.

Жалбата е подадена в срок и е редовна: съдържа реквизитите изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и е съответно администрирана, като въззиваемата страна е упражнила правото си на отговор По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество.

Жалбоподателите/ищци в първоинстанционното производство/ имат интерес от упражняване на правото си на жалба срещу решение, с което са били отхвърлени съединените им претенции. Авансово дължимата такса е внесена съответно на обжалваемия интерес. Главните страни се представляват от надлежно упълномощени процесуални представители, овластени с права за всички инстанции. Производството е допустимо.

Правото на участие на служебно конституиран административен орган, натоварен с правомощия по защита на интереса на малолетно дете следва да бъде осигурено с призоваване за съдебното заседание и в настоящата инстанция.

1

По предварителните въпроси: Пред първата инстанция застрахователното дружество, задължено да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК, е получило достъп до електронното дело, чрез пълномощник адв. М. Б. М.-А., чийто електронен адрес е бил и изрично посочен като избран от застрахователя начин на уведомяване. Доколкото регистрацията на този пълномощник в портала ЕПЕП осигурява средство за сигурно връчване, на осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор на страната за уведомяване чрез този пълномощник. Наред със служебния достъп, пълномощникът следва да бъде предупреден и за фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

Аналогичен достъп е бил предоставен и на пълномощника на ищците, по изрично негово искане и за настоящата инстанция.

Доклад по жалбата:

Въззивниците ищци М. Г. М. и малолетната М. Н. П., действаща чрез своята майка - законен представител, и двете чрез общия пълномощник адв. Т., излагат оплаквания за нарушаване на правилата за оценка на относимите към спора факти и събирането на посочените от страните доказателства, както и за необоснованост на изводите по обема на поетия застрахователен риск „злополука“ и съответствието му с настъпилото застрахователно събитие.

Сочи се и обосновка на мотивите с неприложимо към този вид застраховки законово правило(чл. 475 т.7 ЗК) и неизяснени основни обстоятелства, характеризиращи причината за смъртта на застрахования именно като събитие, покриващо легално определение на чл. 459 ал.2 КЗ за покрития от застрахователя риск(увреждане в резултат на въздействие с външен, внезапен и непредвидим характер). Считат, че събраното по делото заключение излага общо-теоретични разсъждания, но не съдържа конкретни отговори на причините за появата на острия кръвоизлив след приключила оперативна интервенция и затова съдът е нарушил задължението си по чл. 201 ГПК като е отказал поисканата от ищците допълнителна и повторна експертиза, и с това е осуетил необходимото доказване на тезата на ищците.

Въззиваемият ответник ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД , чрез АЗРА КАДИР АЛИ, действаща чрез своята майка Г.И.Я., представлявана от адвокат Д., оспорва оплакванията с доводи за цялостно изясняване на всички въпроси от значене за правните изводи на съда и цялостна оценка на събраните доказателства, вкл. обоснованата с конкретни факти и констатации експертиза, изготвена от компетентни специалисти. Изложени са доводи за правилно възприета от първата инстанция характеристика на двата различни покрити риска и по-специално изключването на риска от предприета планова оперативна интервенция при общо заболяване, което е различно от злополуките, водещи до лечение и не се покрива по тази клауза, според дефинициите в самия договор. Възразява срещу събирането на ново доказателство с подробно изложени доводи за липса на обосновано съмнение в компетентността на експертите и достатъчна обоснованост на изводите им, както и липса на своевременно оспорване и посочване на въпроси, които са изяснени, обосновават се с документация, която не е своевременно изискана или остават извън предмета спора.

2

Претенции за присъждане на разноски по делото са заявили и двете спорещи страни.

Въззивникът е заявил и претенция за определяне на разноски в настоящата инстанция, като адв. Т. е обявил ангажимент за изпълнение на възложеното процесуално представителство без заплащане от материално затруднени клиенти (деклариран в първата инстанция в списък по чл. 80 ГПК).

Нуждата от обявяване и доказване на договорено обслужване без заплащане в списък на разноските следва да се укаже на страните.

По отношение направените от ищцовата страна искания за събиране на доказателства във въззивното производство:

Оплакванията на въззивника по установяване на фактите, относими към възраженията му по възникване на покритата като застрахователен риск отговорност и нейния обем са пряко свързани с твърдения за допуснати процесуални нарушения по събирането на основното за делото доказателство.

Съдебно-медицинската експертиза е била назначена по искане и на двете страни, както всяка от тях е заявила конкретни задачи, насочени към изясняване на причината на смъртта на застрахования, вида на заболяването на щитовидната жлеза и етапа на неговото развитие, проведеното лечение, обичайните рискове и възможност за предотвратяване на усложненията в условия на конкретния физиологичен статус на пациента. Назначените от съда вещи лица със специалност в областта на ендокринологията и хирургията са изследвали обемната медицинска документация, изискана от съда и предоставена на експертите и са изложили подробна обосновка както за спецификата на заболяването, неговото развитие, необходимото лечение, съпроводено с висок риск, проявил се като следоперативно усложнение, довело непосредствено до причината за смъртта, настъпила в лечебното заведение. При приемането на заключението вещите лица са пояснили изводите си по конкретно поставени въпроси, вкл. и от страна на адвоката на въззивниците, като неуточнен е останал само въпрос, отклонен от съда, касаещ точното разграничаване на кръвоизлива, довел до кръвозагубата като заболяване по МКБ, разграничаващо усложнението от хирургична интервенция от ендокринните болести. С доводи за неяснота и логическо противоречие в заключението(относно точната причина на смъртта – кървене след сложно оперативно лечение или заболяването) пълномощникът е поискал допускането на повторна експертиза, която е била отказана с определение на първата инстанция. Въззивният съд съобразява, че правото на защита в процеса покрива попълване на делото с поискани доказателства, но обема на доказателствената активност не е неограничен, а само доколкото се налага да се установяван спорни обстоятелства. В случая заключението на експертите само потвърждава факти, по които спор не е съществувал, доколкото и самия пълномощник в пледоарията си е изложил като безспорна хронологията на събитията, довели до леталния резултат(диагностицирано заболяване, датиращо поне от 5 години, предприемане на подходящо и необходимо оперативно лечение в планов порядък със съгласие на лекувания пациент, новопоявил се масивен кръвоизлив, настъпил няколко часа след 3 приключване на операцията, който не е бил овладян, въпреки приложени реанимационни процедури и е довел до смъртта на пациента). Тези факти са приети за установени от съда именно в този смисъл и затова не се налага доизясняването им с нови доказателства. Не е налице противоречие в изведения със заключението извод за причината за смъртта, доколкото вещите лица са обсъждали по различните задачи връзката на всяко от тези, развили се поетапно събития с крайния резултат и в този смисъл не се установява посочената от адвоката причина за повторно изследване на същите въпроси.

Затова и оплакването за нарушение на правилото на чл. 201 ГПК изискващо допълване на заключението, когато е непълно или неясно не е основателно.

Същевременно не е обосновано по какъвто и да е начин съмнение в правилността на изводите или квалификацията на експертите, за да възникне нужда от проверка с повторно заключение. Поставените във въззивната жалба „преформулирани“ като нови въпроси за заболяването на пациента, относими към спора, са намерили отговори във вече събраната експертиза, а допълнително поисканото изследване на действията на провелите лечението специалисти(лигатура на кръвоносни съдове, предотвратяваща следоперативно кървене; мерките, предприети след установяване на кръвоизлива и характеристиката на причината за хеморагията като външно въздействие или вътрешен патологичен процес) нямат отношение към относимите към претенцията, основана на твърдения за злополука от „битов“ характер(възприемана от въззивника като такава, която се различава от трудовите злополуки и причинените от злоумишлени действия увреждания).

Доводите по съотнасяне на иначе безспорните факти към конкретни характеристики на легални определения нямат отношение към доказването, а към приложението на закона и затова не могат да обосноват процесуално нарушение и съответно нужда от допълване на доказателства.

В заключение, тъй като не установява нито нарушение на правото на защита при допускане на поискани доказателства, нито допълнителна нужда от ползване на специални знания за изясняване на спорни обстоятелства, въззивният съд не намира основание да допуска повторна и допълнителна експертизи, поискани във въззивната жалба.

За изслушване на становищата на страните по съществото на спора, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу Решение № 84/23.02.2026г., постановено по електронно дело 20253100900087 (ТД 87/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с което са били отхвърлени съединени искове на М. Г. М. и малолетната М. Н. П., действаща чрез своята майка законен представител М. Г. М. срещу застрахователя ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД за присъждане на дължим на ползващите се от застраховката наследници остатък от застрахователна сума за настъпил риск смърт от злополука, покрит по групова професионална застраховка на магистрати и служители в размер на по 25 053.30 евро за всяка от ищците, 4 ведно със законна лихва от предявяване на исковете, както и по 9240.07 евро обезщетение за забавено плащане да период от 17.02.22г до 17.02.2025г.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.06.2026г.. от 14.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците и помагача лично.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА за участие и в процеса пред настоящата инстанция, на осн. чл.15 ал. 6 от ЗЗДт.

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ служебно пълен достъп до настоящото дело и възможност за връчване на съобщенията по него на пълномощника на застрахователя като регистриран в ЕПЕП потребител, аналогичен на този, предоставен по заявлението в първата инстанция.