Решение № 1348 от 09.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

1348

09.04.2019г.

Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета

Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18798 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П.П.П. с ЕГН ********** е предявил срещу Главно управление строителство и възстановяване ЕАД с ЕИК 13056883 обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2413,44 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. януари – октомври 2015 година, сумата от 660 лева обезщетение по член

220, ал. 1 от КТ, законна лихва и разноски.

Ищецът сочи, че е работил по трудов договор № **от

12.08.2013г. в Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” на длъжност *****, с място на работа поделение – Пловдив, като с разпореждане на Министерски съвет Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно участие „Главно управление строителство и възстановяване”.

Твърди се, че работодателят не му е изплатил трудовите възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април, юни, юли, август, септември и октомври 2015 година в общ размер на 2413,44 лева, както и че не му е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 660,00 лева, за дължимостта на които трудови възнаграждения и обезщетения има изрично признание от ответника в предизвестие и в представено удостоверение от 10.10.2018 година.

В отговора си ответникът сочи, че е заплатил дължимите суми и не ги дължи на ищеца, а в случай, че съдът приеме, че не са били изплатени, да се считат погасени по давност, а именно – тригодишна погасителна давност.

Оспорено е удостоверение № *** от 10.10.2018 година, досежно автентичността му, доколкото лицето - издател не разполага с правомощията да издава такива документи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор от 12.08.2013г., заповед за прекр. на ТПО от 28.05.2018гг., се установява, че между страните е съществувало ТПО в периода 12.08.2013г. – 28.05.2018г., и че ищецът е заемал посочената длъжност при ответника на 8-часов раб. ден, с ОМВ 660 лева, платимо веднъж месечно.

Приложено е удостоверение с изх. № *** от 10.10.2018г. издадено от счетоводител ***, с положен подпис и печат на дружеството-работодател, в което се удостоверява, че ищецът е получил за времето от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. ТВ за общата сума от 2413,44 лева.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ З.Я.М., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че за процесния период са начислени, но не са изплатени ТВ в размер на общо 2413,44 лева, а относно обезщетението по член 220, ал. 1 от КТ е посочено, че същото е било начислено и изплатено на ищеца през м. юни 2018г., или преди завеждане на делото в съда.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи искът по чл. 220, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие е да установи, че прекратяването на трудовия договор е на основание, което изисква даване на предизвестие, и че страната, която прекратява договора не е дала предизвестие в уговорения в трудовия договор срок.

Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил обезщетението на ищеца.

В настоящия случай съдът намира за безспорно доказано в периода, за който се претендира ТВ, ищецът да е работил по ТПО с ответника на посочената длъжност и да е полагал труд, за което му е начислявано трудово възнаграждение.

Видно от заключението на вещото лице, дължимата сума за получаване – нетно ТВ възлиза на 2413,44 лева. Същите обаче не се дължат, т.к. са погасени с тригодишна давност, която към момента на предявяване на исковата молба в съда е била изтекла. Съдът не споделя довода на ищеца, че е налице признание на задължението за заплащане на ТВ, което прекъсвало давността. Видно от представеното у-ние, изхождащо от работодателя е налице удостоверяване на получени, а не на дължими ТВ.

По иска за заплащане на обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:

Искът е неоснователен, понеже от заключението на вещото лице се установява, че обезщетението за неспазен срок на предизвестието е платено преди завеждане на иска в съда. Гореизложеното обуславя неоснователност на исковете и тяхното отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.П. с ЕГН ********** против Главно управление строителство и възстановяване ЕАД с ЕИК 13056883 обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2413,44 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. януари – октомври 2015 година, както и на сумата от 660 лева обезщетение по член

220, ал. 1 от КТ, законна лихва и разноски, като неоснователни, като погасени по давност и чрез плащане.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала: Ц.В.