Решение № 261487 от 28.04.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 367/2020
- Вид
- Решение № 261487
- Подписан
- 28.04.2021
- В сила
- 30.11.2021
- Състав
- ХРИСТИНА ВАЛЕНТИНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при участието на секретар Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 367 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „У.Н.С.И П."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** срещу „Г." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 23 881.20 лева с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по Договор за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., за което е издадена фактура № 1 от 11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 14.01.2020г. до окончателното заплащане на сумата, сумата 5333.47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.01.2018г. - 10.01.2020г..
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: На 09.01.2018г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител бил сключен договора за изработка – монтаж на осветителни тела на обект „Завод за полипропиленово фолио, представляващ реконструкция, модернизация и разширение на съществуващи производствени и складови сгради с местонахождение промишлена зона „Юг", гр. Д.. Ищецът приел извършване на монтажа срещу договорено възнаграждение от 35 821.80 лв. с ДДС. В чл. 5.1 от договора било предвидено авансово плащане, като възложителят следвало да заплати цялата сума в срок до пет дни след подписване на договора (т.е. най-късно до 14.01.2018г.). Съобразно чл. 6, плащането се извършвало по сметка на изпълнителя, посочена в издадената фактура. На 18.01.2018г. представители на двете дружества съставили и подписали Акт образец 19 /Протокол № 1 за установяване завършване и заплащане на натурални видове СМР/. Констатирали извършените и подлежащи на заплащане монтажи работи. Крайната стойност на монтажа била определена на 35 821.80 лв. с ДДС. Издадена била проформа фактура № 1 от 11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лв.. На 19.06.2018г. ответникът извършил частично плащане по фактурата на стойност 11940.60 лева. Останали дължими 23 881.20 лева. Въпреки приемането на работата и изправността на ищеца, възложителят не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на дължимото възнаграждение за извършения монтаж. Същият дължи и сумата от 5333.47 лева, представляваща обезщетение за забава в плащане на главното задължение. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по същество. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди недействителност на договора поради привидност. Сочи, че на 16.10.2017 г. по силата на договор за доставка и монтаж на осветителни тела „П.
-Т" АД възложило на „Г." ООД доставка и монтаж на осветителни тела на обект, находящ се в промишлена зона Юг, гр.Д..
Постигнато било съгласие, монтажът на осветителните дела да бъде извършен от ищцовото дружество, в качеството му на подизпълнител.
Възнаграждението за извършената работа било определено на на 29 315.82 лева с ДДС. Монтажът следвало да бъде осъществен до средата на 2018 г. Предвид близките отношения между страните по договора, през м.януари 2018 г. бил сключен фиктивен договор, в който били посочени нереални стойности и срокове. Д.Г.подписал договора от 09.01.2018г. и Протокол № 1 за установяване извършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи. На 11.05.2018 г., преди реалното извършване на уговорената услуга, ищцовото дружество издало проформа фактура. През месец юни 2018г. дружество поискало да му бъде заплатен аванс в размер на 11 940.60 лева. За извършеното плащане, на 19.06.2018г. издало Фактура № **********/19.06.2018г. Същата установявала действителните отношения между страните, а именно, че към този момент поетата работа все още не била изпълнена. През месец август 2018 г., след като възложената работа била извършена, Д.Г.поискал преди окончателното заплащане, да уредят реалните си договорки писмено. Постигнали съгласие да бъде издадена нова фактура за окончателно дължима стойност 17 375.22 лева. На 19.12.2019г. ищцовото дружество издало
Фактура №' **********/19.12.2019г. за стойност 17 375.22 лева, с дата на данъчното събитие 19.12.2019г. и падеж 23.12.2019г. В счетоводството на „Г." ООД установили, че фактурата не е издадена коректно. В нарушение на ЗДДС не била посочена правилната дата на данъчното събитие, не се установявало, че същата касае доплащане по договор. Посочили, че във фактурата следва да бъде отразена цялата стойност на договора в размер на 29 315.82 лева с ДДС, от която на отделен ред да бъде извадена авансово заплатената сума в размер на 11 940.60 лева и като остатък за плащане да бъде посочена стойността от 17 375.22 лева. Твърди, че представената към исковата молба покана за доброволно изпълнение с дата 31.07.2018г. не е достигнала до представляващия „Г." ООД, но от същата се установявало извънсъдебното признание от страна на ищеца, че дължимата сума не е тази, която е посочена в договора и която се претендира с исковата молба. Реалната дата на изпращане на поканата била 14.08.2014г.. Ищецът не е изпълнил задължението си да издаде фактура, отговаряща на изискванията на ЗДДС. Заявява, че признава извършена работа в обект, находящ се в Промишлена зона ЮГ - гр. Д., за която е заплатил авансово сума в размер на 11 940.60 лева с вкл. ДДС и дължи доплащане в размер на 17 375.22 лева с вкл. ДДС. Приканва ищеца към доброволно уреждане на отношенията им. Оспорва и дължимостта на претендираното обезщетение за забава, като твърди, че първата реална фактура е издадена на 19.06.2018г. и по същата е извършено своевременно плащане. Фактурата за дължимото доплащане е издадена едва на 19.12.2019г., като падежът за извършване на плащането бил 23.12.2019г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е сключен между страните Договор за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., с предмет - монтаж на осветителни тела, описани в Приложение 1, неразделна част от договора на строителен обект: „Завод за полипропиленово фолио, представляващ реконструкция, модернизация и разширение на съществуващи производствени и складови сгради с местонахождение промишлена зона „Юг", гр. Д..
Съгласно чл.2, срокът за изпълнение на работите от ответника е 10 работни дни, считано от датата, на която възложителят /ответникът по делото/ е изпълнил задължението си по чл.5.1 от договора и средствата са постъпили в банковата сметка на изпълнителя.
Стойността на монтажа възлиза на 29 851.50 лева без ДДС /чл.3 от договора/.
Съгласно чл.5.1 от договора, 100 % от сумата се заплаща авансово в срок 5 дни след подписване на договора.
Представен е Акт обр. № 19 – Протокол 1 за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР от 18.01.2018г., подписан без възражения от представител на изпълнителя – Димитър Д. и на възложителя Димитър Георгиев. След проверка на място е установено, че са извършени и подлежат на заплащане монтажни работи на стойност 35 821.80 лева с ДДС.
От ищеца е издадена проформа фактура № 1/11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лева с ДДС.
Установява се от дневно извлечение № 049 от 19.06.2018г., че по банковата сметка на ищеца в банка ДСК ЕАД е постъпила сумата 11 940.60 лева от ответника, с посочено основание - частично плащане по проформа фактура № 1/11.05.2018г..
До ответника е отправена покана за доброволно изпълнение за заплащане на остатъка в размер на 19 901.00 лева.
От ответника са представени Фактура № 17/19.06.2018г. за сумата 11 940.60 лева с ДДС, с посочено основание - авансово плащане; Фактура № 63/19.12.2019г. за сумата 17 375.22 лева с ДДС, с посочено основание - монтаж на осветителни тела по договор, за обект Завод за полипропиленово фолио, гр. Д..
По реда на чл.192 ГПК, от трето за спора лице са представени Договор за доставка и монтаж на осветителни тела от 16.10.2017г., сключен между Г. ООД и П. АД, ведно с приложение 1 за сумата 55 364.65 лева с ДДС.
Представен е Протокол акт обр. 19 към договора от 16.10.2017г., подписан едностранно за възложителя.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че осветителните тела, предмет на договора са монтирани в 5 от общо 6
/шест/ халета, които се ползват за производствени нужди и складове. По време на огледа всички осветителни тела са работещи. В петте помещения /халета/ са монтирани по вид 2 типа осветителни тела. Едните с плосък, квадратен рефлектор, другите цилиндрични - тип „Камбана". И двата типа осветителни тела са светодиодни. Общият брой за монтираните осветители е 132 броя. Вещото лице приема, че монтажът на цялата осветителна система е осъществен в близките 2-3 години. Изградена е цялостна осветителна система. Положени са повече от 3 километра различно сечение и вид проводници и то монтирани на голяма височина, голямата част от тях изтеглени в PVC тръби. Съгласно
Протокол №1 (Акт образец 19) (стр.10 от делото), са употребени 44 машинносмени подемна техника. За изпълнението на задачата ищецът по делото е наситил монтажната площадка с много техника и квалифициран персонал. За 10 работни дни е възможно да се осъществят всички монтажни работи при създадена отлична организация.
Представено е удостоверение от
„П.“АД с изх.№ КА-033/07.04.2021г..
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. Т.Н.К., за установяване какво е било осъществено на място от ищцовото дружество, какви осветителни тела са монтирани, по чие възлагане, къде и кога, към кой момент е приключил фактически монтажът им. Св. работи в завод за полипропиленово фолио гр. Д. от 2016г. на длъжност енергетик. Отговаря за консумираната ел. енергия в завода и ремонта по машините. Заводът представлява пет производствени халета където цикълът е непрекъснат. Втората половина на 2017г. сключили договор с Габровски за доставка и монтаж на осветителни тела. Договорите били няколко, сключени началото на 2018г.. Монтажът бил изпълнен от подизпълнител - У.н.с.и п. Управителят н.У.н.с.и п. е бивш работник на завода. Подизпълнителят осъществил доставката и монтажа, който приключил за две седмици. През цялата дейност, свидетелят бил на място, монтирали 132 броя осветителни тела тип камбана, висящи от покрива. Д. също присъствал. По това време в завода нямало пропускателен режим.
В полза на ответника са събирани гласни доказателства чрез разпит на св. Д.В.Г.за установяване, че изразеното в представените Договор за монтаж на осветителни тела и Протокол № 1 /Акт обр. №19/ съгласие от страна на Д.Г.е привидно. Св. Георгиев е служител на ответника по делото. Свидетелят потвърждава, че подписът положен за възложител в Договора за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г. и
Протокол № 1, е негов. Твърди, че целта на договора била да подпомогнат ищцовото дружество да вдигане нивото си в строителната камара.
Договорът за монтаж и Протокол № 1 ги разписал в един и същи ден. Нямали уговорка за извършване на монтаж на осветителни тела на стойност 29 800 без ДДС. Договорът бил подписан формално в началото на м. януари 2018г., след монтиране на осветителните тела. Осветителните тела са монтирани от У.н.с.и п.
ЕООД в „П.“ АД. Св. не е присъствал на самия монтаж.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове от ищеца в качеството му на изпълнител по договор за изработка с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът счита, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, на основание сключен Договор за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., с предмет - монтаж на осветителни тела, описани в Приложение 1, неразделна част от договора на строителен обект: „Завод за полипропиленово фолио, представляващ реконструкция, модернизация и разширение на съществуващи производствени и складови сгради с местонахождение промишлена зона „Юг", гр. Д..
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fab80c60-29ce-4fd8-b942-c5e44a8ae974