Определение № 895 от 15.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от непълнолетната М. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Б. В. Хаджиева, против Определение №262/05.06.2024г., постановено по Гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на М. А. С., действаща лично и със съгласието на своята майка Б. В. Хаджиева за освобождаване от ДТ и разноски по чл.83 ал.2 от ГПК в производството по гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени до окончателното му приключване, като са развити оплаквания за неправилност. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционният съд, че непълнолетната ответница по делото– частен жалбоподател е в състояние да заплати дължимата ДТ за въззивно обжалване, чийто размер не е висок, с твърдения за липса на анализ и преценка на обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 до т.7 от ГПК.

Сочи се, че ответницата – частен жалбоподател, е непълнолетна, учаща, без доходи и имущество, същата се издържа от майка си Б. В. Хаджиева, която е многодетна и полага грижи и осигурява общо четири деца, като в момента е в болничен за раждане на дете до 04.06.2024г. и след тази дата ще ползва отпуск за отглеждане на дете, като майката заплаща и вноски по договор за потребителски кредит от 02.02.2022г. с „ОББ“ АД, живее на семейни начала с бащата на детето Теодор Тодоров Тодоров, с ЕГН **********, който е безработен, а, считано от 24.04.2024г. работи по трудов договор на МРЗ. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи молбата с правно основание чл.83 ал.2 ГПК.

Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по Гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени е образувано по предявени от А. С. А. против малолетната М. А. С., с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Б. В. Хаджиева, навършила непълнолетие в хода на процеса, обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 ГПК, по което е постановено първоинстанционно решение №88/25.04.2024г., против което в частта, с която е уважен иска за недължимост на сумата от 7070,85лв. издръжка за периода м.09.2014г. до м.11.2017г. и сумата 4943,86лв. – законна лихва върху главниците, като погасени по давност, в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх.№1956/03.06.2024г. от ответника по делото - вече непълнолетната М. А.

С., действаща лично и със съгласието на майка си Б. В. Хаджиева.

Пред първоинстанционният съд е постъпила молба по чл.83 ал.2 ГПК с вх.

№1901/29.05.2024г. от въззивника М. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Б.

В. Хаджиева, за освобождаването й от заплащане на ДТ и разноски за производството по гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени до приключването му пред всички инстанции.

С обжалваното Определение № №262/05.06.2024г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК на въззивника М. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Б. В. Хаджиева, за освобождаването й от заплащане на ДТ и разноски за производството по гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени, като е приел, че молителката е доказала затруднение, но не и невъзможност за заплащане на дължимите ДТ и разноски.

Въззивникът М. А. С. е на 14г., непълнолетна, ученичка. Съгласно представена от молителката Декларация по чл.83 ал.2 ГПК, непълнолетната М. А. С. не притежава недвижимо имущество, няма МПС, няма доходи, семейството й се състои от майка й Б. В., брат й Тодор Тодоров Тодоров, ЕГН **********, брат й Денис Бориславов Хаджиев, ЕГН ********** и сестра й Мелиса Бориславова Хаджиева, с ЕГН 19411111430.

Майката на непълнолетната се грижи и отглежда в семейството си общо четири ненавършили пълнолетие деца, работи на безсрочен трудов договор срещу МРЗ за страната от 933лв., понастоящем е в отпуск за отглеждане на дете, длъжник – кредитополучател е по ДПК №22R-L641862/02.02.2022г. с отпуснат кредит в размер на 25 000лв. със срок на договора 120 месеца при месечна вноска общо в размер на 279,02лв., на майката са изплащани месечно помощи по чл.7 ал.1 ЗСПД в периода от 01.2022г. до м.05.2024г., като за м.05.2024г. са в размер на 175лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява основателна и доказана, като съображенията за това са следните:

2

На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2 т.1 до т.7 вкл. ГПК. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски за производството въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото /в случая на ДТ за въззивно обжалване на първоинстанционното решение/. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. в случая обжалваемия интерес, и пълния размер на дължимата държавната такса.

След съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства по чл.83 ал.2 изр.2 ГПК въззивният съд приема, че са налице предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на въззивника, а именно на непълнолетната М. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Б. В. Хаджиева, от внасяне на ДТ и разноски за производството по гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени, поради което молбата по чл.83 ал.2 ГПК следва да бъде уважена, а първоинстанционното определение в обжалваната му отхвърлителна част по чл.83 ал.2 ГПК отменено, като неправилно. Молителката е непълнолетна, на 14 годишна възраст, ученичка, съгласно представената декларация за имуществено състояние по чл.83 ал.2 т.2 ГПК не притежава недвижимо имущество, МПС и не получава доходи от труд и от други източници, с които да се издържа, поради което въззивният съд приема, че същата няма достатъчно средства да заплати дължимата ДТ за въззивно обжалване, която е в не нисък размер от 240,29лв., както и разноските в производството до приключването му във всички инстанции, поради което молбата й по чл.83 ал.2 ГПК се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. Доколкото ответник в процеса, респ. въззивник е непълнолетната М. А. С., действаща лично и със съгласието на майка си Б. В. Хаджиева, при преценката по чл.83 ал.2 ГПК следва да се изхожда от факта, че е ненавършила пълнолетие, ученичка, не реализира доходи и от имущественото й състояние, удостоверено с декларацията по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, а не от имущественото състояние на нейната майка, в чието семейство е отглеждана молителката.

Действително, молителката е отглеждана в семейството на своята майка Б. В. Хаджиева, която понастоящем ползва отпуск за отглеждане на малко дете, майката е престирала труд по безсрочен трудов договор срещу МРЗ за страната, като получава и месечна помощ по чл.7 ал.1 ЗСПД, но предвид факта, че Б. Хаджиева полага в семейството си преки грижи по отглеждането и възпитанието, освен за дъщеря си М. А. С., и за още три ненавършили пълнолетие свои деца и погасява парично задължение по ДПК в не ниския, съобразно доходите й, размер от 279,02лв., то съдът приема, че, съобразно и невисоките финансови възможности на майката, за молителката и непълнолетен въззивник е налице не затруднение, а невъзможност за заплащане на дължимата ДТ за въззивно обжалване и 3 разноските в производството, поради което и с оглед непрепятстване на непълнолетната достъпа й до правосъдие, молбата й по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски следва да бъде уважена. Обстоятелството, че от ответната страна е заплатено адвокатско възнаграждение от 1000лв. не променя извода за основателност на молбата по чл.83 ал.2 ГПК, доколкото преценката за основателност се прави към момента на предявяване на молбата по чл.83 ал.2 ГПК и след преценка на обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 до т.7 ГПК се достига до извод, че непълнолетната жалбоподателка няма достатъчно средства да заплати ДТ и разноски за производството. С оглед представената декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, непълнолетната М. А. С. не притежава недвижимо имущество, което да бъде осребрено, и да послужи за заплащане на дължимата ДТ и разноски за производството.

С оглед изложеното, молбата на непълнолетната по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от ДТ и разноски за производството следва да бъде уважена.

Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното първоинстанционно определение следва да бъде отменено, вместо което постановено друго, с което молбата по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от ДТ и разноски за производството, предявена от непълнолетната М. А. С. лично и със съгласието на майка й Б. Хаджиева, като основателна и доказана, бъде уважена.

В частната жалба е инкорпорирано особено искане на жалбоподателя за спиране от ВТОС като съд по частната жалба на основание чл.277 ГПК на производството по администриране на подадената от непълнолетната въззивна жалба и изпълнението на Определение №262/05.06.2024г. в необжалваната и неподлежаща на обжалване част на оставяне без движение на въззивна жалба с вх.№1956/03.06.2024г. за отстраняване на нередовност по чл.261 т.4 ГПК – внасяне от жалбоподателката на ДТ в размер на 240,29лв. за въззивно обжалване и представяне на платежния документ в ПРС, което следва да бъде оставено без разглеждане, от една страна, поради отпаднал интерес у частния жалбоподател, с оглед постановено от ПРС Определение №277/11.06.2024г., с което удовлетворява особеното искане на жалбоподателя, както и предвид необжалваемостта на настоящото определение, а от друга страна, като частично недопустимо в частта, с която не се иска спиране на изпълнението на обжалваното определение, а на необжалвано и неподлежащо на обжалване такова по чл.262 ал.1 вр. чл.261 т.4 ГПК, постановено от РС.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №262/05.06.2024г., постановено по Гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.83 ал.2

ГПК О С В О Б О Ж Д А ВА непълнолетната М.

АЛЕКСНАДРОВА С., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Б.

В. Хаджиева, от внасяне на ДТ и разноски за производството по Гр.д.№1004/2023г. по описа на РС – Павликени до приключването му пред всички инстанции.

4

Оставя без разглеждане инкорпорирано в частната жалба особено искане на жалбоподателя по чл.277 ГПК.

ВРЪЩА делото на РС – Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивна жалба с вх.№1956/03.06.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5