Решение № 179 от 23.10.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Б., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810100602 по описа за 2023 година

С исковата молба от П. Г. К., чрез пълномощник адв. К. К. от САК, срещу „***“ ЕАД са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми по ИЛ от *** г., издаден въз основа на Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС - Я. : 1.) 462,30 лв. – главница по договор; 2.) 293,70 лв. – възнаградителна лихва за период от 04.05.2012 г. до 05.11.2012 г.; 3.) 58,43 лв. – мораторна лихва за периода от 05.06.2012 г. до 27.08.2013 г., ведно със законната лихва от 16.09.2013 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; 4.) 125 лв. – съдебни разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № *** с район на действие Окръжен съд – Я., в качеството му на наследник на починалата си сестра М.Г.К.а. Процесните суми се дължали от последната по силата на издаден изпълнителен лист. На ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение. Същият твърди, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. По същество иска съдът да признае за установена недължимостта на процесните суми.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни.

1

Покойната М.Г.К.а приживе на 24.02.2012 г. сключила с „***“ ЕАД Договор за кредит № *** Сочи се, че взискателят е цесионер на вземанията срещу ищеца по силата на договор за цесия от 22.04.2016 г., сключен с „***“ ЕАД. Ответникът положил усилия да съобщи цесията на длъжника. Счита, че с размяната на книжа по настоящото дело ищецът се счита уведомен за цесията. За дължимите суми по договора бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 14.01.2014 г. било образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Д.Ц.. В хода на изпълнителното производство били предприети множество изпълнителни действия и от взискателя, и от съдебния изпълнител, които прекъсвали погасителната давност – възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, изпращане на запорни съобщения, молба за конституирането на ответника като взискател, самото конституиране като взискател и др. Първоначално образуваното изпълнително дело било прекратено, но на **.02.2018 г. ответникът инициирал ново изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ И.Х.. По въпросното дело давността отново била прекъсната първо с възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, а впоследствие с насрочване на опис. Второто изпълнително дело също било прекратено, но взискателят предприел действия за образуване на трето изпълнително дело, а именно изп. д. № 4/2023 г. отново по описа на ЧСИ И.Х., образувано на 04.01.2023 г. срещу наследниците на вече починалата длъжница. В заключение се сочи, че процесните вземания не са погасени по давност. В подкрепа на тезата си ответникът се позовава на съдебна практика, като акцентира, че правните последици от перемпцията и погасителната давност следва да се разграничават. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се съдебно – деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа исковете. Пълномощникът на ответното дружество оспорва исковете и моли за отхвърлянето им в предварително депозирана писмена молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Изпълнителен лист от *** г., издаден от Районен съд – Я. въз основа на Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *** г. по описа на ЯРС, длъжникът М.Г.К.а е осъдена да заплати на праводателя (цедент) „***“ ЕАД следните суми: 462,30 лв. – главница; 293,70 лв. – възнаградителна лихва за периода от 04.05.2012 г. до 05.11.2012 г.; 58,43 лв. – мораторна лихва за периода от 05.06.2012 г. до 27.08.2013 г., ведно със законната лихва от 16.09.2013 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;

125 лв. – съдебни разноски.

2

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. ответното дружество „***“ ЕАД е купило от „***“ ЕАД вземанията на последното дружество срещу М.Г.К.а по Договор за кредит № ***

Съгл. Пълномощно 3078/2016 г. цедентът „***“ ЕАД е упълномощил цесионера „***“ ЕАД да уведоми от негово име длъжниците относно прехвърлянето на вземания, сред които и процесните.

Цесията е потвърдена от „***“ ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, видно от приложеното потвърждение (л. 25 от делото).

От Известие за доставяне от 06.06.2016 г. (л. 26 от делото) се установява, че уведомлението за процесната цесия не е връчено на длъжника, поради сменен адрес.

Впоследствие е изготвено друго уведомително писмо (л. 27 от делото) до ищеца по настоящото дело П. Г. К., наследник на починалия длъжник М.Г.К.а. Това уведомително писмо няма доказателства да е получено от ищеца.

С Писмо вх. №****** г. по описа на РС – Б. ЧСИ Д.Ц. с рег. № ***, район на действие ОС – С.З. уведомява съда, че изп. д. № *** г. е унищожено на 17.01.2023 г. на основание чл. 5, ал. 7 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители. От разпечатка от записите в електронната деловодна система обаче се установява, че изпълнителното дело е било образувано на 14.01.2014 г. по молба на взискателя „***“ ЕАД срещу длъжника М.Г.К.а, а е прекратено на 16.11.2017 г. Докато делото е било висящо, на 09.06.2016 г. е конституиран като взискател ответникът „***“ ЕАД и са налагани запори на **.01.2014 г., 22.10.2014 г., 13.03.2015 г. и 07.07.2017 г.

От наличните по изп д. № ******* по описа на ЧСИ *** рег. № *** документи се установява, следното:

Изпълнителното производство е образувано с постановление на ЧСИ на **.02.2018 г. по молба вх. № *** г. на ответното дружество, като в молбата са възложени правомощия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ.

Със Съобщение изх. № *** г. длъжникът М.Г.К.а е уведомена за насрочен на *** г. опис на недвижимо имущество. Съобщението е връчено при отказ, съгласно оформената разписка.

С Призовка за принудително изпълнение изх. № *** г. длъжникът М.Г.К.а е уведомена за насрочен на *** г. опис на недвижимо имущество. Няма доказателства призовката да е връчена.

С Постановление от 12.09.2022 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради факта, че взискателят в продължение на две години не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

3

От наличните по изп д. № **** по описа на ЧСИ *** рег. № *** документи се установява, следното:

Изпълнителното дело е образувано на 04.01.2023 г. по молба на взискател „***“ ЕАД за сумите от 462,30 лв., 293,70 лв., 329,00 лв. и 179,34 лв, като в молбата са възложени правомощия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ.

С Разпореждане от 23.02.2023 г. на ЧСИ ищецът П. Г. К. е конституиран като длъжник по изпълнителното дело.

Съгл. Съобщение изх. № *** г. по описа на ЧСИ, с постановление на съдебния изпълнител производството по изпълнителното дело е спряно, поради издадена в полза на ищеца Обезпечителна заповед от 17.03.2023 г. по гр. д. №*** г. по описа на СРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените отрицателни установителни искове са с правна квалификация чл.

439, ал. 2 от ГПК.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в процеса твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което са издадени съответните изпълнителни основания.

Ответникът, в условията на насрещно доказване, следва да докаже всички свои възражения, включително че погасителната давност е била прекъсвана.

По реда на действащия ГПК, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО и решение № 6/**.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.

Касае се за съдебно признати с влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК парични вземания, които се погасяват с общата 5 – годишна давност.

Първоначално давността е започнала да тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение (т.е. с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК) през м. октомври 2013 г. Тази давност е прекъсната на 14.01.2014 г. с образуването на първото изпълнително дело срещу длъжника, а именно изп. д. № *** г. по описа на 4

ЧСИ Д.Ц. с рег. № ***, район на действие ОС – С.З..

С ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземане по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г., погасителна давност не тече, тъй като се прилага ППВС № 3/1980 г.

Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

В настоящия случай изп. д. № *** г. е образувано преди 26.06.2015 г., поради което от образуването му на 14.01.2014 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност се счита, че не е текла, тъй като е приложимо ППВС № 3/1980 г.

От 26.06.2015 г. влиза в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като от тази дата за процесните вземания е започнала да тече нова 5 – годишна давност.

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разрешен въпросът кои действия по принудителното изпълнение прекъсват погасителната давност за вземания и кои не. Прието е разрешението, че всяко валидно изпълнително действие в рамките на избрания изпълнителен способ е годно да прекъсне погасителната давност, независимо дали е инициирано от взискателя или от съдебния изпълнител. Такива изпълнителни действия, които прекъсват давността, са: налагането на запор, налагането на възбрана, присъединяването на кредитор, извършването на опис, извършването на оценка, назначаването на пазач, насрочването на продан, извършването на продан и др. С цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че не спадат в обсега на изпълнителните действия, респ. не прекъсват давността дейности, които имат обслужващ и подготвителен характер спрямо изпълнителните действия, като например: самото образуване на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имуществото на длъжника, снабдяването с книжа, документи и справки в тази връзка, назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането по разпределението и т.н.

За процесните вземания след 26.06.2015 г. по изп. д. № *** г. е предприето действие, с което давността отново е прекъсната, а именно на 07.07.2017 г. е наложен запор. На практика това е последното валидно изпълнително действие, извършено в рамките на това изпълнително дело и прекъснало давността. Считано от 07.07.2017 г. е започнала да тече нова 5 – годишна давност.

Така започналата да тече наново от 07.07.2017 г. давност е прекъсната на **.02.2018 г. с образуването на изп. д. № *** г. Поначало самата молба за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността, но ако в същата се съдържа посочване на желания за прилагане способ или пък е извършено изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както в процесния случай, то тогава давността се прекъсва.