Решение № 455 от 04.08.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 451/2023
- Вид
- Решение № 455
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 04.08.2023
- Състав
- Дора Димитрова Михайлова, Росина Николаева Дончева, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 429, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 455 гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове:
Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500451 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалби с вх. № 01459/12.05.2023 г. и вх. № 01627/08.06.2023 г. от Г.Т.Е.М ИНВЕСТ АД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”С.” № .., срещу отказ на Ч С И Георги Каримов да прекрати изп. д. № 20227920400048, обективирани в разпореждане от 28.04.2023 г. и разпореждане от 26.05.2023 г.
В жалбите са изложени съображения, че делото е прекратено поради настъпила перемция, тъй като от извършеното изпълнително действие – опис на имота от Ч. С. Л. на 14.01.2020 г. до следващия опис, извършен на 05.08.2022 г. са изминали повече от две години. На следващо място се излага, че В. Р. няма вземане към дружеството, тъй като „Т.“ ООД е заличен търговец на 06.02.2020 г.
Със заличаването са погасени и насрещните права и задължения на продължилата да съществува друга страна по същото правоотношение. Излага се, че изпълнителното дело е недопустимо образувано, поради липса на пасивно-легитимиран длъжник по 1 делото, а субективните предели на изпълнителния лист не могат да се разпрострат срещу Г.Т.Е.М И. АД. Иска отмяна на двете разпореждания на съдебния изпълнител и прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят В. Р. Р. не е изразил становище по жалбите.
В изложените от Ч. Г. К. мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбите.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано първоначално от Ч. С. А. Л., с рег. № 927 и район на действие СОС по молба на взискателя В. Р. Р. с ЕГН: ********** от гр. С. , представляван от адв. Н. С. от САК, срещу длъжника „Т.“ ООД , въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2002 г., издаден по гр. д. № 04433/2002 г. на СРС, за сумата 108 584 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2002 г. до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане от 03.05.2019 г. Ч. С. Л. е отказал да образува изпълнително дело срещу „Т.“ ООД с мотива, че е заличен търговец. Постановеният отказ е обжалван от В. Р. Р. пред Софийски окръжен съд. С решение № 320/25.09.2019 г., постановено по гр.д. № 616/2019 г. по описа на СОС е отменено разпореждане от 03.05.2019 г., издадено от Ч. С. Л., с рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие СОС, обективиращо отказ да бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.“ ООД, в несъстоятелност и отказ да бъде извършен опис и публична продан на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. К., С. о.. В мотивите е прието, че Г.Т.Е.М И. АД е трето лице и по силата на чл. 429, ал. 3 от ГПК изпълнителния лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочи изпълнението върху тази вещ.
По молба на взискателя Ч. С. Л. е наложил възбрана върху имот с идентификатор ........., собственост на „Г.Т.Е.М. И.“ АД.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение до „Г.Т.Е.М.
И.“ АД с уведомление, че на 05.12.2019 г. е насрочен опис и оценка на 2 процесния имот.
От извършена служебна справка в ТР по партидата на „Т.“ ООД се установява, че на 26.02.2020 г. дружеството е заличено.
На 14.10.2021 г. е постъпило искане от взискателя за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника и продължаването му срещу „Г.Т.Е.М. И.“ АД с извършване на публична продан на недвижимия имот, по отношение на който е уважен искът по чл. 135 ЗЗД. С постановление от 15.10.2021 г. Ч. С. Л. е прекратил изпълнителното дело по отношение на длъжника „Т.“ ООД.
С молба от 14.01.2022 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство пред Ч. С. Л. и изпращането му на Ч. Р. Г. – Чолакова. Молбата е била уважена и с постановление от същата дата е постановено изпращане на делото на Ч. Ч. Делото е предадено на Ч. Ч. на 02.02.2022 г. и с постановление от същата дата е образувано изпълнително дело с № 20229250400046 по описа на Ч. Ч. срещу длъжника „Т.“ ООД, а с разпореждане от същата дата е отказано продължаването на производството.
По молба на взискателя от 21.03.2022 г. делото е изпратено на Ч. Г. К. С разпореждане от 03.05.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по съображения, аналогични на тези, изложени от Ч. С. Л. в отмененото негово разпореждане от 03.05.2019 г. С решение на СОС от 25.07.2022 г. по гр. д. 376/2022 г. по описа на съда е отменено разпореждането на Ч. Г. К. от 03.05.2022 г. и делото е върнато за продължаване на изпълнителните действия. В решението са изложени подробни съображения за неправилност на изводите на Ч. Г. К., кореспондиращи с приетото в цитираните погоре останали решения на СОС.
С разпореждане от 23.12.2022 г. Ч. Г. К. отново е прекратил изпълнителното производство поради липса на правосубектност на страната на длъжника /поради заличаването му и липсата на негов правоприемник/ и липса на изпълнителен лист, издаден въз основа на изпълнително основание с длъжник „Г.Т.Е.М.
3
И.“ АД. С решение № 201 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 131/2023 г. е отменено прекратяването на изпълнителното производство и делото върнато на Ч. Г. К. за продължаване на принудителното изпълнение.
На 13.06.2023 г. по специалната сметка на съдебния изпълнител от „Г.Т.Е.М. И.“ АД е постъпила сумата от 390 000 лева, представляваща размера на цялото задължение, визирано в изпълнителния лист, както и разноските по изпълнението. На 20.06.2023 г. на взискателя е В. Р. е изплатена сумата от 367 948, 40 лева, представляваща размера на цялото му вземане по изпълнителното дело.
С разпореждане от 26.06.2023 година на съдебния изпълнител е приключено производството по изпълнителното дело, поради изплащане на цялото вземане на взискателя и вдигната възбраната върху имота на „Г.Т.Е.М. И.“ АД.
С молба от 31.07.2023 г. дружеството „Г.Т.Е.М. И.“ АД е заявило, че поддържа депозираните жалби с вх. № 01459/22.05.2023 г. и жалба вх. № 01627/08.06.2023 г. по описа на Ч. Г. К.
П р и така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбите са процесуално допустими, неоснователни по следните съображения: а по същество
П о жалба с вх. № 01459/12.05.2023 г. от Г.Т.Е.М И. АД срещу отказ на Ч. Г. К. да прекрати изп. д. № 20227920400048, обективиран в разпореждане от 28.04.2023 г.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, 4 когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл е даденото тълкуване в т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага и в т. 10 от същото ТР, според която действия за принудително изпълнение на вземането представляват предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Под "предприемане действия по принудително изпълнение", следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание срокът да бъде прекъснат, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени.
Описът на процесния имот е извършен от Ч. С. Л. на 14.01.2020 г., видно от протокол за опис от същата дата. Със заявление вх. № 20705/03.09.2021 г. взискателят В. Р. е отправил изрично искане 5 към съдебния изпълнител да бъде извършена оценка и да бъде насрочена публична продан на имота /л. 502 от и.дело/. Процедурата по извършване на публична продан на имота на Г.Т.Е.М И. АД е продължена в рамките на производството по и.д. № 20227920400048 по описа на Ч. К. и с разпореждане от 05.08.2022 г. е назначено вещо лице да определи пазарна стойност на имота.
Видно от данните по делото взискателят не е бездействал, а е правил искане за извършване на изпълнителни действия.
За да бъде прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е необходимо взискателят да не е правил никакви искания за предприемане на изпълнителни действия в този двугодишен период. Видно от делото В. Р. е проддържал висящността на процеса със своите искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
П о жалба с вх. № 01627/08.06.2023 г. от Г.Т.Е.М И. АД срещу отказ на Ч. Г. К. да прекрати изп. д. № 20227920400048, обективиран в разпореждане от 26.05.2023 г.
При неколкократно произнасяне на съда по този въпрос, с молба от 25.05.2023 г. дружеството Г.Т.Е.М И. АД е направило поредно искане за прекратяване на изпълнителното производство по съображения идентични с изложените в частната жалба. С разпореждане от 26.05.2023 г. на съдебния изпълнител молбата е оставена без уважение.
Въведеното възражение, че дружеството „Г.Т.Е.М. И.“ е трето лице, поради което не е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист е неоснователно. Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Тази разпоредба по аналогия намира приложение по отношение на лицата, притежаващи право на собственост върху имот, предмет на обявена за недействителна спрямо кредитора сделка.
6
По отношение на заличения длъжник „Т.“ ООД производството е прекратено, но уваженият Павлов иск легитимира насочването на принудително изпълнение върху чужда вещ, независимо че приобретателят й не отговаря за задълженията на вече заличения длъжник към кредитора. Кредиторът може да получи удовлетворение за вземането си, насочвайки принудителното изпълнение върху имущество, включено в патримониума на правосубектна страна, която е третото лице - приобретател по увреждащата сделка, както е в случая.
Предвид изложеното частните жалби срещу актовете на съдебния изпълнител, с които е отказал да прекрати изпълнителното производство, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх. № 01459/12.05.2023 г. и вх. № 01627/08.06.2023 г. от Г.Т.Е.М И. АД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”С.” № .., срещу отказ на Ч. Г.
Разпечатката съдържа 51 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fab6ed61-75c0-4347-b1ea-fd0100385135