Определение № 547 от 21.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Плевен, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500368 по описа за 2026 година С протоколно определение № 370/ 18.02.2026г. , Плевенски районен съд ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №7005/2025г., по описа на ПлРС,поради недопустимост на предявеният иск. ОСЪЖДА ищецът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, с ЕИК**** със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.Панчо Владигеров №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на ответницата К. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ул.**** №1, ет.1, ап.2, направените деловодни разноски, в размер на 383,47 евро /750.00лв./посочил, че ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ПЛОС, в 7-дневен срок, който за ответницата тече от датата на дн.с.з., а за ищецът от момента на връчване на определението .

Препис от това определение бил връчен на ищеца „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,на 02.03.2026г.с оглед на което срокът за неговото обжалване изтича на 09.03.2026г.

Именно на 09.03.2026г., т.е. в срока за въззивно обжалване по чл. 275, ал.1 от ГПК , е постъпила частна жалба от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, с ЕИК**** със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.Панчо Владигеров №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2,чрез юрк.В. Л. с която определението на ПлРС се обжалва САМО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ ,като се счита че направените от ответника деловодни разноски не следва да бъдат възлагани върху ищеца ,доколкото установителният иск по чл. 422 от ГПК срещу ответника е бил предявен именно по указания на ПлРС ,който първоначално е приел ,че има подадено в срок възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение , но впоследствие след събрани допълнителни доказателства в 1 хода на исковия процес , вече е приел, че възражението не е било подадено в срок ,т.е .че заповедта за изпълнение е влязла в сила,поради което и установителния иск по чл. 422 от ГПК се явява недопустим,т.е. предявяването на този иск не е следствие от някакво виновно поведение на ищеца та да му бъдат възлагани направените от противната страна деловодни разноски.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна според която частната жалба е неоснователна.

Плевенски окръжен съд ,като проследи извършените от страните и от съда процесуални действия ,намира че частната жалба е основателна, а определението на РС-Плевен в частта за разноските е неправилно ,поради което в тази част следва да бъде отменено.

Видно е, че с Определение от дата 27.11.2006 г., постановено по ЧГД №3446/2006г., по описана ПлРС, съдът на осн.чл.237, б. „е“ от ГПК /отм./, е осъдил ответницата К. Г. Б., да заплати на „ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ АД – София, сумата от 1955,88лв., представляваща задължение по Запис на заповед от дата 06.01.2006г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2006г., до окончателното изплащане на сумата. В полза на заявителя са присъдени направените деловодни разноски, в размер на 42,12 лв.

Видно е също така , че въз основа на издаденото Определение и изпълнителен лист /ИЛ/, на дата 25.11.2006г., е било образувано изпълнително дело срещу ответницата. Твърдението на ответницата в депозираното от нея по това изп.дело възражение, с дата 23.09.2025г. е, че същата е узнала за издаденото Определение от дата 27.11.2006 г. и издаденият въз основа на него ИЛ, едва след извършена справка по ИД №20258150400206 по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие ПлОС.

Поради това, кредитирайки това твърдение на длъжника К.

Б./съдържащо се във възражението и / , съдът е спрял изпълнението по образуваното ИД, което е обусловило и предявяването, от страна на ищцовото дружество на настоящият положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК по който е било образувано гр.д.№ 7005/2025г. на ПлРС .

В хода на съдебното дирене по това дело , обаче, е било приложено заверено копие от ИД №20077550400025, по описа ЧСИ П.Д.в, от което се установява, че призовката за доброволно изпълнение, с което ответницата К.

Б. е уведомена за дължимата сума, по издадения ИЛ по ГД №3446/2006г., по описа на ПлРС, е била връчена на същата още на дата 10.02.2007г. От това следва , че в определеният в чл.250 от ГПК /отм./, седмодневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение, ответницата не е възразила и Определението за издаване на ИЛ, въз основа на несъдебно изпълнително основание е влязло в сила.

При тези обстоятелства,правилен е изводът на ПлРС , че няма процесуални предпоставки за предявяването на иска по чл.252 от ГПК /отм./,респ. по чл.

422 от ГПК , доколкото липсва депозирано възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение в законоустановеният срок ,поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

2

Неправилен ,обаче ,с оглед на установената по-горе фактическа обстановка , е изводът на ПлРС ,че „ при този изход на делото и осн.чл.78, ал.4 от ГПК, в полза на ответницата, следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски,като заедно с това ПлРС е изложил и съображения ,че не са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК, за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на ответницата, поради прекомерност, доколкото уговореното възнаграждение не надвишава значително минимума, предвиден в Наредба №1/2004 г., и че съответства на фактическата и правна сложност на делото,както и че следва да се съобразят извършените от пълномощника на ответницата процесуални действия, а именно: изготвяне на отговор на искова молба и явяване в с.з.

Плевенски окръжен съд намира ,че в конкретния случай ,ПлРС е тълкувал и приложил нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК съвсем буквално и без да я разгледа във връзката и с нормите на чл. 78, ал.1 – 3 от ГПК .Ако беше разгледал ал. 4 на чл. 78 от ГПК във връзката и с предходните алинеи,както и във връзката им с нормата на чл. 3 от ГПК , то би се наложил изводът ,че отговорността на страните за направените от противната страна по делото деловодни разноски е тясно свързана и зависи от това дали тази страна , която претендира да и бъдат заплатени деловодните разноски, е имала добросъвестно процесуално поведение ,както при завеждане на делото ,така и в хода на процеса , иницииран от нея и в т.см. е предявила един допустим иск-при наличие на правен интерес ,когато такъв се изисква от закона или пък,напротив – предявила е недопустим иск ,производството по който е прекратено от съда именно поради това ,че страната е злоупотребила с право ,предявявайки такъв недопустим иск,в какъвто случай е логично да понесе направените от противната страна деловодни разноски.

Очевидно е ,че настоящият случай не е такъв / т.е.не може да бъде вменено във вина на ищеца ,че е предявил един недопустим иск ,съзнавайки това обстоятелство/ , доколкото предявяването на настоящият установителен иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение срещу К. Б. е извършено от ищеца по УКАЗАНИЯ на самия Плевенски районен съд,който е спрял изпълнението по изп.дело № 206/ 2025г. на ЧСИ Т.К. и е дал възможност на кредитора да установи вземането си по исков ред./ вж. определение от 14.10.2025г. по ч. гр.д.№ 34468 2006г. на ПлРС /.

Именно в изпълнение на тези указания на съда е предявен от „БЕСТ

КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, с ЕИК**** със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.Панчо Владигеров №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, установителния иск срещу ответницата К. Г. Б., с ЕГН **********,по който е образувано гр.д.№ 7005/ 2025г. на ПлРС.

След като в хода на процеса по гр.д.№7005/ 2025г. ,обаче,са били събрани доказателства за това ,че ответницата К. Б. е била уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение още на 10.02.2007г. и че същата не е подала в срок възражение срещу тази заповед за изпълнение ,е станало ясно за съда ,че не е налице положителната процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на процеса по този установителен иск ,поради което естествено 3 производството по делото е прекратено. За горното обстоятелство,обаче безспорно не може да се счита ,че вина има ищецът .

По-скоро може да се постави въпросът за това не е ли налице виновно поведение на самия длъжник и ответник по иска –К. Б.,която въпреки ,че и е била редовно връчена още на 10.02.2007г.заповедта за изпълнение , в подаденото от нея едва на 23.09.2025г. възражение по изп.дело № 206/ 2025г. на ЧСИ Т.К. е твърдяла ,че е узнала за определението от 27.11.2006г. едва след направена справка по това изпълнително дело. По този начин тя е въвела в заблуждение и ПлРС при извършване на дължимата от него преценка за това следва ли да бъде спряно изпълнителното производство и респ. да се дават указания на кредитора да предявява установителен иск за вземането си. В т.см. се касае според ПлОС за виновно поведение на самия длъжник ,който става причина да бъдат дадени на ищеца неправилни указания за предявяване на иска ,които указания този ищец , разбира се, е следвало да изпълни,ако иска да защити претендираното си вземане.

След като ,обаче,същинската причина за спиране на изпълнителното производство и даване на указания на кредитора да предяви установителния иск стои в поведението на длъжника К. Б. ,то няма основание същата да се ползва от собственото си виновно поведение , което е в разрез с чл. 3 от ГПК ,изискващ добросъвестно упражняване на процесуалните и права, и да претендира да и бъдат заплатени от противната страна направените деловодни разноски по исковото производство .

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ обжалваното протоколно определение № 370/ 18.02.2026г.на Плевенски районен съд по ГД №7005/2025г. В ЧАСТТА му за РАЗНОСКИТЕ с която се ОСЪЖДА ищецът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, с ЕИК**** със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.Панчо Владигеров №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на ответницата К. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ул.**** №1, ет.1, ап.2, направените от нея деловодни разноски, в размер на 383,47 евро /750.00лв./.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4