Решение № 125 от 21.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. М., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20251600100274 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Образувано е по искова молба, постъпила в съда на 03.06.2025г., подадена по пощата на 29.05.2025г. от Б. Ц. М., Ж. Ц. П. и Е. Ц. П., и тримата от гр. М., чрез пълномощник адвокат Й. Д., с която са предявени субективно съединени искове срещу ЗК Л. АД гр. С. за заплащане на всеки от ищците по 180 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща им С.Г., настъпила на 04.10.2021г. вследствие ПТП от 04.10.2021г. , ведно със законна лихва от 04.11.2021г. с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Със същата искова молба са предявени при условията на евентуалност от ищците субективно съединени искове срещу ЗАД „Д“ АД , гр. С. , за заплащане на всеки от ищците по 180 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща им С.Г., настъпила на 04.10.2021г. вследствие ПТП от 04.10.2021г. , ведно със законна лихва от 01.11.2021г. с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Твърди се в исковата молба, че на 04.10.2021 г., около 19:55 ч., по път I-1(Е-79), с посока на движението от гр. В. към гр. М., В. С. Х. управлявал л.а. „ХХХ", с рег. № ***. По същото време, по същия път и със същата посока на движение, пред л.а. „ХХХ" се движело ППС с жИ.тинска тяга (кон с каруца), управляван от С.М.Г.. Движейки се по път I-1, в района на км. 109+200, водачът на л.а. „ХХХ" застигнал няколко тежкотоварни автомобила и предприел изпреварване на същите, тъй като пътят по който се движели (околовръстния път 1 на гр. М.) представлявала две платна за движение с по две ленти всяко, разделени с гъвкава еластична ограда (мантинела).След изпреварването на тежкотоварните автомобили, прибирайки се в дясната пътна лента, водачът на л.а. ХХХ застигнал ППС-то с жИ.тинска тяга и го блъснал в задната му част, при което последното се разпаднало на съставните си части, като от удара причинил телесни увреждания на С.М.Г.. В същия момент, друг участник в движението - А.А.А. управлявал л.а. „ХХХ", с рег. № *** по същия път и със същата посока на движение, но след л.а. „ХХХ", движейки се с превишена скорост и без да спазва необходимата надлъжна дистанция, не могъл да спре пред възникналата опасност (кон, теглещ остатъци от каруца) за движението и блъснал коня, при което причинил смъртта му и прегазил намиращия се на пътното платно С.Г.. За така настъпилото ПТП са уведомени органите на реда, съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1023-528/05.10.2021 г., като е образувано Досъдебно производство № 1069/2021 г. по описа на РУП - М., пр.пр. № 1537/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура М., висящо към датата на исковата молба. Твърди се, че от така описаното ПТП е настъпила смъртта на С.Г..

Твърди се, че С.Г. е бил биологичен баща на ищците, макар и приживе да не ги е припознал като свои деца. Твърди се, че ищците и починалия са били задружно семейство,което споделяло както радостите на жИ.та, така и тъгата. Всеки един от ищците е изградил специална и неповторима връзка с починалия, като той ги е отгледал и възпитал, тъй като майка им е починала докато те още са били невръстни. Ищците са загубили един от найблизките си хора. Те били силно привързани към своя баща, радвали се на грижите и вниманието му. Той им бил не просто баща, а и най-добър приятел. Той бил човекът, който винаги им помагал, напътствал ги, бил тяхната опора и единствен родител. Сега, те са съсипани от факта, че бащата, когото толкова много обичат вече не е сред тях и не могат да осъзнаят факта, че никога повече няма да видят баща си, че няма повече да усетят бащината обич и загриженост. Преживяват изключително тежко тази загуба, като болката в сърцата им не стихва. Към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „ХХХ" с рег. № *** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/22/121000404578, сключения с първия ответник , със срок на действие от 05.02.2021 г. до 04.02.2022 г., чийто водач има вина за настъпване на ПТП. По отношение л.а. „ХХХ", с рег.

№ ***, чийто водач също има вина за смъртта на С.Г. е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/30/121000212481, със срок на действие от 28.01.2021 г. до 27.01.2022 г., сключена с втория ответник.

Пред ЗК „Л." АД е предявена доброволна претенция на 01.11.2021 г. и е образувана щета № 0000- 1000-01-21-7693, като обезщетение не е изплатено.

С искане от 04.11.2021 г. е предявена доброволна претенция и пред ЗАД „Д." АД за определяне и плащане на обезщетение за неимуществените вреди, като са образувани щети под № 0801-005475/2021-01, № 0801-006475/2021-02, № 0801-006475/2021-03 и № 0801006475/2021-04, но застрахователно обезщетение не е изплатено.

При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК Л. АД да заплати на всеки от ищците обезщетение за 2 неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща им С.Г. в размер на 180 000 лева, ведно със законна лихва от 04.11.2021г. .

При условията на евентуалност, в случай, че по делото се установи, че вина за смъртта на С.Г. при процесното ПТП има единствено водачът на лек автомобил ХХХ А.А., то се иска ответникът ЗАД Д. АД да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от по 180 000 лева, ведно със законна лихва от 01.11.2021г. .

Претендират разноски по делото.

Ответникът ЗК Л. АД, чрез пълномощник юрисконсулт К. И. оспорва предявените искове за главница и лихва по основание и размер.

Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения относно основанието на предявените искове.Оспорва механизма на ПТП, твърденията , че вина за произшествието има водачът на лекия автомобил ХХХ В. Х..

Твърди се, че причина за настъпване на вредоносния резултата е единствено поведението на пострадалия С.Г., алтернативно в изключителна степен е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е управлявал каруца в тъмната част на денонощието, която не е оборудвана с каквито и да е било светлоотразители и светлини, съобразно изискването на закона - чл. 71, ал. 1 от ЗДвП. Същият като водач на каруца не е направлявал жИ.тното така, че да не създаде пречки и опасности за движението по пътищата /чл. 106, ал. 1 от ЗДвП/. Не е имал светлоотразнтелна жилетка през тъмната част на денонощието (чл. 106, ал. 2 от ЗДвП), като каруците не е била регистрирана в общината /чл.

167, ал. 2, г. 4 от ЗДвП/. Каруцата освен невидима на пътното платно е била и евентуално натоварена с извънгабаритен товар с неясен произход, който също не е бил обозначен, с което са нарушени разпоредбите на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал.1, т.2 н т.3 от ЗДвП и чл.

131 от ЗДвП. Твърди също така, че каруцата се е намирала неправилно в зоната на ПТП (насреща в еднопосочно платно, предназначено за придвижване на МПС в лява лента в посока на движението) в условията на тъмната част на денонощието, което е пряко нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който е забранено движението на ППС с жИ.тинска тяга по скоростни пътища, какъвто е първокласен път Е-79.

На самостоятелно основание се твърди, че произшествието е настъпило по причина и от нарушение на чл. 18 от ЗДвП от страна на управляващия каруцата и пътника, които като участници в движението на бавно движещо се ППС не са използвали най-дясната пътна лента, движейки се максимално в дясно в същата, с което самостоятелно са създали предпоставките за настъпване на транспортния инцидент н за неговото осъществяване.

Водачът Г. е нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като е управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1,68% промила и в урината - 2,1% промила, установено в хода на досъдебното производство.

В условията на евентуалност се твърди, че леталния изход за С.Г. е настъпилият втори удар между превозното средство с жИ.тинска тяга и лекия автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, застрахован в ЗАД „Д.“ АД. При този сблъсък се е реализирал основният травматичен 3 механизъм, довел до уврежданията, несъвместими с жИ.та на пострадалия. Първоначалният контакт с лек автомобил „ХХХ” с рег. №*** е имал само спомагателно значение за загубата на стабилност на превозното средство, но не е бил самостоятелно достатъчен да причини смъртния изход. Именно вторият удар е концентрирал най-голяма кинетична енергия, предизвикал е тежката деформация на конструкцията на каруцата и тялото на водача, което сочи, че леталният резултат е пряка и непосредствена последица от него.

Оспорва се твърдението за търпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на С.Г. с доводи, че същият не ги е припознал като свои деца, липсва изградена между тях и пострадалия емоционална връзка. Твърди, че ищецът М. е глухоням и бездомен, като спи в района на бензиностанция Шел, а през деня обикаля района на автогарата в М., данни за които обстоятелства се съдържат в досъдебното производство.

При условията на евентуалност се оспорва и размерът на търсените вреди като прекомерен.

Оспорва изцяло претенциите за заплащане обезщетение за забава в размер на законната лихва поради неоснователност на главните искове .

Признава наличието на сключен по отношение лекия автомобил договор за застраховка Гражданска отговорност, валиден към датата на ПТП, както и предявяване извънсъдебни претенции пред застрахователя и липса на плащане. Поддържа, че образуваното наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване от 13.08.2025г.

Ответникът ЗАД Д. с подаден в срок писмен отговор чрез пълномощник адвокат И.

Ц. оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва твърдяната биологична връзка между ищците и С.Г., твърденията, че са живеели заедно с пострадалия, както и твърдения за наличие на изградена емоционална връзка.

Оспорва сочения механизъм на ПТП и наличието на причинна връзка между смъртта на С.Г. и поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. Поддържа, че причината за ПТП е виновното и протИ.правно поведението на водача на лекия автомобил ХХХ, осъществил първоначалния удар с каруцата, а за водача на лекия автомобил ХХХ деянието е случайно по смисъла на НК. Същият не е могъл да реагира на пътната опасност и не е бил длъжен , като не е могъл да предвиди настъпилите обществено опасни последици.

Оспорва размера на търсените обезщетение като прекомерен.

Признава наличието на валидна към датата на ПТП застраховка.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по съдебни - медицински и автотехническа експертизи, приложено е и досъдебно производство № 1069/2021г. по описа на РУ“Полиция „ М.. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

4

По делото са безспорни фактите, че автомобилът "ХХХ " е имал при ответника Л.

АД валидна към 04.10.2021г. застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като пред този застраховател ищците на 01.11.2021г. са предявили искания за заплащане застрахователни обезщетения за търпени от смъртта на С.Г. , настъпила на 04.10.2021г. , неимуществени вреди, като такива не са им определени и платени.

Безспорно е също така и е установено по делото, че л. а. "ХХХ " е имал при ответника Д. АД валидна към 04.10.2021г. застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като пред този застраховател ищците на 04.11.2021г. са предявили искания за заплащане застрахователни обезщетения за търпени от смъртта на С.Г. , настъпила на 04.10.2021г. , неимуществени вреди , като такива не са им определени и платени.