Присъда № 12 от 01.10.2021, Районен съд - Дупница

Мотиви към Присъда № 12/01.10.2021 г., по НОХД 570/2021 г., по описа на РСДупница, Н.О., V-състав.

Обвинението е повдигнато от РП-Кюстендил с обвинителен акт внесен против подсъдимия В. Г. В. - роден на ******, с адрес за призоваване ********** българин, българско гражданство, със средно специално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 13.09.2020г. около 13:30 часа в ЗООТ с. Самораново в спално помещение № 3 на втория етаж в метален шкаф ползван от В. Г. В., с ЕГН **********, под топче тоалетна хартия, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество с наличие на кофеин и амфетамин с нетно тегло 0.29 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент /амфетамин/ 17,6 % на стойност 8.70лв./, като амфетамина има наркотично действие и е под контрол, съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. II, т. 1 от НК.

В съдебното заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. В хода по същество анализира критично събраните доказателства като приема, че процесният случай не може да се квалифицира като явно незначителен, малозначителен или маловажен.

Пледира пред съда да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Защитата на подсъдимия в първите съдебни заседание в лицето на адв. З., а в последното чрез адв. Силвия И.а Мирчева оспорва обвинението с твърдения, че от събраните доказателства не е безспорно доказано авторството на престъплението. В хода по същество защитникът пледира съдът, ако приеме че обвинението е доказано явно и несъмнено, то да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, доколкото процесният случай е явно незначителен, респ. малозначителен съобразно ниската му обществена опасност.

Алтернативно моли съдебният състав да преквалифицира деянието по чл. 354а, ал.5 от НК като приеме, че е налице маловажен случай с оглед количеството и стойността на предмета на престъплението. Иска от съда да му наложи минимално наказание глоба, поради имущественото му положение.

Подсъдимият, в пледоарията си по същество, заявява, че поддържа казаното от защитника. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни, писмени и веществени доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна установи следното:

Подсъдимият В. Г. В. е роден на ******. Живее на адрес **********. Същият е неженен, българин, с българско гражданство, завършил е средно специално образование, с ЕГН **********. Работи като строител в ***, гр. София. Подсъдимият е употребявал наркотични вещества, като е осъждан два пъти по НОХД № 2/2018 г. и по НОХД № 347/2019 г. и двете по описа на РС-Радомир, съответно за престъпления по чл. 343б, ал.3 и чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК, като е изтърпял поотделно наложените му наказания „лишаване от свобода“ за времето от 12.11.2019 г., до 24.04.2020 г. и от 24.04.2020 г., до 25.09.2020 г., в ЗООТ с. Самораново към Затвора в гр. Бобов дол.

Към инкриминираната дата - 13.09.2020г., неделя, подсъдимият В. все още изтърпявал наложено му по-рано наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №347/2019 г., на РС1 Радомир, като бил настане в ЗООТ - с. Самораново, в спално помещение № 3, на втория етаж, заедно със свидетелите Г.В., Р.Г., А.А. и други лица. Същият работел през дните от седмицата на външен обект във фирма ***, гр. Дупница. В спалното помещение били налични легла за всеки от настанените там лишени от свобода, както и по един метален шкаф за всеки от тях, който бил пригоден да се заключва от съответния лишен от свобода, който го ползва с катинар. В стаята имало и поставен голям дървен шкаф, в който същите съхранявали общо посудата си. Около 13:30 часа в спалното помещение били само свидетелите В. и Г., които през целия почивен ден играели табла. В стаята пристигнал дежурният надзирател - свидетелят В. АС., заедно с колегата си свидетелят Е.С., като решили да извършват проверка на спалното помещение за съхранение на забранени вещества от лишените от свобода настанени там. Обискирали двамата присъстващи, след което наредили на св. Г. да напусне помещението, като вътре останал като свидетел на претърсването и проверката св. В.. Редът за претърсване на леглата, шкафовете, дрехите и вещите на лишените от свобода бил определен от св. А., като се проверявало подред от вратата по стената, докато се обиколи и се проверят последователно всички легла и шкафове. Обръщали се дюшеците на леглата, като металните шкафове ползвани индивидуално от всеки от настанените в помещението лишение от свобода били проверявани едва след отключването им от ползващото ги лице. След като проверката достигнала до заключения метален шкаф на подсъдимия В. надзирателите наредили той да бъде извикан, за да отключи шкафа си за проверка. Подсъдимият влязъл в спалното помещение, където били двамата надзиратели и св. В., като след него влязъл за кратко и св.

А.. Отключил лично металния си шкаф, като св. С. започнал да го претърсва. Докато проверявал същият в присъствието на посочените лица св. С. открил вътре на средната полица в шкафа, под ролка от тоалетна хартия поставени два броя топчета от найлонов плик, съдържащи увито в тях бяло прахообразно вещество. Повикал веднага св. А., който бил до него и проверявал друго легло, като в присъствието на посочените лица и на подсъдимия извадил топчетата с вещество от шкафа и ги показал. Попитал подсъдимия В., дали са негови, като последният отговорил положително в присъствието на всички лица и признал пред тях, че са негови. След това проверката била незабавно прекратена за запазване на мястото до идване на органите на МВР, като св. А. се обадил на дежурния в Затвора - гр. Бобов дол, за да изпрати ДОГ от РУ-Бобов дол, която да извърши незабавно оглед на място. Св. С. снел писмени обяснения от подсъдимия и свидетеля В., като в присъствието на подсъдимия и св. А. съставил протокол за претърсване и обиск на лишени от свобода от 13.09.2020 г., който бил подписан без възражения от подсъдимия В. и от свидетелите А. и С.. Пристигналият на място разследващ орган съставил протокол за доброволно предаване подписан от съхраняващия намереното на инкриминираното място вещество св. С., като веществата увити като топчета били предадени на разследващия полицай. Направен бил полеви наркотест на веществото увито във всеки от предадените обекти, което реагирало положително на амфетамин. Резултатът от тестовете бил показан на подсъдимия и на останалите присъстващи лица. Наркотичното вещество било измерено и описано в протокол за мерене на открит наркотик.

От изготвената от вещото лице Д.Г. физикохимична експертиза с № 21/НАР-312 на НИК – МВР на веществото предадено от св. С. с протокола за доброволно предаване от 13.09.2020 г. с нетно тегло 0.29 гр. е установено, че същото представлява високорисково наркотично вещество със 17,6 % съдържание на активен, наркотично действащ компонент /амфетамин/, като амфетамина има наркотично действие и е под контрол, съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, като „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните 2 вещества и прекурсорите.

Стойността на наркотичното вещество – амфетамин, определена съгласно приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на общо 8,70лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно въз основа на събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал, а именно: от гласните такива – изцяло от показанията на свидетелите С., А., А. и Г., вкл. прочетените му такива на л. 1718 от ДП, които същият заявява, че поддържа изцяло, само частично от обясненията на подсъдимия и частично от показанията дадени в съдебно заседание от св. В., както и изцяло от прочетените му показания, дадени при разпита му в хода на ДП – л. 15-16.

Наред с това важни факти и обстоятелства се установяват от приетите чрез прочитането им по чл. 283 от НПК писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване, за мерене, оценка и полеви наркотест на процесните вещества, заповед за дисциплинарно наказание на подсъдимия и приложената към нея преписка, справки за съдимост и изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода“, трудов договор и характеристики на подсъдимия, както и от заключението на изготвената и приета по делото, чрез прочитането и по реда на чл. 282, ал.3 от НПК, със съгласието на страните физикохимична експертиза с № 21/НАР-312 на НИК – МВР. Относими обстоятелства се съдържат и във веществените доказателства - приложения по делото снимков материал, опаковки и други.

Съдебният състав след като обсъди критично изложеното в кредитираните свидетелски показания и обясненията на подсъдимия, като ги съпостави едни спрямо други и ги сравни с информацията съдържаща се със събраните по делото писмени и веществени доказателства приема, че същите са логични, последователни, до голяма степен еднопосочни и достоверни, съответно изцяло или само в кредитираната им част. В тях съобразно индивидуалните интелектуални и паметови способности, речник и социален, респ. професионален опит се съдържат обстоятелства изграждащи и установяващи изложената по-горе последователно и точно фактическа обстановка, поради което и съдът базира изводите си върху тях.

Съдът след като взе предвид двойствената правна природа на обясненията дадени от подсъдимия, като годно гласно доказателствено средство и основно средство за защита в процеса приема за достоверно само частично заявеното от него по отношение на фактите и обстоятелствата потвърдени в разказа на останалите свидетели, на които съдът се доверява, както и от събраните писмени доказателства. В тази насока съдът споделя с доверие единствено казаното от него само в частта относно времето на проверката, броя на настанените лица в спалното помещение, вкл. В. и Г., ползването на шкафче от него, откриването на обектите там в негово присъствие, направения полеви наркотест и показания му резултат от него, липсата му на конфликт с останалите участвали и присъствали на проверката лица. В останалата им част обясненията на подсъдимия изграждат подходяща за него защитна теза с цел неустановяване на авторство относно държането на намерения при проверката амфетамин. Те се изключват от останалия безспорен и достоверен според съда и посочен по-горе доказателствен материал, вкл. от казаното от доведения от защитата свидетел А..

Съдът не споделя с доверие и част от заявеното от св. Г.В. в съдебно заседание, като в същото време се доверява изцяло на показанията дадени от него при разпита му в хода на ДП. Наличната липса на спомен и съществени противоречия в казаното от В. пред съда 3 спрямо изложеното от него по ДП и писмено преди това пред свидетеля С. съдът отдава от една страна на изтеклия продължителен период от време, около година, личните интелектуални способности на свидетеля и най-вече на нескопосан и недопустим опит на същия да преиначи възприетите от него факти и обстоятелства, които вече е изложил в синхрон със заявеното от останалите свидетели писмено пред надзирателя С. и след това по ДП, като подкрепи защитната версия съдържаща се в показанията на подсъдимия. Налице е според съда откровен опит за заблуда на съда, който е надлежно отстранен от съдебния състав с прочитане показанията дадени от свидетеля и предявяване на конкретни документи съдържащи неговия почерк и подписи, които св. В. потвърждава, че са написани, съответно подписани лично от него при съставянето им. Нещо повече свидетелят в началото на своите показания пред съда изрично заявява, че вече е дал писмени показания за случая и каквото е написал това е било. Въпреки това му изявление по-нататък същият при прочитане на визираните от него показания, които лично е подписал не заявява изобщо, че поддържа същите, както и че не помни дали ги е прочел, а твърди, че много време е минало и че са били записани от разследващия полицай в протокола за разпит, съвместно под диктовка на свидетеля В. и на разследващия орган, което е меко казано абсурдно след като е категоричен, че е подписал на няколко места в протокола за разпит, вкл. на последната страница след изявлението напечатано в протокола, че свидетелят е прочел протокола лично и удостоверява с подписа си, че показанията му са записани правилно. Всичко това, наред с грубото разминаване в заявеното пред съда от този свидетел, спрямо казаното от свидетелите С., А., А. и отчасти Г., както и с оглед информацията налична в представените и прочетени по делото писмени доказателства, вкл. част от които подписани лично от св. В. мотивират съда да приеме за достоверни изцяло прочетените му по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на л. 15-16 от ДП и частично само относно общо заявените и непротиворечиви факти казаното от него пред съда.