Решение № 655 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502563 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Е. К. срещу решение № 100/13.07.2024г. на ОС-Благоевград, 5 състав, постановено по т.д.

№ 24/23г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на сестра й Е. С..

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд избирателно и без да е обсъдил задълбочено събраните доказателства е постановил обжалваното решение. В ТР № 1/21.06.2018г. не се сочат конкретни факти, които трябва да бъдат установени, за да може да се приеме, кога една родствена връзка е изключителна, за да доведе до морални болки и страдания и те обосноват изключение от разрешението. В първоинстанционното производство са събрани свидетелски показания, установящи връзката между въззивника и нейната сестра. Тя не е била обикновена връзка между сестри. Те винаги са живеели заедно и това е било така шест месеца преди смъртта на Е. С., както и че смъртта й е оставила белег в живота на М. К..

Прието е заключение на психологична експертиза, според което инцидентът представлява сериозен травмиращ и стресиращ фактор за жалбоподателя. Тя е 1 била в остра стресова реакция, негативно засягане на психиката със симптоматика на вцепененост, неадекватни реакции в паметта и вниманието.

Тази остра стресова реакция е продължила от узнаването за инцидента до смъртта на сестра й. Това заключение не е било обсъдено в дълбочина.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът

„ДЗИ-Общо застраховане“ АД в депозиран писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно. Претендира разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът М. К. твърди, че на

03.04.2022г. около 13.00ч. на път BGL-1166 км, 2+1000, между с. Беласица и с.

Първомай, община Петрич е настъпило ПТП , при който лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от Е. С. С. с несъобразена скорост на ляв завой е загубил контрол над МПС, навлязъл е в банкета и автомобилът се е преобърнал. За пътния инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.05.2022г. и е образувано досъдебно производство. В следствие на удара е пострадала

Е. Е. С.. Тя е транспортирана в болницата в гр. Сандански, а след това и МВР болницагр.София. На 06.04.2022г. тя е починала. Ищецът е понесла тежко смъртта на сестра си. Била е в шок и първите дни не е успяла да се адаптира към действителността. Тя е поела грижите за децата на починалата си сестра.

Тази трагедия е променила изцяло живота й. Ежедневието й е съпроводено с тъга и скръб по сестра й. Отношенията между двете сестри са се основавали на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Е. С. е била изключително грижовна и добра сестра. Двете са израснали в един дом, в една стая. Целият им живот е бил споделен. Били са най- близки хора в живота. И сега ищецът не може да приеме загубата на сестра си и така ще бъде до края на живота й.

Към датата на събитието за отговорността на водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка при ответника с 2 покритие към момента на инцидента. Ищецът е предявил претенция спрямо застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 25.05.2022г., но такова не й е изплатено.

Затова моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., в едно със законната лихва от 25.05.2022г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил а „Опел Зафира“ с рег. № *******. Оспорва, че застрахования при него водач е виновен за инцидента. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва да има особено близка връзка между ищеца и починалата и тя да е изключителна. Към датата на смъртта на сестра си ищецът е била на 29г. със собствено семейство, а починалата е била на 30г. също със свое семейство. Оспорва иска по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалата, тъй като е нарушила чл.137а от ЗДвП.

Безспорно е, че на 03.04.2022г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица № р8419/03.05.202г., протокол за оглед на местопроизшествието от 03.04.2022г. и фотоалбум.

Безспорно е обстоятелството, че за лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.

№ ******* е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Безспорно е, че ищецът е заплащане на обезщетение за застрахователя на 25.05.2022г., изплатено. отправила извънсъдебна претенция за неимуществени вреди, получена от но обезщетение не е определено и

Не е спорно, че по отношение на виновния водач Е. С. има влязла в сила присъда № 27/10.07.2023г. на ОС-Благоевград по нохд. № 652/23г., с която той е признат за виновен за настъпилото на 03.04.2022г. ПТП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Е. С..

Не е спорно, а и от удостоверение за родствени връзки № 70/16.05.2022г. се установява, че Е. С. и ищецът са сестри.

3

В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която е установила, че Е. С. като пътник в лек автомобил „Опел Зафира“ е седяла на задна дясна седалка и е била без предпазен колан.

В медицинската част са посочени травмите, които тя е получила и които са довели до смъртта й. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си.

Допусната е психологична експертиза, която след направено изследва на ищеца е установила, че М. К. е била в остра стресова ситуация. Налице е негативно засягане на психиката със симптоми на вцепененост, неадекватни реакции, нарушения на паметта и вниманието. Вследствие на смъртта на сестра й тя е изживяла субективен дистрес, емоционално разстройство, чиято форма и тежест покриват критериите на разстройство в адаптацията. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като е заявило, че към момента ищецът е възстановена напълно и това е станало в рамките на година. Обичайно е изживяването на ищецът от загубата на сестра си.

Острата стресова реакция при М. К. е продължила от узнаването на инцидента до смъртта на сестра й.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани безпристрастни, основаващи се на науката и опита на експерта. и

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят К. е съпруг на ищеца. Той излага своите преки впечатления от начина, по който ищецът е приела смъртта на сестра си. Какви са били взаимоотношенията им приживе. Съпругата му е започнала да учи, започнали са да се виждат с приятели.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Но ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между него и ищеца.

Въпреки това ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за 4 присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, че ищецът К. е отправила писмена претенция към ответника по жалбата.

Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и не е определено и изплатено обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на 5 застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. Влязлата в сила присъда, задължителна за съда на основание чл.300 от ГПК, разглеждащ гражданските последици от деянието, доказва наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД- противоправно и виновно деяние, връзка между него, настъпилата смърт на Е. С. и вредите, които са се реализирали за М. К..

По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на сестра си и в какъв размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл.432, ал.1 от КЗ.

Ищецът извежда своето субективно материално право, респективно своята активна материална и процесуална легитимация, от факта, че починалата е негова сестра. В тази връзка следва да се съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с

ТР №

1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък само по изключение. Постановяването му е свързано с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ на МПС и за контрола върху задължението за сключването й, както и с Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.