Решение № 1068 от 17.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева. при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300501846 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 1351/21.04.22г.,постановено по гр.д.№ 186/21г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,е отхвърлен предявеният иск за делба от Л.Г. П.,ЕГН-********** и И. Л.

П.,ЕГН-**********,и двамата от гр.Пловдив против Ц. И. М.,ЕГН-********** от гр.

Пловдив; М. Г. Г., ЕГН-********** от гр.Пловдив; Ц. М. Б.,ЕГН-********** от гр. Пловдив;

Р. М. К.,ЕГН-**********,от гр.Пловдив; Г. В. Г., ЕГН-********** от гр. Пловдив; Л. А.

Б.,ЕГН-********** от гр. Пловдив; П. Н. С.,ЕГН-**********,от гр.Пловдив; Д. С.

П.,ЕГН-**********,от гр.Пловдив,кв.Беломорски; Д. Н. К.,ЕГН-**********,от гр. Пловдив;

А. Н. К.,ЕГН-**********,от гр. Пловдив и Е. Г. П. ,ЕГН-**********,от гр. Пловдив, с която с е иска от съда да допусне извършване на съдебна делба на съсобствен недвижим имот както следва: поземлен имот с идентификатор ***, адрес на имота: гр. Пловдив, район Южен, п.к. 4000, кв. Беломорски, ул. ***. целият с площ от 3001 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4,номер по предходен план: 101106,при съседи: ***.

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***,при законните квоти.

Против решението са подадени три въззивни жалби,с които същото се обжалва 1 изцяло.

Жалбоподателите М. Г. Г., Ц.М. Б. и Р.М. К. считат решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения и искат отмяната му и постановяване на друго,с което да се допусне делба на процесния имот при посочените в исковата молба квоти.

Решението е атакувано и от Д. Н. К. и А. Н. К. с доводи,че в производството по делото почти всички съделители (с изключение на Ц. И. М.) са изразили становище за допустимост на иска за делба и желаят извършването й съобразно правата им в съсобствеността чрез обособяване на отделни УПИ.Излагат съображения,че в имота са построени две сгради,които не са предмет на делбата и по отношение на които не били представени никакви документи за собственост и законност на тези сгради.Искат отмяната на решението и постановяване на друго,с което да се допусне делбата на процесния имот.

С третата въззивна жалба,депозирана от Л. Г. П. и И.Л. П. се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на решението като немотивирано,иска се отмяната му и допускане на делбата по отношение на съсобствения между страните имот.Считат,че след като със СТЕ е установено,че имотът е поделяем и има техническа възможност да бъдат обособени нови УПИ-та,съобразени с квотите за собственост на страните,следва да се допусне делбата.Акцентира се,че по делото няма спор между страните по отношение на съсобствеността и квотите им в имота, а техническата експертиза е категорична,че имота е поделяем и съдът е следвало да допусне делбата.

Постъпили са два писмени отговора от Д. Н. К. и А. Н. К. по отношение на другите две въззивни жалби със становище за тяхната основателност.

Съдът,като съобрази оплакванията в жалбите и подадените отговори и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни,имащи правен интерес да обжалват постановеното решение.Те са в срока по чл.259 от ГПК,отговарят на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което са допустими.

Разгледани по същество са основателни и трите.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Л. Г. П. и И.Л. П. за делба между тях и ответниците Д. Н. К. и А. Н. К.,Ц. И. М., Р. М. К., Ц. М. Б., М. Г. Г., Г. В. Г., Л. А. Б., П. Н. С., Д. С. П. и Е. Г. П. по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, адрес на имота: гр. Пловдив, район Южен, п.к. 4000, кв.

Беломорски, ул. ***. целият с площ от 3001 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4,номер по предходен план: 101106,при съседи: ***. ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,без построените в него сгради съобразно направеното уточнение в доклада на съда след изявлението на ищците,при следните квоти: Ц. И. М.-500/3000 ид.части; М. Г. Г., Ц. М. Б. и Р. М. К.-общо 500/3000 ид.части; Л. Г. П. и И. Л. П.- общо 500/3000 ид.части; Г. В. Г.-135/3000 ид.части; Л.

2

А. Б.-105/3000 ид.части; П. Н. С.-360/3000 ид.части; Д. С. П.-300/3000 ид.части; Д. Н. К. и А.

Н. К.-общо 401/3000 ид.части и Е. Г. П.-199/3000 ид.части.

Ищците П.и твърдят, че с ответниците са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот,който попадал в строителните граници на гр.Пловдив,видно от представеното извлечение от ПУП - План за регулация на кв. Остромила - кв. Беломорски", одобрен с Решение № 419. взето с Протокол № 30 от 04.11.2010 г. на Общински съвет Пловдив, за УПИ XI-1010106 в кв. 32 - за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности,поради което твърдят,че е налице възможност за подялбата му в съответствие с правилата на ЗУТ. Ищците имали правен интерес да се осъществи подялбата и да получат реален дял от имота във вид на УПИ.С тази цел изготвили скица - предложение за изменение на ПУП в два варианта,представени за запознаване на останалите съсобственици още през лятото на 2019г.и за отпочване на процедура по одобряването му от Община Пловдив район „Южен",но за осъществяване на процедурата било необходимо подаване на заявление до съответната администрация,подписано от всички съсобственици,както и същите да са подписали предварителен договор по чл.15 от ЗУТ,а до такова съгласие не се стигнало.Това осуетявало процедурата и водело до невъзможност по доброволен път всеки от съсобствениците да получи реален дял във вид на УПИ,което и обуславяло завеждането на настоящия иск.

Ответниците Д. Н. К. и А. Н. К. са изразили съгласие за доброволно поделяне на процесния имот съобразно квотите на страните.

Ответниците Г. В. Г. и Л. А. Б. не са възразили по допустимостта на иска.Твърдят, че в преценката за реалната поделяемост на процесния имот чрез образуване от него на нови УПИ,приложим бил редът по чл.201 от ЗУТ,като било без значение дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ.Към процесния имот били относими пространствените критерии, въведени по чл.200 във вр. с чл.19 от ЗУТ, а не тези по чл.72 ЗН за земеделските имоти,поради което и делбата му чрез обособяване на реални дялове във вид на УПИ за съсобствениците била допустима.Правилото на чл.201 о т ЗУТ допускало поделяемост на урегулирани поземлени имоти на две и повече части и когато са застроени.В случая върху имота били разположени сгради, индивидуална собственост на някои от съсобствениците на мястото,които не били предмет на настоящето делбено производство.Наличието на сгради не определяло статута на земята като обща част,а като обикновена съсобственост,тъй като съществувала възможност мястото да се раздели на толкова УПИ,така че да има новообособени за обслужване и на съответните самостоятелни обекти-индивидуална собственост.Изразили са желание да се допусне и извърши делба на процесния имот с приложението на чл.201 от ЗУТ. Заявявили са съгласие да получат в общ дял реална част във вид на новообособено УПИ,което да съответства на правата им и да обслужва притежавания от тях в индивидуална собственост самостоятелен обект, разположен в мястото- източната половина от построена през 1998г. двуетажна жилищна сграда,заснета и нанесена в КККР на гр.Пловдив с идентификатор *** и застроена площ 175 кв.м.която представлявала търпим строеж (издадено Удостоверение 3

№45-9400-4697 (2) от 31.03.2016 г.на Гл.архитект на район „Южен"-Пловдив ),не подлежала на премахване и забрана за ползване,и могла да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

Ответницата Ц. И. М. е възразила,че предявения иск за делба е недопустим,доколкото в процесния недвижим имот има две жилищни сгради и в този случай дворното място се явявало обща част към двете сгради.

Предявен е иск за делба на осн.чл.34 от ЗС във фазата по допускане на делбата.

По делото е безспорно,че имотът е съсобствен между страните,не се спори и по отношение на квотите в съсобствеността.

Районният съд е приел за установено от представените по делото доказателства,че върху процесния недвижим имот са построени сгради,които са индивидуална собственост само на някои от съсобствениците на процесния поземлен имот. От представените доказателства и от заключението на вещото лице,изготвило СТЕ било видно,че не могат да се обособят нови УПИ съобразно ситуиране на сградите и прилежащите им части с оглед собствениците им.Посочва,че съобразно установената съдебна практика,когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята,последната е обща част във всички случаи,когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова УПИ,колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията от съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н. Преценката за допустимостта на делбата се извършва ла въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място,което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи,поради което допустимостта на делбата се преценявала с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза.

Според първостепенния съд делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите,когато към посочения момент вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на ПУП,с която се обособяват отделни УПИ за собствениците на сградите.Цитирано е и решение на ВКС в смисъл,че е допустима делба на дворно място,в което са изградени самостоятелни обекти,принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите,ако по делото е изслушано заключение на СТЕ,според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл.201 ЗУТ.Предвид изложеното районният съд стигнал до извода,че процесният поземлен имот с идентификатор ***,с площ от 3001 квадратни метра представлява обща част към построените в имота сгради и съответно не следва да бъде допуснат до делба.

Първостепенният съд при излагане на горните мотиви приема,че построените в имота сгради са индивидуална собственост на някои от съделителите,без изобщо да изследва въпроса дали това е така предвид възраженията на някои от страните.Пред първата инстанция е изготвена СТЕ с в.л.О.А.,която е изследвала въпроса за поделяемостта на делбения имот съобразно поставените й задачи,но с нея не е изяснен въпроса колко сгради 4 са построени в имота,законни ли са и чия собственост са.Пред въззивната инстанция е изготвена нова СТЕ от същото вещо лице,от която е видно,че в процесния имот са построени три сгради,като две от тях са заснети в кадастралната карта с идентификатори *** и ***,а третата изобщо не е заснета в кадастъра.

Според СТЕ сградата с идентификатор *** е със застроена площ от 175 кв.м.,построена на два етажа и за нея има издадено удостоверение,че е търпим строеж и като такъв не подлежи на събаряне и може да бъде предмет на прехвърляне.Ползватели на сградата били П. Н. С. и Г. В. Г.,но не и собственици по издадената скица от КК.Не са представени документи за собственост върху сградата.

За втората сграда с идентификатор *** с ползвател Е. Т.,майка на ответника Е. П. и третата сграда с ползвател Д. С. П.,и двете ползвани за живеене,вещото лице е констатирало,че няма издадени никакви строителни книжа и са незаконно построени.

Настоящата инстанция намира,че и сградата с идентификатор *** не е законна,доколкото удостоверението за търпимост не я узаконява,а само удостоверява,че не подлежи на премахване.Следователно установява се от СТЕ,че и трите сгради,построени в делбения имот са незаконни,а двете от тях,доколкото не са в режим на търпимост,подлежат на събаряне.При това положение съдът приема,че същите представляват приращения по см.на чл.92 от ЗС,т.е. те са съсобствени между всички съсобственици,а имотът не може да бъде обща част към сградите,както е приел ПдРС,доколкото те са незаконно построени.Ето защо няма пречка да бъде допуснат до делба процесния имот при посочените от ищците квоти,доколкото страните не спорят досежно техния размер.