Решение № 842 от 22.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Бургас, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120203374 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Ж. К. С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.В. - БАК, против Заповед за задържане на лице № 3388зз175/08.07.2021 г., издадена от П. Д. – инспектор към 05 РУ-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва се, че задържането е немотивирано и необосновано. Заявява се, че жалбоподателят не е разбрал за какво е задържан и не са му били предоставени никакви документи, както и че е бил унижен пред трети лица и е загубил работата си.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят не се явява лично. За него се явява пълномощник – адв. В. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че от събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателят не е извършвал престъпление, поради което и позоваването на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е неправилно. Посочва се, че заповедта за задържане не отговаря на целта на закона, като самото задържане е било неоправдано от законова или житейска гледна точка доколкото в срока на задържане със С. не са били извършвани никакви действия.

Ответникът по жалбата – П. Д. - полицейски орган в 05 РУ-Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в случая заповедта е законосъобразна.

Заявява, че поради получена информация за съпричастност на жалбоподателя в извършване 1 на престъпление той е бил задържан, като целта на задържането е била именно проверка на тази информация. В писмено становище, приложено още при изпращане на материалите в съда, ответникът развива съображенията си, като моли за отхвърляне на жалбата изцяло.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки - оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис (противно на становището на жалбоподателя, че не са му връчвани никакви документи, видно от разписката на л. 35 – самият той с подписа си е удостоверил, че препис от заповедта му е бил връчен).

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа защото има данни, че е извършил престъпление по чл. 167, ал. 2 НК – предложил е имотна облага на другиго, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция на предстоящите избори на 11.07.2021 г., за което е образувано БДП № 3388ЗМ-314/2021 г. по описа на 05 РУ-Бургас.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление, да се укрие или да укрие/унищожи доказателства. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно 2 данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да укрие или унищожи относими доказателства, да извърши престъпление или спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпления не са задължителни. Именно поради това съдът не навлиза в детайли относно кредитирането или некредитирането на разпитаните в последствие свидетели (за някои от които става ясно, че очевидно първоначално са дали едни показания, а в последствие са се отказали от тях).

По мнение на съда законоизискуемите обстоятелства в случая са налице.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че С. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Следва да се има предвид, че е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/, или актът следва да препраща към този друг документ, както е в случая – изрично е препратено към материалите по досъдебното производство.

С Определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание на 29.07.2021 3 г. в съда са депозирани писмени доказателства. Сред тях е налична докладна записка с рег.

№ 3388р-14471/08.07.2021 г. от полицейския служител *, в която се съдържат данни за съпричастност на жалбоподателя към инкриминираното деяние, за което е било образувано БДП № 3388ЗМ-314/2021 г. по описа на 05 РУ-Бургас. В подкрепа на данните от докладната записка са и показанията на разпитаните същия ден свидетели, които категорично са заявили твърдения, отговарящи на първоначално получената информация, както и намерените при претърсванията и изземванията веществени доказателства. Всички това по мнение на съда сочи, че в конкретния случай полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, даващи му основание да приеме, че задържаният вероятно е съпричастен към разследваното престъпление към момента на издаване на административния акт. Дали в последствие тези данни ще се потвърдят или не, е въпрос, който подлежи на изясняване в рамките на наказателното производство, поради което и чисто обективно няма как да бъдат взети предвид от полицейския служител към момента на издаване на заповедта.

Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1075 от 31.05.2018 г. на АдмС Бургас по адм. д. № 742/2018 г., постановено по аналогичен казус.

По отношение на целесъобразността на задържането съдът следва да маркира следното. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правноцелен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да предотвратят евентуалното извършване на престъпление и/или укриване на лицето, както и да съберат доказателства за проверка на предварителната информация.

Задържането като принудителна административна мярка в случая се предприема с цел установяване на съпричастност при разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК.

Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Правилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да се предотврати опасността да извърши престъпление и/или да се укрие или укрие относими доказателства. Осъществяването на 4 административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото право – престъпления против политическите права на гражданите по чл. 167, ал. 2 от НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от С. е достатъчно основание за прилагането й, с оглед провеждането към тогавашния момент на нови избори (изрично в този смисъл е и актуалната практика на АдмС-Бургас по аналогични казуси - Решение № 1743/11.11.2021 г. по к.а.х.д. № 2211/2021 г. на АдмС-Бургас).