Протокол № 259 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 259 гр. Варна, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900630 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:32 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът Н. Т. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Г. Ф., редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Л. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице К. В. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

Вещото лице К. В. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

Вещото лице В. Д. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, депозирала заявление по делото.

Свидетелят П. Б. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Свидетелят П. Д. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че свидетелят: П. Б. П. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към неговия разпит.

1

Адв. Я.: Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. В.: Няма пречки за даване ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. Я.: Поддържаме исковете така, както са предявени, като искаме да направим следното уточнение по отношение фактическата обстановка.

На първо място, моля да приемете, че в исковата молба сме посочили, че Н. Г. е отшила със своята дъщеря до Бърза помощ, а всъщност се е оказало, че тя е изпратена от дъщеря си и сама е отишла до бърза помощ и е взета от съпруга на дъщеря си.

Същото така в исковата молба сме посочили, че на 10.12.2024г. е направен допълнителен преглед, където са установени счупване на втора метакарпална кост на дясна длан. Моля да приемете, че тези увреждания са установени още при първичния преглед в Бърза помощ. А вторичният преглед е осъществен на 10.12.2024г. За да бъдем максимално точни, защото по този начин ми е отразено и в медицинската документация.

Адв. В.: По отношение на уточненията, ако е удостоверено с надлежни доказателства, ги приемаме. Поддържаме отговора си и направените оспорвания, възражения и доказателствени искания.

Нямам възражения по доклада.

Адв. В.: Оспорвам исковата молба, предявена в условията на евентуалност срещу представляваното от мен дружество. Поддържам така депозирания отговор. Запознат съм с проектодоклада, нямам възражения по същия.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните и съобразявайки направените уточнения в днешно съдебно заседание от ищцовата страна, намира, че в проекта за доклад, съобщен на страните с определение № 434 от 16.03.2026г., следва да бъдат внесени съответни корекции в представените фактически твърдения, с оглед на което прави следния доклад по делото:

1. Предмет на предявения главен иск е правото на ищцата Н. Т. Г., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да получи от ответника Г. ФОНД обезщетение за вредите (неимуществени и имуществени), причинени й вследствие на ПТП, настъпило на 26.11.2024г., в град Варна с автобус марка “Соларис“, модел „Урбино - 12“, с peг. № В2048, 2 движещ се по линия № 22 в посока кварталите, в който ищцата е пътувала, след спирка „Димчо Дебелянов“, непосредствено преди спирка „Централна поща“ в резултат на виновно противоправно поведение на водача на неустановен лек автомобил, идващ от дясно на автобуса и движещ се с висока скорост, напуснал местопроизшествието.

2. Твърди се от ищцата, че увреждащото събитие е настъпило при следните обстоятелства:

2.1. На 26.11.2024г. в гр. Варна ищцата Н. Т. Г. се качила на автобус № 22, с peг. № В2048 от спирка „Димчо Дебелянов“, пътуващ в посока кварталите.

2.2. Автобусът, пътуващ по линия № 22, е на фирма „Градски транспорт“ ЕАД, с марка “Соларис“, модел „Урбино - 12“ и е бил с водач П. Б. П..

2.3. Непосредствено преди спирка „Централна поща“, навлизайки в кръстовището, за да избегне пътнотранспортно произшествие с лек автомобил, движещ се с висока скорост, идващ от дясно, шофьорът на процесния автобус набил рязко спирачката.

2.4. В този момент ищцата се подготвяла да си закупи билет от машината, като с едната ръка била хванала лоста на машината. В резултат на рязкото спиране на автобуса тя се ударила в лоста на машината за билети и паднала обратно на посоката на движението.

2.5. В резултат на произшествието ищцата изпаднала за кратко в безсъзнание, като след като се съвзела видяла как двама мъже се опитвали да й помогнат да седне на седалката. Също с чужда помощ слязла на спирката след Мебелна палата „Лазур“.

2.6. Тъй като изпитвала силни болки в главата и ръцете, като ръцете й започнали да се подуват, малко по-късно същия ден ищцата отишла в спешния център на МБАЛ „Света Анна -Варна“ АД.

2.7. При извършените прегледи и образни изследвания било установено, че има травма на главата, счупване под главичката на пета предкиткова кост на лявата длан, счупване на втората метакарпална кост на дясната длан и съмнение за фрактура на основата на втора предкиткова кост на дясната длан.

Била поставена диагноза: счупване на друга метакарпална кост. Установено било и кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош и горните крайници.

2.8. На 10.12.2024 г. бил извършен допълнителен вторичен преглед.

2.9. В резултат на получените травматични увреждания дясната длан на ищцата била обездвижена с ортеза за период от 30 дни, а лявата длан с гипсова имобилизация за 38 дни. Наложило се прием на определени медикаменти.

3. По отношение на причинените неимуществени вреди се твърди, че вследствие на получените травматични наранявания ищцата е била със силни и непрестанни болки, което се отразило и на съня й, била е на легло и не е била в състояние да се обслужва сама, разчитала е изцяло на помощта на децата си 3 за ежедневните си нужди (в т.ч. за хранене, хигиена, физиологични нужди), до премахване на гипсовата имобилизация се налагало да използва памперси, което в една или друга степен се отразило негативно на нейната психика.

Около месец и половина изпитвала болки и в областта на контузиите по задната повърхност на гръдния кош, външната повърхност на лявата и дясната мишници и слепоочната област на главата. Постоянно изпитвала отпадналост и уморяемост. Била потисната, тревожна и загрижена, че е в тежест на близките си. Изолирала се. Избягвала да общува с хора извън тесния семеен кръг. Впоследствие с много бавни темпове започнала постепенно да се раздвижва. Провела два курса физиотерапевтични процедури като след принудителния период на обездвижване посещенията за физиотерапия били болезнени. Към настоящия момент продължавала да изпитва периодична болка в областта на лявата и дясна длан като имала ограничен захват на дясната ръка и изпитвала главоболие. Вследствие на преживения пътен инцидент и получените физически увреждания при ищцата настъпили и сериозни психически промени и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапливи мисли, сънища във връзка с нея, страх да пътува в градския транспорт поради напомняне за преживения ужас, страх от осъзнатата преходност на живота и реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват, които повлияли и променили из основи живота й.

4. Твърди се, че пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на неизвестното МПС, който с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Автомобилът, с който било причинено процесното произшествие, е напуснал местопроизшествието и не е бил установен.

5. В условие на евентуалност се твърди, че произшествието е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на автобуса П.

Б. П., тъй като в нарушение на правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП същият е управлявал автобуса с несъобразена скорост и е намалил рязко скоростта, именно в резултат на което ищцата е загубила устойчивост и е паднала, при което е получила сочените телесни увреждания.

6. С оглед на това ищцата предявява и евентуални искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, седалище град София като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена по полица № 22/124001757966 със собственика на автобус марка “Соларис“, модел „Урбино - 12“, с peг. № В2048, задължен да обезщети вредите на ищцата като пътник в превозното средство, причинени й от пътния инцидент.

7. С покана № 698/30.06.2025 г., получена от Г. фонд на 03.07.2025 г., ищцата предявила писмена претенция за плащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в 4 резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие от 26.11.2024 г., за което била образувана претенция № 25210060/03.07.2025 г.

8. С писмо изх. № 24-01-194/29.09.2025 г. Г. фонд отказал плащане поради липса на законно основание по чл. 557 КЗ.

9. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ с покана изх. № 680/27.01.2025 г. ищцата предявила и пред застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД писмена застрахователна претенция, получена в ответното дружество на 28.01.2025г., като застрахователят е отказал да определи и изплати обезщетението за причинените й вреди поради липса на основание за това.

1 0 . Ответникът Г. Ф. оспорва исковете като неоснователни.

11. Счита, че не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на Г. фонд, тъй като липсват безспорни доказателства за наличието на неизвестен автомобил, който е засякъл автобуса, в който е пътувала ищцата, респ. за конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания.

Според ответника посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице като липсват данни и следи от движението на МПС и доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпване на събитието, които да кореспондират със сочения механизъм.

12. В условията на евентуалност твърди, че ищцата може да е загубила устойчивост и поради промяна в посоката за движение на автобуса, което се налага от неговата естествена траектория за движение по маршрута посока спирка „Централна поща“, което именно е причина за получените от нея увреждания.

13. Наред с това противопоставя твърдения, че преди мястото на настъпване на произшествието водачът на автобуса е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е избрал адекватна на пътните условия скорост на движение, поради което е засякъл неизвестния автомобил. С оглед на това счита, че отговорен за обезщетяване на вредите е застрахователят по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

14. В условие на евентуалност противопоставя възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от страна на ищцата като счита, че размерът е прекомерно завишен и не отговаря на принципа за справедливост прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

15. В условие на евентуалност обосновава и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като същата не се е държала достатъчно стабилно като с това свое действие е допуснала падане в автобуса, вследствие на което е претърпяла сочените от нея неимуществени вреди.