Решение № 7947 от 12.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69625/2021
- Вид
- Решение № 7947
- Подписан
- 12.07.2022
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 38474 от 09.12.2021 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 3796 от 13.01.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Определение № 9910 от 18.04.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Протокол № 7217 от 20.05.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Протокол № 10369 от 04.07.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 78293 от 25.08.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 127656 от 23.12.2022 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 116326 от 28.09.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- Чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 7947 гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110169625 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Н. КР. К., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: 326.78 лева – стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането; 40.26 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г.; 36.68 лева – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното плащане; 6.43 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33290/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за периода топлинна енергия за имот с абон. № ****, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирма по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за нищожност и недопустимост на заповедта за изпълнение. Оспорва наличието на облигационни отношения 1 с ищеца. Изтъква, че не е приел Общите условия на ищеца. Релевира възражение за неравноправност на клаузите на Общите условия на ищцовото дружество, както и за противоречие със ЗЗП. Възразява, че сумите са завишени и не отговарят на реалното потребление. Счита, че дяловото разпределение е извършено неправилно и че топломерът е бил неизправен. Възразява, че е налице непоискана доставка. Оспорва дължимостта на суми за топлинна енергия за сградна инсталация. Оспорва приложимата цена на топлинната енергия. Оспорва иска за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия при твърдения, че начисляването на мораторни лихва върху прогнозни сметки е нищожно.
Оспорва претенцията за дялово разпределение, като счита, че сумата е дължима към трето лице. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 33290/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Възраженията на ответника за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК са неоснователни. В случая тя е издадена от надлежен орган, действал в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от съдията и волята на съда е напълно разбираема, поради което тя представлява валиден съдебен акт.
Относно възражението за липса на разпореждане, обективиращо преценката на съда за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, следва да се посочи, че особеност на заповедното производство е различното наименование на актовете, с които съдът се произнася по същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в зависимост от това дали заявлението се уважава или се отхвърля и тяхното задължително съдържание. Разпоредбата на чл. 411 ГПК задължава съда при уважаване на заявлението да издаде заповед за изпълнение, като именно в нея се обективира правораздавателната му воля, а от разпоредбата на чл. 413 ГПК е видно, че разпореждане се постановява, единствено когато заявлението подлежи на отхвърляне изцяло или отчасти. Ето защо липсата на отделно разпореждане, в което съдът да констатира наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не води до нищожност на заповедта. На следващо място, заповедта е издадена изцяло в съответствие с подаденото редовно заявление, обективиращо твърденията на заявителя за притежаваните от него вземания срещу длъжника, поради което тя не е и недопустима.
Основателността на исковата претенция с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на 2 договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие, като развитите от ответника доводи за противоречие с разпоредби от Конституцията и от ЗЗП и с норми от общностното право са неоснователни.
В случая от Нотариален акт за продажба на апартамент **** дело № **** г. на І нотариус от СНС /л. 18 – 19/, се установява, че през 1992 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Следователно той притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. той е страна по валидно договорно отношение с доставчика на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, където се намира имотът му, възникнало по силата на посочената разпоредба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Чл. 150, ал. 2 ЗЕ предвижда, че топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. По делото са представени доказателства за публикуване на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в централен ежедневник, като на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ това е достатъчно за влизането им в сила, а второто публикуване има само оповестителен характер. Следователно те са влезли в сила и представляват част от съдържанието на договорното правоотношение между страните по настоящото дело. В случая не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ на възражение срещу приложимите общи условия.
По възражението на ответника срещу установения начин на приемане на ищцовите 3 общи условия следва да се посочи, че наличието на общ законодателен принцип не изключва възможността законодателят в определени хипотези да уреди отклонения от този режим. В този случай изключенията ще се регулират от специалната норма, а не от общата.
В случая отклонението от общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ относно начина на приемане на общите условия и обвързващия им характер за страните по договора е уредено с нормативен акт от същия вид – закон, какъвто представлява ЗЕ. Следователно прилагат се специалните правила на чл. 150 ЗЕ, а не общият режим по ЗЗД и ТЗ.
По възражението, че така се постига доставка на непоискани услуги в нарушение на чл. 62 ЗЗП и приложимите във връзка с него директиви на ЕС, следва да се посочи, че според задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС: „За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“.
Неоснователно е и възражението за наличие на неравноправни клаузи в приложимите Общи условия от 2016 г.
Следователно през исковия период между страните по делото е било налице валидно договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия на фирма от 2016 г. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № ****, находящ се в адрес, с абон. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия на ответника през процесния период, са представени по делото от ищеца фактури и съобщения към фактури /л. 21 – 22 и л. 104 – 123/, протоколи за метрологични проверки на топломера, свидетелства за проверки и протокол за въвеждане на абонатната станция в експлоатация /л. 126 – 136/, писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и изрванителните сметки /л. 83 – 90/, както и е прието заключение на съдебнотехническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Общият разход на топлинна енергия в абонатната станция е посочен в справката на л. 82 от делото, представляваща неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за 4 съответствие, което се потвърждава и от представените от ищеца писмени доказателства /л.
126 – 135/. Оспорването от ответника на начина на извършване на проверките е неоснователно, тъй като не почива на събраните по делото доказателства, щом вещото лице Т., което разполага със специални знания, не е констатирало нередности при извършване на проверките. Изяснява се от неговото заключение, че дяловото разпределение на топлинна енергия през исковия период е извършвано от фирма, като остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от посоченото дружество. Установява се, че в процесния имот през исковия период радиаторите са демонтирани и не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, но е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислявана по нормативно установена формула и разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Неговите изводи намират опора и в представените от ищеца и от фирма писмени доказателства, които са били съобразени от него. Следователно искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание, като възраженията в отговора, че не се установява реално потребеното количество топлинна енергия, са неоснователни. Този извод не се опровергава от разясненията на вещото лице Т. в открито заседание, доколкото в отговор на поставени от процесуалния представител на ответника въпроси то единствено разяснява принципни положения в сферата на топлоснабдяването, които не влияят по никакъв начин на изводите по поставените задачи.
Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fab400c0-7618-4a9e-993f-610e8c2517c8