Решение № 21 от 07.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 928/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- Даяна Калинова Топалова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. София, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И. като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100900928 по описа за 2025 година
Предявени са субективно пасивно съединени положителни установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 11,12.2017 г., в качеството си на заемодател, от една страна, и "ВИ ЕНД ВИ КОМЕРС ГРУП" ЕООД, ЕИК 204626669, в качеството на заемополучател, В. В. К.. и В. Л. К., в качеството им на солидарни длъжници, от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5694, по силата на който се задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на EUR 70 000, а заемополучателят се съгласил да върне заема, заедно с уговорената лихва, по реда, предвиден в чл.2.3. и чл.2.4 от договора и Приложение № 1 към него.
Съгласно чл. 2.1, б. (б) от договора и Анекс № 1 от 20.12.2017 г., главницата в размер на EUR 70 000 се отпуска поетапно, както следва: Първи етап, с цел погасяване на задължението на заемополучателя “ВИ ЕНД ВИ КОМЕРС ГРУП“ ЕООД, се превежда по сметка на „ЕЙДЖИБИ ФАЙНАНС“ АД. сума в размер EUR 45 091.20, представляващи BGN 88 190.72. Втори етап сумата от EUR 6.85, представляващи BGN 13.40, се заплаща, съгласно добавък към застрахователна полица № 179006Q1603, издадена от Застрахователна компания „Уника" АД, за сключване на имуществена застраховка за срок от една година на имуществото, предмет на Обезпечението по чл. 4.1. б. (а), т. (ii) от Договора. Съгласно чл.
2.1. б. (b), т. (iii) след погасяване на задълженията, описани по - горе, и учредяване на първа по ред ипотека, в полза на заемодателя, върху имуществото, описано в чл. 4.1 б. (ii) от договора и учредяване на трета по ред ипотека върху имуществото, описано в чл. 4.1 б.(i) и 1 след като е удостоверено, че върху имотите предоставени като обезпечение няма други вещни тежести с приоритет, освен две ипотеки върху имота по чл. 4.1 б. (i), в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, при отпускане на заема, се удържа и превежда по сметка на солидарния длъжник В. Л. К., сумата от EUR 10 225.84, представляващи BGN 20 000, по изрично искане на заемополучателя и съгласно Решение на едноличния собственик на капитала на "ВИ ЕНД ВИ КОМЕРС ГРУП" ЕООД от 08.12.2017 г. Отделно от това, съгласно чл. 2.2 б. (b) от уговорената главница се прислада и сумата EUR 1 640.01, представляващи BGN 3 207.58, която е за сметка на заемополучателя и служи за покрИ.не на разноски по заема. Остатъкът от сумата се отпуска по посочена от заемополучателя сметка, за оборотни средства като за предоставяне на сумата е достатъчно да е наредена по сметката дори и сметката да не е заверена.
Твърди, че всички плащания са извършени съгласно, посочените по – горе уговорки, поради което заемодателят е изпълнил задълженията си по договора.
Съгласно погасителния план към договора за заем, заемополучателят се задължил да погасява заема на месечни погасителни вноски в размер на EUR 1692.18, което задължение не изпълнявал точно от 11.12.2017 г., тъй като не заплащал пълния размер на уговорените вноски и изпаднал в забава, с продължителност 111 дни, към 01.08.2018 г., поради което заемодателят упражнил правото си да обяви заема за предсрочно изискуем, считано от 19.09.2018 г., когато е връчена последната нотариална покана. С клаузата на чл. 2.3, б. (с) и (d) от договора за заем е уговорена неустойка за забава върху дължимата и непогасена главница като пропорционален размер от непогасената част на дневна база.
Поради липса на доброволно изпълнение на задължението за главница твърди, че ответниците дължат сумата EUR 82,807.89 представляваща неустойка за забава по чл. 2.3, (с) от договора, изчислена върху изискуема и непогасена главница в размер EUR 69.640.49 при ставка в размер на 0.23% на дневна база и продължителност на забавата 517 дни за периода от 12.10.2018 г. до 12.03.2020 г.
Задълженiето не е погасено от длъжниците, поради което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 54957/2021 г., по описа на Софийски районен съд. 58-ми с-в, по което е издадена Заловед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.04.2022 г., с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно неустойка в размер EUR 82,807.89 за периода от 12.10.2018 г. до 12.03.2020 г. и разноски в размер 3239.17 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение са подадени възражения от длъжниците, поради което ищецът твърди, че е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането за неустойка в посочения по – горе размер и период.
В първоначалния отговор на исковата молба, ответниците не оспорват факта, че са сключили с ищеца договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба. Оспорват иска с твърдения, че след като ищецът е продал всички ипотекирани имоти, за обепечаване на дълга и доколкото е уговорено, че ипотеките обезпечават всички суми по заема, заемодателят няма право да търси други суми, освен получените от извършените публични 2 продани по реализация на обезпечението. Оспорват иска по основание с твърдения, че доколкото с клаузата на чл.2.3 б.“с“ е предвидена неустойка за забава, която се дължи ако задълженията по договора не бъдат платени на падежа, а ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, на това основание неустойка не се дължи. Релевират възражение за погасяване на вземането по давност при твърдения, че началният й момент е датата на обявяване на предсрочна изискуемост на 19.09.2018 г., поради което е изтекла на 19.09.2021 г. Релевират възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че с влизане в сила на решението по т.д. № 473/2019 г. по описа на СГС, VI-17 с-в, е установена валидността на договора за заем, усвояване на цялата главница и неизпълнение на задълженията по него от страна на длъжниците. Твърди, че ответниците отговарят на основание чл.133 ЗЗД за задълженията си по договора с цялото си имущество, а не до стойността на ипотекираните имоти. Относно възразжението за изтекла погасителна давност твърди, че с постановеното по предходното дело решение е прието, че предсрочната изискуемост на вземанията по Договор за Заем е настъпила на 27.09.2018 г., която обаче предсрочна изискуемост касае вземането за предсрочно изискуема главница и има отношение към дължимостта на същата, което вземане не е предмет на настоящото производство. Предмет на делото е вземане за неустойка, начислена след обявяване на заема за предсрочно изискуем за периода от 12.10.2018 г. до 12.03.2020 г., който е и релевантният момент, служещ за преценка на погасителната давност за процесното вземане. Така от началния момент на претендирания период – 12.10.2018 г. не са изтекли три години, тъй като заявлението е подадено на 23.09.2021 г., поради което вземането за неустойка за периода от 12.10.2018 г. до 12.03.2020 г. не е погасено по давност, освен това следва да се приеме и че давността многократно е прекъсвана в резултат на всички съдебни и изпълнителни действия, които дружество е предприемало.
Относно възраженията за нищожност на клаузата за неустойка твърди, че между страните по процесния договор за заем, с влязъл в сила съдебен акт, съдът е признал за установено, че ответниците дължат суми за главница, договорна лихва и неустойка като съдът е приел, че е налице търговска сделка, сключена между търговци, поради което цитираните от ответниците разпоредби на ЗПК са неотносими. Отделно от това обосновава неоснователност на възражението за нищожност на клаузаата, поради противоречие с добрите нрави, с приетото в трайната практика на ВКС.
В допълнителния отговор ответниците поддържат твърденията си, че с договора са уговорили отговорността им за задълженията да се ограничи до стойността на ипотекираните имоти и ищецът се е удовлетворил, в резултат на извършени две публични продани по изп. дело № 986/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., и искат съдът да се произнесе относно възстановяване на сумата 58 184.39 лв. надвнесена за задълженията по изпълнителното дело и задържана до разрешаване на настоящия спор. Поддържат възраженията за нищожност на клаузата за неустойка, както и за изтекла погасителна 3 давност като по отношение на последното сочат, че ищецът сам е посочил началната дата на предсрочната изискуемост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По допустимост на иска.
С определение от 16.07.2025 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът се е произнесъл по възраженията на ответниците за недопустимост на производството, но доколото въпреки това ответниците поддържат възраженията и в писмената защита, депозирана по делото, съдът намира, че следва да вземе становище по тях и с решението по делото.
Ответниците релевират възражение за недопустимост на производството, изведени при следните твърдения: Преди настоящото производство ищецът е образувал друго ч.гр.д.
№ 66952/2018 г. по описа на СРС, 128 с-в за суми по същия договор за заем, по което дело е издадена заповед за изпълнение и след възражения е образувано т.д. № 473/2019 г. по описа на СГС, 6-17 с-в, по което именно производство ищецът е следвало да предяви всичките си права по процесния договор и като не го е направил е недопустимо да образува ново производство на същото основание. Отделно от това твърди, че ищецът не е спазил, предвидения в чл.415 ГПК срок за предявяване на иска, тъй като е подал исковата молба по куриер на 21.11.2022 г. в 17:53 ч., след изтичане на работното време на регистратурата на СРС.
Въраженията са неоснователни, при следните мотиви:
От представеното по делото решение, постановено по т.д. № 473/2019 г. по описа на СГС, 6-17 с-в, се установява, че в това производство е предявен иск за неустойка възникнала на същото основание, от което е изведено и процесното вземане, но за различен период, за което не е налице процесуална пречка, още повече, че към този момент част от вземането все още не е било възникнало, предвид, очертания период на претенцията, с начална и крайна дата.
От доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 54957/2021 г., по описа на Софийски районен съд. 58-ми с-в, се установява, че указанията на съда, дадени по реда на чл.415 ГПК, са връчени на ищеца на 21.10.2022 г., а исковата молба е подадена чрез куриер на 21.11.2022 г. Съгласно чл.62, ал.1 ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, с изключение на случаите, в които молбата се представя в съда, в който случай срокът изтича в момента на приключване на работното време. Съгласно ал.2 срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Следователно, съгласно процесуалния закон, при подаване на исковата молба, чрез куриер, срокът по чл.415 ГПК изтича в края на двадесет и четвъртия час на 21.11.2022 г., когато исковата молба е предадена на куриер, а не в края на работното време на съда, което би било релевантно при извършване на действие, изискващо лично явяване в 4 съда или в случай на подаване на молбата в регистратура на съда, което при подаване на искова молба е възможност за ищеца, а не задължителен процесуалне ред и той може да избере подаване по пощата, когато релевантен е срокът, продължаващ до края на двадесет и четвъртия час.
Предвид изложеното е спазен преклузивният срок по чл.415 ГПК и искът е процесуално допустим.
По основателност на иска.
Зачитайки, на основание чл.297 ГПК, задължителната сила на решение № 1102/29.07.2020 г., постановено по т.д. № 473/2019 г. по описа на СГС, VI-17 с-в, влязло в сила на 16.11.2021 г., съдът приема за установено, че между ищеца, в качеството му на заемодател, от една страна, и "ВИ ЕНД ВИ КОМЕРС ГРУП" ЕООД, ЕИК 204626669, в качеството на заемополучател, В. В. К.. и В. Л. К., в качеството им на солидарни длъжници, от друга страна, е сключен договор за заем бизнес кредит с клиентски № 5694 от 11.12.2017 г., по силата на който ищецът предоставил на заемополучателя заем в размер на 70 000 евро, а заемополучателят се съгласил да върне заема, заедно с уговорената лихва, по реда, предвиден в чл.2.3. и чл.2.4 от договора и Приложение № 1 към него.