Определение № 1585 от 14.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1585 гр. София, 14.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501206 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 121 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 44596/31.03.2026 г. на Н. Т. Ж., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение № 6125/17.03.2026 г., по гр.д. № 2733/2026 г., на СГС, ГО, I-26 с., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Габрово.

Частната въззивница счита атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 113 ГПК, която счита за неприложима, за разширително приложение на съдебната практика и за неправилен извод, че разпоредбата на чл. 113 ГПК може да бъде прилагана служебно. Сочи, че е упражнила правото си на избор, предоставено й в разпоредбата на чл. 115 ГПК, като е предявила иска по мястото на увреждането. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на СГС за разглеждането му.

Предвид липсата на конституиран ответник към момента на произнасянето на съда, препис от частната жалба не е бил връчван.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 25.03.2026 г., от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След запознаване с данните по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 34898/13.03.2026 г., с която Н. Ж. е предявила частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК 1

121718407, да заплати сумата 15000.00 евро,при пълен размер 100000.00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния баща Т. Ж., в резултат на ПТП на 18.10.2025 г., в гр. София от вадача на л.а. „Хюндай Туксон“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2025 г. до изплащането.

След извършена на 17.02.2026 г. служебна справка в НБД за установяване на постоянния и настоящ адрес на ищцата, съдът постановил атакуваното Определение № 6125/17.03.2026 г., с което производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност на ОС – Габрово.

Произнасянето е обосновано с приложението на чл. 113 ГПК, уреждащ подсъдност по потребителски спорове и с мотиви, че ищцата се явява потребител, при което с оглед установения постоянен адрес, попадащ в обхвата на местната компетентност на ОС – Габрово, делото следва да бъде разгледано от този съд.

Произнасянето се преценява като неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

По приложението на разпоредбата на тази разпоредба, в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г. и значими въпроси по нея, е създадена практика на ВКС, обективирана в Определение № 536/31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, І ТО, възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия в т. ч. и Определение № 108/06.02.2019 г. по ч.т.д. № 220/2019 г. на II ТО, Определение № 138/20.02.2019 г. по ч.т.д. № 272/2019 г. на II ТО, Определение № 166/05.04.2019 г. по ч.т.д. № 767/2019 г. на I ТО, Определение № 165/05.04.2019 г. по ч.т.д. № 494/2019 г. на I ТО и Определение № 233/02.04.2019 г. по ч.т.д. № 724/2019 г. на II ТО. Обобщено практиката се придържа към следното становище: - че с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК; че в рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК - съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие; - че правото на избор принадлежи на ищеца; - че възражение за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; - че при констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен и сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд измежду алтернативно предвидените в разпоредбата е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави 2 възможност на ищеца да направи този избор; - че едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна на ищеца съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице следва да избере една от алтернативните възможност, да прекрати производството по делото и да го изпрати на така определения съд.

В случая безспорно е, че искът, с който съдът е сезиран е такъв за обезщетение по КЗ и, че ищцата има качеството увредено лице. Безспорно е и, че предоставената с разпоредбата на ал. 2 от чл. 115 ГПК на ищцата възможност за избор дали искът да се предяви пред съда по нейния адрес или по местонастъпване на застрахователното събитие е била законосъобразно упражнена. Видно е от фактическите твърдения в исковата молба, че причинените на ищцата неимуществени вреди са произтекли от смъртта на нейния баща, настъпила при ПТП на 16.10.2025 г. в гр. София, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответниказастраховател. При тези фактически твърдения се налага извод, че макар и постоянния адрес на ищцата да не попада в обхвата на местната компетентност на СГС, последната е обоснована с мястото на настъпване на застрахователното събитие. Този факт е изрично акцентиран в сезиращата частна жалба.

Следва да бъде посочено, че изложените от първоинстанционния съд мотиви и съдебна практика досежно приложението на разпоредбата на чл. 113 ГПК, не са съобразени с наличието и измененията на чл. 115, ал. 2 ГПК, която в случая намира приложение.

Следователно при извършване на преценката по чл. 119, ал. 3 ГПК съдът не е отчел, че ищцата има право да упражни и е упражнила надлежно право на избор съобразно специалната местна подсъдност по реда на чл. 115, ал. 2, предл. последно ГПК, а е преценил, че местната подсъдност следва да се определи в хипотезата на чл. 113 ГПК, поради което е прекратил производството пред себе си и е разпоредил изпращане на делото на ОС Габрово. Постановеният в този смисъл акт се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6125/17.03.2026 г., по гр.д. № 2733/2026 г., на СГС, ГО, I-26 с., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Габрово.

ВРЪЩА делото на Софийски Градски Съд, ГО, I-26 с., за продължаване на съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4