Решение № 219 от 12.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900545 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище: гр.

София, с която против Ю. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 62 621,74 евро, представляваща сбор от изплатени застрахователни обезщетения от ищеца, присъдени с влязло в законна сила Решение № 100 от 22.04.2021 г. по т. д. № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, във връзка със застрахователна щета № 0000-1000-62 19-7777/ 23.10.2020 г., за настъпило на 31.08.2020 г. застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, управлявал лек автомобил при липса на правоспособност за това, формирано от заплатени 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания), ведно със сумата от 18 805.56 лева, представляващи законната лихва върху главницата от 23.09.2019 г. до 30.08.2021 г.; сумата от 3511.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със сумата от 160.92 лева, представляващи законната лихва върху главницата за периода от 18.03.2021 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищцовият застраховател е застраховал съгласно застрахователна полица № BG/22/119002127312, валидна към 31.08.2020 г., отговорността на ответника за управление на лек автомобил марка „БМВ" 525 с peг. № *** По силата на решение по т. дело № 885/ 2020 г.

1 по описа на Окръжен съд – Варна, ЗК “Лев Инс” АД е осъдено да заплати на пострадалото лице обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие. Въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2021 г. е образувано изпълнително дело № 20218950402200 по описа на ЧСИ Л. Станев с peг. № 895 на КМЧСИ, по което ищецът е конституиран като длъжник. Сочи, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение с изх. № 17906/ 16.08.2021 г., застрахователното дружество е извършило плащане на сумата в общ размер на 130 126.55 лева, включващо и лихви за забава, наредени с платежно нареждане № BORD 06700608 от дата 23.08.2021 г.

С отговора ответникът оспорва иска. Счита, че с влязлото в сила решение по т. дело № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна не е установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между твърдените вреди от пострадалото лице и процесното пътно произшествие.

Оспорва се и размерът на изплатеното обезщетение. Поддържа се, че същият е прекомерен и не кореспондира с реално претърпените от пострадалия вреди.

Отправя се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,не само поради липса на поставен предпазен колан по време на инцидента, но и поради нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВп. Твърди се, че пострадалият е управлявал л.а. „Ауди“ с peг. № В4397 СА с превишаване на максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък. С оглед на изложеното, счита, че обезщетение е било дължимо в редуциран размер. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът ЗК “Лев Инс“ не изпраща представител. С нарочна молба поддържа исковете.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от особен представител- адв. М. П., която поддържа депозирания отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Установено по задължителен за гражданския съд начин, на осн. чл. 300 ГПК, съгласно влязлото в сила на 22.06.2020г. споразумение по НОХД №2341/2020г. по описа на Районен съд - Варна, е че Ю. Г. М., на 31.08.2020г. на общински път 9044, обл. Варна /с. Дъбравино - гр. Долни Чифлик/, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ 525 с peг. № *** без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1, ред II, колона II и чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/-превишил максимално разрешената скорост от 90 км/час, като се движил със скорост 121,79 км/час, в резултат на което изгубил контрол над управляваното от него превозно средство и допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“ А4 с peг. № ***, управляван от И. Т. К. от гр. Варна, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката- престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, 2 вр. ал.1, буква „б“, вр. чл.342, ал.1 НК.

От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза( допусната за установяване на обстоятелства, за които гражданският съд не е обвързан по реда на чл.300 от ГПК), и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че сблъсъкът между двата автомобила би могъл да бъде избегнат, ако скоростта на управляваното от Ю. М. „БМВ“ 525 е била по-ниска от 99,90 км/час при навлизане в десен завой. По този начин автомобилът не би занесъл при завоя.

На свой ред водачът на „Ауди“ А4 с peг. № *** не е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране. Безопасната скорост за този водач би била под 68 км/ч., при разрешена за конкретния участък скорост от 90 км/ч.

Няма данни за забавена реакция на водача на „Ауди“ А4 с peг. № ***.

От заключението става ясно, че в резултата на удара И. К. е получил следните травматични увреждания- разкъсно-контузна рана на лява теменна област, ожулвания и разкъсно-контузни рани на лява гръдна половина, счупване на девето, десето, единадесето и дванадесето леви ребра, ожулвания в лявата половина на корема, разкъсване на далак с излив на около 2 литра кръв в коремна кухина, две линейни разкъсвания по странична половина на ляв бъбрек с развит голям кръвоизлив задперитонеално, разкъсно -контузна рана в лява седалищна половина с оформен деколман/ откъсване на кожата/, разкъсно-контузна рана в областта на ляво бедро, счупване на главичката на малкия пищял в областта на лява подбедрица, остър кръвоизливен шок. Така описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди и тъпи предмети, съвпадащи с детайли на МПС. Разкъсването на слезката е обусловило необходимост от оперативното й отстраняване. Разкъсването на левия бъбрек е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тежките травматични увреждания в коремната област са довели до значителен излив на кръв в коремната кухина, което създава постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на 9-12 леви ребра е довело до трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месец. По отношение на ищеца е проведено комплексно хирургично лечение по спешност, при което е отстранен далакът и е възстановена целостта на левия бъбрек. Отсъствието на далака, обаче води до нарушаване на имунната реактивност на организма, а оттам и до по -чести и по-тежки болестни състояния. Вещото лице обяснява принципното разбиране в медицината, че при пациентите с отстранен далак работоспособността е намалена от порядък на около 30-40 %. Отделно, счупването на четирите леви ребра е довело до сраствания в областта на фрактурите, което предпоставя болков синдром при форсирани движения и промяна във времето.

С решение по т. дело № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ЗК “Лев Инс” АД е осъдено да заплати на пострадалото лице И. Т. К. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие, съответно в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди, 181.95 лева - имуществени вреди под формата на 3 разходи за медикаменти и лечение, както и сумата от 3511 лева- имуществени вреди за щети по моторно превозно средство.

По делото не е спорно(така изрично изявление на процесуалния представител на ответника в проведеното на 23.04.2026 г. о.с.з.), че на пострадалото лице И. Т. К. е заплатено обезщетение в общ размер на 122 477,48 лева.

От показанията на пострадалото лице И. К., разпитан като свидетел по делото, се установява, че същият и понастоящем не е възстановен от уврежданията. Страда от непрекъснати болки в краката. Две години след инцидента от ръката му продължавали да излизат стъкла. Лявата му ръка отдолу е срязана. Здравословното състояние на свидетеля е дълбоко влошено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото обезщетение, ако застрахованият водач е управлявал моторното превозно средство без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или ако временно му е отнето свидетелството за управление. В практиката се приема, че в случая не се касае за същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден чл. 410 КЗ, тъй като това право не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания- Решение № 20/02.04.2021г. по т.д.№ 2695/2019г. на ВКС. По реда на чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят се освобождава само от отговорност по застрахователния договор спрямо застрахования водач, но не и по отношение третото увредено лице.

Между страните е безспорно, че управляваният от ответника Ю. М. автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Предвид наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение, за застрахователя е възникнала отговорност за обезщетяване на вреди, причинени от поведението на този застрахован водач.

Отговорността на Юсени М. за процесното застрахователно събитие е установена с одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД 2341/2020г. по описа на РС-Варна, с което водачът е признат за виновен за извършване на деяние по чл. 343, ал. 3 б”а” пр.1 вр.54, ал. 1 НК. Елемент от състава на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на водача, е управлението на МПС без необходимата за целта правоспособност.

Влязлата в сила присъда, респективно акт с характер на присъда, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ правните последици от деянието относно всички елементи от фактическия състав на деянието, за 4 виновният водач е признат за виновен. Тъй като престъпното деяние покрива всички елементи от състава на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗДпротивоправно деяние, вина, причинна връзка, вкл. признака „управление без правоспособност“, то по делото всичките тези обстоятелства не могат да се оспорват.

Не е спорно и че на пострадалото лице И. Т. К. е заплатено обезщетение в общ размер на 122 477,48 лева, въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д.№885/2020г. по описа на ВОС, образувано иск с правно осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗК“Лев Инс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за застрахователното събитие, причинено виновно от Ю. Г. М.. Макар Ю. Г. М. да е участвал производство като трето –лице помагач на страната на ответника ЗК“Лев Инс“ АД, съдът намира, че същият не е обвързан от мотивите на решението спрямо подпомаганата страна. Подробни мотиви по този въпрос настоящият състав е изложил в определение № 106/22.01.2026г. по делото.

Аргументите на съда най- общо същите се свеждат до следните съображения:

В предходно воденото производство подпомагащата страна е била призова на по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, съответно тъй като процесуалният закон не допуска назначаването на особен представител на третото лице-помагач, същото не е взело участие в производството. В практиката на ВКС се е приемало, че когато съдът не намери третото лице-помагач на настоящия и постоянния адрес, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усилия, за наличие на адрес за призоваване, то е налице първата хипотеза на чл. 219, ал. 2 ГПК /липса на постоянен адрес/. В този случай конституирането на подпомагаща страна е недопустимо- Определение № 3563/ 08.07.2025 г. по ч. гр. дело № 459/ 2025 г. по описа на ВКС, IV г. о. В този случай в компетентността на съда, разглеждащ регресната претенция срещу ответника( ненадлежно конституирана подпомагаща страна в преходно производството), е да прецени предпоставките, при които за застрахователя е възникнало задължението да заплати обезщетение на пострадалия, разбира се при отчитана на ограничението по чл. 300 от ГПК/ относно компетентността на съда, разглеждащ регресния иск срещу ненадлежно конституирана подпомагаща страна виж доц. д-р Камелия Цолова в „Подпомагащата страна в съдебния исков процес“, стр. 144, 145; както и „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, с авторски колектив/. Тъй като по изложените по-горе съображения, елементите от състава на престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, вр. ал.1, буква „б“, вр. чл.342, ал.1 НК са установени по задължителен път, по делото остава да се преценят само въпросите относно размера на справедливото обезщетение, изплатеното от застрахователя и относно съпричиняващо поведение на пострадалия.