Решение № 7062 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7062 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100511241 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 59644/18.09.2025 г. по описа на ЧСИ М.Б. от С. С. П. и М.Д. С. срещу постановление от 05.09.2025 г. по изп. Дело № 20118380400544 по описа на ЧСИ М.Б., с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се сочи, че по изпълнителното дело има изключително дълги периоди на бездействие, както от страна на взискателя, така и от страна на ЧСИ, поради което прекратяването му е настъпило по силата на закона най – късно през 2014 г. Излагат се съображения, че на 09.04.2017 г. е изтекла погасителната давност за вземането, поради което се твърди да е налице и необходимост от спиране на изпълнението, тъй като продължаването на действията по него биха довели до сериозни увреждания на интересите на жалбоподателите. Считат, че продължаването на действията по изпълнителното дело противоречат на добрите нрави поради прекомерното натрупване на такси, лихви и разноски. Предвид изложеното молят съда да постанови определение, с което да спре действията по изпълнението без да определя гаранция, да отмени обжалваното постановление и да прогласи прекратяването на изпълнителното производство по право и да укаже на съдебния изпълнител да върне на длъжниците по изпълнителното дело събраните от тях суми в общ размер на 19 773,81 лв. Претендират разноски за такси и адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, който е подал писмени възражения. Счита жалбата за недопустима относно твърденията за настъпила погасителна давност, а в останалата част неоснователна. Счита, че след смъртта на С.Н.С. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона, респективно сроковете също са спрели да текат. Излага съображения, че взискателят е подавал регулярно молби за предприемане на изпълнителни действия. Претендира разноски за юрисконсулт.

В изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М.Б. е приложил мотиви, в които застъпва позиция за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Изтъква, че в случая последната подадена молба от взискателя на 17.06.2025 г. за извършване на справки и други изпълнителни действия представлява реално и правно релевантно действие, с което течението на срока по чл. 433, ал. 1 ГПК следва да се смята прекъснато.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20118380400 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 3544/14.02.2011 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.Н.С. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 18.01.2011 г. по гр.д. № 12332/2009 г. по описа на СРС, 113 състав, както следва: 5709,40 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2004 г. – м.04.2009 г., 1687,53 лв. лихва за забава за периода 03.11.2006 г. – 06.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2009 г. до окончателното плащане и 509,85 лв. разноски по делото.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и му е възложил да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.

На 23.02.2011 г. на длъжника С.С. е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 22.02.2011 г. са наложени запори върху откритите сметки на длъжника, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки, предоставени за доверително управление в различни банки.

На 02.03.2011 г. е постъпила молба от длъжника, с която моли да му вдигне запорът, като изразява готовност да заплаща всеки месец до 5то число суамата от 100 лв., поради което на 08.03.2011 г. запорите са вдигнати.

На 10.10.2012 г. – шест месеца след последното плащане от С.С. е изпратено напомнително съобщение вх. № 77917/10.10.2012 г. Същото е получено лично от съпругата на длъжника – М. С. на 13.10.2012 г.

На 18.01.2018 г. е изискана информация от Столична община във връзка с удостоверение за наследници и акт за смърт на длъжника. От същите се установява, че С.С. е починал на 14.11.2015 г. и негови наследници по закон са М. С. и С. П., които са конституирани по изпълнителното дело.

На 05.02.2018 г. са изготвени и изпратени покани за доброволно изпълнение на М.Д. С. и С.

С. П., които не са намерени на адресите.

На 21.06.2025 г. е депозирана молба от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на справки и изпълнителни действия.

На 17.06.2025 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справки и изпълнителни действия и на 07.08.2025 г. са наложени запори на банковите сметки на М. С. и С. П..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът разглежда единствено законосъобразността на обжалваните действия или откази на съдебния изпълнител и няма компетентност да се произнася по искане за връщане на събраните по изпълнителното производство суми, както и по възражение за изтекла погасителна давност. Подобни искания излизат извън предметните предели на контрола за законосъобразност, който е ограничен до проверка на процесуалните действия на ЧСИ.

Погасяването на вземането по давност и връщането на суми предполага разрешаване на материалноправен спор относно недължимост или неоснователно обогатяване, което може да бъде осъществено единствено чрез предявяване на претенция във връзка със съществуването на материалното право по общия исков ред. Ето защо, в посочената част искането на жалбоподателя се явява недопустимо и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата, в частта, с която е обжалвано постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда, че изпълнителното дело се прекратява, ако в продължение 2 на две години не са извършвани изпълнителни действия. Съгласно т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС производството по изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител единствено констатира настъпилата перемпция.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече от датата на последното извършено изпълнително действие по делото, респ. от датата на последната молба за извършване на такова, ако изпълнителното действие не е било извършено по причини, за които взискателят не отговаря – в този смисъл са Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС и Решение № 48/17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на IV Г.О. на ВКС.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая се установява, че последното действие на ЧСИ във връзка с изпълнителното производство, е изпращането на напомнителното съобщение на длъжника от 10.10.2012 г. във връзка с прекъсването на постъплението на доброволните плащания, получено на 13.10.2012 г.

След тази дата, до изпращане на поканите за доброволно изпълнение на М. С. и С. П., в качеството им на наследници на С.С. на 05.02.2018 г., не са налице данни за извършвани изпълнителни действия или постъпили искания от страна на взискателя в тази насока.

Установява се, че на 14.11.2015 г. длъжникът е починал. Дори и да се приеме, че за част от периода, в който не са извършвани изпълнителни действия 2012 г. – 2018 г. изпълнителното производство е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, това обстоятелство не обуславя прекъсване на релевантния двугодишен срок. Спирането на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК не препятства възможността взискателят да поиска извършване на изпълнителни действия, а препятства само възможността някои изпълнителни действия да бъдат извършени докато трае спирането. Спирането на изпълнението по силата на закона при смърт на длъжника не дава възможност за процесуално бездействие на взискателя и не препятства инициативата му за посочване на наследници на починалия длъжник, и възможността му да насочи изпълнение спрямо тях. Следователно, дори при смърт на длъжника, взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия за поддържане на висящността на изпълнителното производство. В този смисъл и решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че задължението за предприемане на адекватни действия в изпълнителния процес съществува за взискателя дори и при спряно изпълнение.

Предвид горното отказът на ЧСИ М.Б. да прогласи прекратяването на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК на изпълнително дело № 20118380400 е незаконосъобразен. Жалбата следва да бъде уважена, като по отношение на С. С. П. и М.Д. С. следва да се прогласи прекратяването на производството по изпълнително дело № 20118380400 по описа на ЧСИ М.Б..

Следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила перемпция не лишава взискателя от възможността отново да инициира принудително изпълнение, нито засяга вече приключилите изпълнителни способи. Санкцията за кредитора при настъпване на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се изразява единствено в невъзможността да бъдат възстановени разноските, направени по прекратеното дело, както и в загубата на наложените обезпечителни мерки. Подадено след прекратяването ново писмено искане от взискателя поражда ново процесуално правоотношение. В този случай съдебният изпълнител е длъжен да образува ново изпълнително дело, по което да продължи изпълнението въз основа на представения изпълнителен лист, който се намира в негово държане.

Предвид основателността на искането за прогласяване прекратяването на изпълнителното производство, съдът не дължи произнасяне по релевираното от жалбоподателите искане за спиране на същото.

3

По разноските:

С оглед изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят съдебни разноски за производството пред СГС в размер на 25 лв. за платена такса и за разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 116520/08.10.2025 г., подадена от С. С. П. и М.Д. С. срещу постановление от 05.09.2025 г. по изп. дело № 20118380400544 по описа на ЧСИ М.Б., в частта, в която се иска съдът да се произнесе по искане за връщане на събраните по изпълнителното дело суми и искане за установяване недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, като недопустима.

ОТМЕНЯ постановление от 05.09.2025 г. на ЧСИ М.Б., с което е отказано прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително дело № 20118380400544.

ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на производството по изпълнително дело № 20118380400544 по описа на ЧСИ М.Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.10.2014 г.