Решение № 121 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203060 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на П. Б. Б., с ЕГН: **********, ******************* против Наказателно постановление № 24-0769-001192/28.05.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото 1 доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.12.2023 г. около 10:15 часа, *************, в посока бензиностанция Лукойл, жалбоподателят като водач на лек автомобил, ******************, управлявал автомобила с прекратена регистрация.

Горепосоченото било установено след направената справка с РСОД 3081 и с ОДЧ-24, като регистрацията била прекратена служебно от дата 07.09.2023 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 23.12.2023г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

2

Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 07.09.2023 г., катo за това действие, жалбоподателят не е бил уведомен.

Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, жалбоподателят е бил в невъзможност да узнае този факт, да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от 3 придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.

В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001192/28.05.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. protiw П. Б. Б., с ЕГН: **********, *******************, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на 4 основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5