Определение № 822 от 26.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. София, 26.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002101891 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. М. С., чрез адв. С. З. срещу въззивно решение № 3436 от 28.11.2022 г. по гр.д. № 7519/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 192722 от 14.08.2017 г., постановено по гр.д. № 32359/2017 г. на Софи йски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ против Ра йонен съд Раднево за претърпени от незаконното му задържане вреди: 600,00 лева – имуществени вреди, 6000,00 лева – пропуснати ползи, които не е могъл да реализира, поради невъзможността му да полага труд в посочения период за собствения си сайт „Гласът на Стара Загора“ и 23 400,00 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха, безсъние, сънуване на кошмари в продължение на няколко месеца, фактът, че се е разчуло сред колегите, политиците и бизнесмените в Стара Загора и това е сложило край на бизнеса му със са йта „Гласът на Стара Загора“.

В подадената касационна жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 3 ГПК. Твърди, че за периода от 11.05.2014 г. до 13.05.2014 г. е бил незаконосъобразно задържан в ДПБ „Д-р Кисьов“, липсвало правно основание, въз основа на което да е задържан без негово съгласие или без окончателно съдебно решение. Като тези му изводи се следват от систематичното тълкуване на нормата на чл. 154, ал. 1, вр. чл.

153, ал. 3 ЗЗдр., вр. т. 1.7, под. 7 и 8 от приложение към Наредба № 24 от 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Психиатрия“, както и на императивната разпоредба на чл. 147, ал. 1 ЗЗдр. и на чл. 52, ал. 4 КРБ.

1

Твърди, че не е изразявал желание да се лекува доброволно, не е давал информирано съгласие за преглед и лечение, не е подписвал съгласие за лечение. Посочва, че както актовете, така и последващите действия на Районен съд – Раднево за удължаване срока на временното лечение в болничното заведение за срок от 48 часа в периода от 13.05.2014 г. до 15.05.2014 г., са били без правно основание и са били опорочени. Нещо повече Районен съд – Раднево дори не е проверил истинността на фактите, описани в искането за задържането му от директора на ДПБ „Д-р Кисьов“: явява ли се той пациент на болницата или е незаконно задържан там без правно основание /тоест отвлечен!/. Напротив, издаването на незаконна заповед за още 48 часа за задържането му, според него се явява нарушение на правата му и неимуществена вреда. Започнатото срещу него ч.н.д. № 223/2014г. за принудително лечение в ДПБ „Д-р Кисьов“, гр. Раднево е приключило в негова полза. Същото му е нанесло неимуществени вреди: страх, че може да бъде вкаран насилствено в лудницата и срам от самото провеждане на делото. Поддържа, че тези обстоятелства не са анализирани и обсъдени обстойно и всестранно от Софийски градски съд, а именно, че всички тези вреди са му нанесени от Районен съд –Раднево. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в касационната жалба и в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове се уважат.

В касационната жалба са оставени въпросите: 1. Носи ли отговорност РС Раднево за незаконно поставеното от него 48 часово задържане под стража /задържане в психиатрично заведение се приравнява към „задържане под стража“ според чл. 70 НПК/. 2. Носи ли отговорност РС Раднево, в съответствие с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, вр. с ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС за вреди, нанесени от започване на наказателно производство за принудително настаняване в лудницата, когато производството е приключило в полза на лицето, чието настаняване се иска? 3. Носи ли отговорност Районен съд – Раднево за това, че в нарушение на закона е образувал ч.н.д. № 223/2014 г. за принудителни медицински мерки спрямо лице, което не подлежи на такива? Поставените въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 103 от 20.05.1922 г. по гр.д. № 2050/1921 г. на В К С , IV г.о. и практиката на ЕСПЧ. Изтъква и основанието очевидна неправилност чл. 280, ал. 2 ГПК, поради допуснатите от СГС нарушения на приложими за този спор императивни правни норми, довели до несъвместим със закона резултат поради явна необоснованост и нарушение на правилата на формалната логика.

Ответникът по касационната жалба Районен съд - Раднево не е изразил становище по жалбата.

2

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, с които се иска осъждане на Ра йонен съд – Раднево да заплати на М.

С. М. следните суми: 600,00 лева – имуществени вреди, от които 250,00 лв. пътни разноски на ангажирания от ищеца процесуален представител и 350,00 лв. адвокатско възнаграждение, 6 000,00 лева – пропуснати ползи , които ищецът не е могъл да реализира, поради невъзможността му да полага труд в периода от 13.05.2014г. до 15.05.2014г. за собствения си са йт „Гласът на Стара Загора“ и 23 400,00 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха, безсъние, сънуване на кошмари в продължение на няколко месеца, фактът, че е се е разчуло сред колегите, политиците и бизнесмените в Стара Загора и това е сложило край на бизнеса му със са йта „Гласът на Стара Загора“, всички те следствие от твърдяно от ищеца незаконно задържане за 48 часа в периода от 13.05.2014 г. до 15.05.2014 г.

От фактическа страна съдът е приел за установено следното:

На 10.05.2014 г. в 14:00ч. М. М. С. е преведен от полице йски служители в Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево след описани в епикриза с изх. № 333/10.05.2014 г. по описа на ЦПЗ – гр. Стара Загора прояви на физическа агресия и опасно поведение с диагноза: налудно разстройство коморбидно с разстройство вследствие употреба на алкохол.

Параноялен синдром с агресивни прояви. На 10.05.2014 г. е изготвено и становище до Директора на болницата от лекуващия лекар д-р Иван Добринов, с искане за настаняване на задължително лечение, предвид диагностицирането на М. М. С. с персистиращо налудно разстройство, разстройство вследствие употреба на алкохол, вредна употреба и описани прояви на физическа агресия към негови съседи.

На 12.05.2014 г. становището на д-р Иван Добринов е заведено под вх.

№ 1196/12.05.2014 г., като със Заповед № 531/12.05.2014 г. на директора на болницата д-р Тодор Толев на основание чл. 154, ал. 1 от ЗЗдр М. М. С. е настанен за временно лечение в болницата за срок от 24 часа. С искане с изх.

№ 1196/12.05.2014 г. за настаняване на задължително лечение по чл. 157, вр. чл. 154, ал. 3 и чл. 156 от ЗЗдр въпросната Заповед и Становището на лекуващия лекар са изпратени на Районен съд – Раднево, като освен това е отправена и молба за удължаване на срока на настаняването за задължително лечение на ищеца. Така и на основание чл. 154, ал. 2 от ЗЗдр. с Разпореждане от 12.05.2014 г. на Районен съд – Раднево по ч.н.д. № 223/2014г., ответната страна по спора е удължила срока на временното лечение в болничното заведение на лицето М. М. С. за срок от 48 часа в периода от 13.05.2014 г. до 15.05.2014 г. Съдът в Раднево е насрочил съдебно заседание при условията на 3 чл. 154, ал. 3 Здр. на 15.05.2014г., предоставяйки правна помощ на М. М. С.. С протоколно определение от посочената дата, Районен съд – Раднево е прекратил производството по ч.н.д. № 223/2014г. Същото е отменено с Определение от 04.06.2014 г. по в.ч.н.д. № 1152/2014 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и делото е върнато на Районен съд – Раднево за разглеждане по същество. Впоследствие с Определение № 25/10.06.2014 г. по ч.н.д. № 223/2014г. на ра йонния съд, производството по делото е било отново прекратено на основание чл. 164, ал. 3 от ЗЗдр. – поради отпадане на предпоставките за настаняване на лицето. Същото се е основало на изискано от ДПБ „Д-р Кисьов“ становище с изх. № 1182/10.06.2014 г., в което е посочено, че лицето е изписано от лечебното заведение и не поддържат искането за настаняване.

От правна страна съдът е приел, че с нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗОДОВ е предвидена отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от съда, при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени.

Посочил е, че легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по исковете за обезщетение за вреди, претърпени в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗОДОВ е съдът съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5/2013 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС.

Прието е, че Законът за здравето урежда института на задължителното настаняване на лечение, в раздел втори на Глава пета „Психично здраве” – чл.155-165, като регламентира и материалноправните предпоставки и процедурата за постановяване на задължително лечение. Прието е още, че по силата на чл. 146-164 ЗЗдр., задължителното настаняване и лечение в психиатрично заведение на лица, засегнати от психически разстройства, се извършват с решение на районен съд. Тоест единствено съдът е компетентен да разпореди, ако е необходимо, хоспитализирането на дадено лице за задължително лечение.

Съдът е приел че в ЗЗдр. са предвидени процедури за вземане на решения за принудително настаняване и лечение на лица, засегнати от психическо разстройство в т.нар. „извънредни“ или „спешни случаи“. В тези случаи, въпросното лице може да бъде временно настанено и подложено на лечение в болнично заведение за максимален срок от 24 часа с решение на директора на заведението. Това настаняване не се санкционира от съд, но в ситуации, налагащи продължаването на този срок, с оглед целите на специалния закон и предвид на констатираното психично разстро йство, същото може да бъде продължено до 48 часа само с разрешение от районния съд по изрично искане на конкретното болнично заведение. Едва когато, последното счете, че състоянието на пациента изисква вземане на решение за провеждане на задължително лечение, тогава ръководителят на болничното заведение внася незабавно искане до съда, като се мотивира и прилага становище на психиатър относно състоянието на лицето. В последния случай, съдът преценява предпоставките за възлагане на изготвянето на съдебно4 психиатрична експертиза, като в нея задължително участват прокурор, защитник, психиатър, задължително е участието на лицето, чието настаняване и лечение се иска, което се изслушва лично, с цел съдът да добие непосредствено впечатление за неговото състояние. За установяване на нуждата от задължително лечение на психичното разстройство съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза. По време на провеждането на експертизата лицето не се подлага на лечение, освен при спешни състояния или след изразено информирано съгласие от лицето. Самото определение за назначаване на експертиза подлежи на обжалване и протестиране. Формиран е извод, че действащата уредба на задължителното лечение по ЗЗдр предвижда две отделни хипотези на настаняване и принудително лечение – по спешност по реда на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдр. и при необходимост от провеждане на задължително лечение по реда на чл. 157 вр. 155 от ЗЗдр.