Определение № 3888 от 31.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3888 гр. София, 31.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002103837 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Ж. М. Х. и по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 102 от 08.05.2024 год., постановено по в. гр. дело № 561/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, Трети граждански и търговски състав, с което, като е потвърдено решение № 491 от 07.09.2023 год., постановено по гр. дело № 642/2021 год. по описа на Окръжен съд – Великова Търново, са уважени предявените от Ж. М.

Х. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по ДП № 277/2010 год. по описа на РУ – Свищов, по което е оправдана и сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по ДП № 277/2010 год. по описа на РУ – Свищов, по което е оправдана, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 28.11.2019 год. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част, както следва: искът за неимуществени вреди – за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. и искът за имуществени вреди – за разликата до пълния предявен размер от 9 481.88 лв.

Ищцата обжалва въззивното решение в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, а ответникът – в частта му, в която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди.

1

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите.

В жалбата на ищцата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно приел, че по делото не било проведено пълно и главно доказване, че в резултат на незаконното обвинение е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата и отключване на заболяванията й – хипертонична болест на сърцето без ЗСН и карцином на лява млечна жлеза. От събраните гласни доказателства било установено, че ищцата не е имала заболявания преди повдигане на обвинението, като няколко месеца след като била привлечена като обвиняема настъпил срив на здравословното й състояние.

Според заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, можело да се предположи, че стресът, който била преживяла ищцата по време на досъдебното производство – от 2010 год. до 2015 год. и на съдебното производство – от 2015 год. до 2019 год. било довело до разстройство на нервната система и психиката й, които били потиснали имунната й система; така се блокирала възможността на организма да информира имунните си органи за адекватен отговор и унищожаване на всички видове причинители, навлезли в този период в организма. Това можело да послужи за отключващ момент за възникване на онкологично заболяване. При разпита си в съдебно заседание вещото лице – психиатър било потвърдело, че влошаването на психичното състояние на ищцата имала връзка с воденото досъдебно производство.

При оценката на интензитета на негативните психически изживявания на ищцата, свързани с наказателното преследване, следвало да се вземат предвид следните обстоятелствата: ищцата била неосъждана; повдигнато й било обвинение за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от една до шест години, т.е. същото било тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; наказателното производство продължило 4 години, 6 месеца и 21 дни, считано от връчването на постановлението за привличане на обвиняем – 07.05.2015 год., до влизане в сила на опрадвателната присъда – 28.11.2019 год. Неправилен бил изводът, че за заболяванията разстройство в адаптацията и протрахирана депресивна реакция ищцата била провеждала лечение само една година, доколкото според заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, лечението й продължило повече от две години, тъй като не било приключило през 2018 год. Оплакванията на ищцата и лечението на заболяванията й продължавали и към настоящия момент. Въззивният съд не бил взел предвид актуалното здравословно състояние на ищцата. Неправилен бил изводът, че наказателното производство срещу 2 ищцата било продължило само 3 години, 8 месеца и 17 дни, тъй като оправдателната й присъда била влязла в сила на 24.01.2019 год. Доказана била и претенцията за имуществени вреди – разходи за лекарства, прегледи, явявания в съдебни заседания, явявания в здравни заведения и таргетни терапии. Неправилно бил отхвърлен искът за сумата от 700 лв. – разходи за заплатен адвокатски хононар за защита по ВНОХД № 203/2019 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в което производство ищцата била конституирана и призована в качеството на подсъдим. Ищцата се била явила в проведеното на 09.09.2019 год. съдебно заседание заедно със защитника си.

Следователно тази вреда била непосредствена последица от незаконното обвинение.

Неправилно бил счетен за неоснователен и искът за сумата от 500 лв. – разходи за адвокатски хонорар за защита по НОХД № 299/2016 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, тъй като пропускът да бъде отбелязано в договора за правна помощ, че адвокатският хонорар е заплатен, представлявал техническа грешка.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение за извършване на престъпление и онкологичното заболяване на ищцата, както и заболяването й хипертонична болест на сърцето без ЗСН, предвид становището на приетата в производството по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, която безспорно установява, че стресъст, който е преживяла ищцата по време на досъдебното производство, е причина за възникване на заболяванията й разстройство в адаптацията и протрахирана депресивна реакция, както и че стресът е довел до разстройство на нервната система и психиката на ищцата, които са потиснали имунната й система, а това, според комплексната съдебно-медицинска експертиза може да послужи за отключващ момент за възникване на онкологично заболяване?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е депозирал писмен отговор.

В жалбата на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил обсъдил релевираните от ответника възражения, изложени в отговора на исковата молба, както и оплакванията в подадената от него въззивна жалба, като по този начин нарушил чл. 236, ал. 2 ГПК; не 3 бил изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между вредите и наказателното производство и не бил осъществил преценка какви конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото. Неправилно и в нарушение на принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, бил определен размера на обезщетението за неимуществени вреди – същият бил завишен. В случая конкретните обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД били следните: на ищцата било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК на 07.05.2015 год., което било тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като и била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, с която не била ограничена личната й свобода; оправдателната присъда била влязла в сила на 24.01.2019 год., тъй като въззивното решение, с което била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда, не било обжалвано и протестирано с касационен протест и касационна жалба; наказателното производство срещу ищцата било протекло в разумен срок – то било продължило 3 години, 8 месеца и 17 дни /от 07.05.2015 год. до 24.01.2019 год./; към момента на предявяване на обвинението ищцата била пенсионер – на 63 години; нямало данни приятелите и близките на ищцата да се отдръпнали от нея; ищцата била оправдана още на първата съдебна инстанция. Не била доказана пряката причинна връзка между наказателното производство и заболяванията на ищцата – хипертонична болест на сърцето без ЗСН, карцином на лявата млечна жлеза, разширени вени, прегъване на жлъчен мехур, изследвания на колянна става, болки в гърлото, нефрит, дифузна гуша, както и увреждането на психичното й здраве. Освен това било установено, че психичното заболяване било отшумяло, т.е. същото нямало траен и необратим характер. Медийната разгласа на повдигнатото на ищцата обвинение не можела еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с поголям интензитет, доколкото липсвали данни ответникът неправомерно да е предоставил невярна информация за хода на наказателното производство. Нямало доказателства наказателното производство да е било източник на вреди в сферата на професионалната реализация на ищцата.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?

2/ Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за 4 подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи?

3/ Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните от ищцата Ж. М. Х. от гр. С., неимуществени вреди, предмет на делото?

4/ Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора и да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване основателността на исковата претенция?

5/ Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 год. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год./ и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. задължителната такава /цитирана в изложението/.

Ответникът по касационната жалба Ж. М. Х. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната от ответника част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено, че срещу ищцата било започнало наказателно преследване с повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като на 24.01.2019 год. била влязла в сила оправдателна присъда по това обвинение. От привличането на ищцата като обвиняем и предявяване на обвинението – на 07.05.2015 год. до влизане в сила на оправдателната присъда на 24.01.2019 год. били изминали 3 години 8 месеца и 17 дни, като по време на производството мярката й за неотклонение била „подписка”. В тази връзка въззивният съд е счел за неоснователен довода на ищцата, че оправдателната присъда спрямо нея е влязла в сила на 28.11.2019 год., като е изложил съображения, че ищцата е била оправдана с присъда № 47 от 09.05.2018 год., постановена по НОХД № 299/2016 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, потвърдена в тази част с решение № 257 от 14.12.2018 год. по ВНОХД № 343/2018 год. на Апелативен съд – Велико Търново. Според материалите по н. дело № 262/2019 год. на ВКС, против оправдателната присъда на ищцата не били подадени касационни жалби или протест, поради което пределите на касационната проверка обхванали само производството относно подсъдимия Б., а ищцата не била участвала в касационното производство.