Решение № 1619 от 28.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Русе, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520101034 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответникът К. К. А. е негов клиент във връзка с продажбата на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап.., с абонатен №0105505053 и клиентски №1700131572.

На 09.10.2023 г. „Енерго-Про Продажби“АД подало заявление пред РС-Русе по реда на чл.410 ГПК за събиране вземането си срещу ответника за сумите: 160.72лв. главница за консумирана ел.енергия по 2 бр.фактури, издадени за периода 03.10.2020г. – 03.12.2020 г., както и 47.43 лв. лихва за забава за периода 10.12.2020 г. – 28.09.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за кредитора се обуславя интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Ето защо ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че К. К. А. дължи на „Енерго-Про Продажби“АД горните суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира присъждане на разноските по двете производства.

В отговора на исковата молба проц. представител на ответника оспорва иска и излага съображения относно недължимост на претендираните суми.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 5229/2023 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед № 2571/10.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника К. К. А. за сумите: 160.72лв. главница за консумирана ел.енергия по 2 бр.фактури, издадени за периода 03.10.2020г. – 03.12.2020 г., за обект с аб.№ 0105505053, с адрес: гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап.., както и 47.43 лв. лихва за забава за периода 10.12.2020 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.

По делото са представени 2 бр. фактури за обект с аб.№ 0105505053, с адрес: гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап.., съгласно които за периода 03.10.2020г. – 03.12.2020 г. ответникът е потребил ел.енергия на обща стойност 160.72лв лв.

Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на електрическа енергия от ответника за същия обект, както и справка за платени и неплатени от ответника фактури за процесния период.

В исковата молба и допълнителна молба от 22.10.2024 г. ищцовото дружество е заявило, че от извършената справка в имотния регистър безспорно е доказано, че през процесния период ответника е бил потребител в имота като негов собственик.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите:

160.72 лева - главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 2 бр.фактури, издадени за периода 03.10.2020г. – 03.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2023г. до окончателното й изплащане; 47.43 лева – сбор от мораторна лихва за всяка фактура за периода от падежа на всяко задължение до 28.09.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2571/10.10.2023г., издадена по ЧГД №5229/2023г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №5229/2023г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.

2

Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава ел. енергия при публично известни общи условия. Според ал. 3 на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия публикува ОУ най-малко в един централен и един местен всекидневник, а съгласно ал. 4 публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. На съда е служебно известно, че тези общи условия са публикувани и влезли в сила.

Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно §1, т.41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Според чл. 4, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2007 год., които Общи условия са приложими в случая, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ Енерго-Про Мрежи" АД (с променено понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД), което ползва ел. енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД. Според представената служебна справка от Служба по вписвания гр.Русе по партида на имота ответникът К.

А. е бил собственик на последния през процесния период. Затова и на основание на чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“АД – гр. Варна е станал потребител на електрическа енергия, като дължи процесните суми.

Съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите в настоящия случай ОУ ДПЕЕ от 2007 год., потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.

В случая, съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода, че през процесния период (03.10.2020г. – 03.12.2020г.) ответникът К. К. А. е клиент на ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ (по партида с кл. № 1700131572) по сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия за обект на потребление с аб. № 0105505053, с адм. адрес: гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап...

Този извод се налага от събраните по делото доказателства – извлеченията-справки от счетоводните книги на дружеството, вкл. извлечението за фактури и плащания и справката за потреблението на абонат с клиентски № 1700131572 за обект на потребление с аб. № 0105510129, находящ се в гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап.., издадени от ищеца, както и от приложената по делото справка от НБД Население, от която е видно че постоянния и настоящ адрес на ответника съвпада с посочения обект на потребление на ел.енергия в гр. Русе.

Поради изложеното, наведените от особения представител на ответника доводи, 3 че за процесния период последният нямал качеството на потребител на ел. енергия за обект на потребление с аб. № 0105510129, находящ се в гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап.., поради което и не дължи сумите по процесните фактури, за чието плащане в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение, настоящият състав намира за неоснователни.

Следователно извлечението от сметка, което съгласно чл.182 ГПК, има доказателствено значение за дължимостта на претендираните суми, не е опровергано от ответника, който купува електрическа енергия за небитови нужди, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Продажби” АД и по смисъла на чл.3 от ОУПЕЕ, е страна по Общите условия за продажба на електрическа енергия.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 160.72 лв. главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 03.10.2020г. – 03.12.2020г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.09.2023г. до окончателното изплащане, 47.43 лв., представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 28.09.2023г.

Ответникът дължи на ищцовото дружество 75.00 лв общо разноски по ч. гр. дело №5229/2023г. на РРС, от която сума 25.00 лв държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 575.00 лв разноски по настоящото дело.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. А., с ЕГН:**********, гр.Р., ул.“Т. К.“, №. вх.. ап.., че дължи на "ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ"АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Владислав Варненчик"258, Варна тауърс Г, сумата 160.72лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 2 бр.фактури, издадени за периода 03.10.2020г. – 03.12.2020 г., за обект с аб.№ 0105510129, находящ се в гр.Р., ул.“Т. К.“, №., вх.., ап.., лихва за забава в размер на 47.43 лв. за периода 10.12.2020 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2023 г. до окончателното й плащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5229/2023 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА К. К. А., с ЕГН:**********, гр.Р., ул.“Т. К.“, №. вх.. ап.. да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД-Варна, с ЕИК 103533691, 575.00 лв. разноски по 4 настоящото дело и 75.00 лв. разноски по ч.гр.дело № 5229/2023 г. по описа на РС-Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5