Решение № 543 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100511123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Вход Мениджър“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Р. М. срещу решение № 13 328/05.07.2024 г. на СРС, 43 състав, постановено по гр.д. 62 742/2023 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу ЕС с административен адрес: гр.

**** с правно основание чл. 50 вр. чл. 6 ал.1 т. 9 и т.10 от ЗУЕС за сумата общо от 6 854 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. **** за периода 15.07.2015 г. – 30.09.2023 г. и сумата от общо 1 625, 40 лв. – представляваща разноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. **** за периода 15.07.2015 г. – 30.09.2023 г.

Във въззивната жалба са заявени твърдения, че обжалваното съдебно решение е неправилно и постановено в нарушение на правилата на ГПК.

Твърди се допуснато процесуално нарушение на съдопроизводствените правила като СРС бил приел за отговор на исковата молба документ, който не 1 изхожда от процесуално легитимирано лице като е пренебрегнат отговора, депозиран от избрания управител на ЕС, действащ към момента на депозиране на исковата молба.

Твърди се, че съдът не разгледал нито едно от представените в хода на производството доказателства и без мотиви постановил обжалваното решение въз основа единствено на документите, представени от ответника. Твърди се, че по делото липсвали доказателства, че И.Д., К.К. и Д.Г. са собственици на самостоятелни обекти в процесната ЕС като липсвало искане да бъдат конституирани като самостоятелни страни, за да извършват самостоятелни съдопроизводствени действия. Твърди се, че документът, приет от СРС като писмен отговор от ответника е депозиран след срока за отговор. Не било съобразено и възражението, че представените документи след изтичане на срока за отговор не изхождали от законния представител на ответника, а били представени от лица, които не били конституирани от съда като страни по делото.

Заявени са твърдения, че бил оспорен Протокол за проведено ОС на ЕС от 03.12.21 г., на което били избрани новите управители на ЕС като ищецът не бил уведомен за това ОС и не му били представени взетите решения. В протокола липсвала точка за прекратяване на договора с ищеца респ. липсвало волеизявление на ОС на ЕС за прекратяване на този договор. Заявено е и твърдение, че били допуснати свидетелски показания за доказване на прекратяването на писмен договор, което било в нарушение на чл. 164 ал.1 т. 5 от ГПК, тъй като не било получено съгласието на ищеца. Твърди се, че било заявено своевременно искане, СРС да преразгледа произнасянията си по реда на чл. 140 ал.1 и ал.3 от ГПК, което било оставено без уважение от състава на СРС.

Заявени са възражения относно извода на СРС, че приложеният финансов отчет е без данни за съставител като се твърди, че същият представлява електронен документ и е приет от съда без заявено оспорване от страна на ответната страна. Изложени са и възражения срещу извода на СРС за приложени неподписани фактури, обосновани с нормата на чл. 114 от ЗДДС и липсата на изискване за подпис на фактурата като необходим реквизит при нейното издаване. Твърди се, че за всички извършени плащания от ищеца към трети страни, правени в изпълнение на договорните си задължения, били 2 представени първични счетоводни документи – фактури и разписки.

Представени били и записите от Дневниците за покупки и продажби, които не били разгледани от СРС. Не било взето предвид и заключението на ССчЕ, изслушана по делото.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Етажна собственост с адрес: гр. ****, чрез процесуален представител адв. С. А., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

Страните претендират сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във въззивната жалба са заявени поредица от възражения, касаещи допуснати от СРС нарушения на съдопроизводствените правила.

Не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че документът с вх. № 19265/22.01.2024 г. на ЕС чрез адв. А. не представлявал отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК. Указанията на СРС, дадени по реда на сочената разпоредба са връчени на адресата – ответник на 20.12.2023 г. /стр. 291 в делото на СРС/. Съобразно правилата за броене на срокове, месечният срок в разпоредбата на чл. 131 от ГПК изтича на 20.01.2024 г., който е непресъствен ден – събота, поради което и по арг. на чл.

60 ал.6 от ГПК, същият изтича в първия присъствен ден, а именно 22.01.2024 г. /понеделник/, когато и отговорът е депозиран. Поради което не намират опора в доказателствата по делото възраженията във въззивната жалба, че отговорът е депозиран след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК.

Отговорът изхожда от Управителния съвет на ЕС, съобразно приетите решения на ОС на ЕС от 13.01.2024 г. /стр. 355 и сл. в делото на СРС/, които валидно са упълномощили адвокат – процесуален представител по делото /стр. 367/, предвид взетото решение по т. 2 от проведеното ОС / стр. 360/ и с 3 оглед нормата на чл. 32 т.1 от ГПК. В тази връзка, ако в хода на делото бъде избран нов управител, както е в настоящата хипотеза, съдебното производство продължава с негово участие, освен ако решението на общото събрание не бъде атакувано по реда на чл.40 ЗУЕС и съдът не спре изпълнението му на основание чл.40, ал.3 ЗУЕС, каквито данни по делото не се съдържат / в този смисъл са определение 15/15.01.2014 г. по гр.д. 6251/2013 г. на Първо ГО на ВКС, определение 724/22.12.2009 г. по ч.гр.д. 692/09 г. на Първо ГО на ВКС/.

Обстоятелството, че тази съдебна практика е непозната и „под въпрос“ за въззивника, съобразно възражението по т. 4.8 от въззивната жалба не се отразява на правилността на извода на СРС.

По тези съображения не могат да бъдат споделени и възраженията, че не следвало да се приемат доказателства, депозирани от неконституирани като страни лица /актуалния УС на ЕС/. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че единствено легитимиран да представлява ЕС е Ю.Л., депозирал писмен отговор на 15.01.2024 г., доколкото същият е бивш Председател на УС на ЕС с изтекъл на 03.12.2023 г. мандат, съобразно приложеното удостоверение 583 на СО – район „Овча купел“ /стр. 229 в делото на СРС/.

С оглед факта на взетите решения на ОС на 13.01.2014 г., трите физически лица – членове на УС на ЕС, депозирали писмения отговор имат представителна власт по отношение на собствениците, притежаващи обекти от ЕС по арг. на чл. 41 от ЗУЕС / определение 505/25.10.2011 г. по ч.гр.д.

449/2011 г. на Първо ГО на ВКС/ респ. конституирането им като страни по делото в качеството на етажни собственици, предвид естеството на заявената облигационна претенция не е необходимо, тъй като подобно изискване съществува само по отношение на искове, по които исковата молба подлежи на вписване, каквато хипотеза е неотносима в настоящия случай /решение 12/11.03.2021 г. по гр.д. 1403/2020 г. на Второ ГО на ВКС/.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, касаещи нарушение на правилото на чл. 193 от ГПК по повод заявено оспорване на протокол от ОС на ЕС от 03.12.2021 г. Съдържанието на протокола от общото събрание може да се оспори само по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС, като след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила / решение 4

8/24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/2014 г. на Първо ГО на ВКС/.

На следващо място, нормата на чл. 40 ал.1 от ЗУЕС предоставя възможност на „всеки собственик“ да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик“ следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му /решение 28/06.06.2017 г. по гр.д. 2887/2016 г. на Второ ГО на ВКС/. Поради което, въззивникът – професионален домоуправител не е от кръга лица, легитимирани да оспорват протоколите от ОС на ЕС респ. не се установява соченото в жалбата процесуално нарушение, допуснато от състава на СРС.

Втората група възражения във въззивната жалба касаят неправилни изводи на състава на СРС по съществото на спора.

Страните не спорят, че са били обвързани от договор за професионална поддържка на ЕС. Това обстоятелство се потвърждава и от представения договор за услуга 369/15.07.2015 г. Съобразно чл. 14 ал.1 от договора, същият се сключва за срок от 1 година, като се счита сключен от датата на неговото подписване по арг. на ал.2 на същата клауза. Съобразно правилата за броене на срокове, срокът на договора е изтекъл на 15.07.2016 г. Няма данни срокът на действие на договора да е продължен респ. липсва и подобна уговорена възможност в договора. Наред с това следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 19 ал.8 от ЗУЕС в неговата релевантна редакция /ДВ 26/01.04.2016 г./, съгласно която срокът на действие на подобни договори е ограничен до две години, а договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години респ. клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. За пълнота на мотивите, тези договори са потребителски такива предвид решение на СЕС от 27.10.2022 г. по дело С-485/21, поради което за наличие на нищожни клаузи съдът следи служебно, следователно дори да съществуваше такава, нейната нищожност щеше да се установи служебно от настоящия съдебен състав.

Претенцията на въззивника – ищец се основава на облигационната връзка, съобразно уточнителната молба от 01.12.2023 г., по повод горецитирания договор, изтекъл на 15.07.2016 г. След сочената дата и при ангажираните от страните доказателства не се установява наличие на 5 договорно правоотношение между тях. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства след изтичане на срока на договора ЕС да е избрала нов управител, поради което и на основание на основание чл. 21 ал.2 от ЗУЕС въззивникът –ищец е продължил да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет или управител. Съобразно доказателствата по делото, до 03.12.2021 г., предвид депозирания протокол от ОС на ЕС /стр. 324 и сл. в делото на СРС/. След тази дата страните не са обвързани от договорна връзка, както е приел и състава на СРС, поради което претенцията за периода 03.12.2021 г. – 30.09.2023 г. следва да бъде заявена по линия на гестията, при изложените твърдения в исковата молба, но не и на претендираното в производството договорно основание.

За периода от 15.07.2015 г. - 02.12.2021 г., съставът на СРС се е задоволил да отбележи, че вземанията на ищеца – въззивник са погасени по давност, предвид своевременното позоваване на ответната страна. Процесните вземания са с периодичен характер, поради което за тях е релевантна кратката тригодишна давност. Исковата молба е депозирана в регистратурата на СРС на 15.11.2023 г., поради което са погасени вземанията в периода 15.07.2015 г. – 14.11.2020 г. Вземанията, попадащи в периода 15.11.2020 г. – 02.12.2021 г. не попадат в срока на погасителна давност и в тази част, заявеното възражение на ищеца – въззивник е основателно. Съображения за неоснователността, вън от тези за изтекла погасителна давност СРС не е изложил.