Решение № 1795 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1795 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330108519 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 4060/02.12.2022 г., постановено по настоящото гр. д. № 8519 /2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. ***, обл. П., одобрени със Заповед № *** г. на ***на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от *** г., с адрес на имота гр. П., район ***, ул. „***“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира на етаж * /***/ в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, при брой нива на обекта – 1 /едно/, с посочена в документа площ: 113,50 кв.м., с ниво: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – няма, над обекта - ***, под обекта - ***, ведно с прилежащите части – мазе № * от 9 кв.м., таван № * от 26. кв.м. и 1/3 ид.част от общите части на сградата и правото на строеж, която да се извърши между Г. Б. С., ЕГН **********, и Д.

Б. С., ЕГН **********, при квоти 3/8 ид. части за първия и 5/8 ид. части за втори.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решение, с което е допусната делбата на процесния имот, Д. Б. С. е предявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Друга претенция за възлагане не е приета.

1

В същия срок са заявени от Д. Б. С. и приети от съда претенции по сметки за присъждане на суми, представляваща припадащата се част на Г. Б.

С. от разходите, респ. увеличена стойност на имота във връзка с извършени от Д. Б. С. СМР, а именно: сумата от 5647,46 лева за подмяна на дограма – прозорци и врати към терасите на цялото жилище през 2019 г. при твърдени разходи на обща стойност 15 059,89 лева; сумата от 562,50 лева за обръщане и замазване на прозорци след смяната на дограмата, през 2019 г. при твърдени разходи на стойност 1500 лева, от които се претендират; сумата от 307.53 лева за подмяна на входна врата, извършена на *** г. на обща стойност 820 лева; сумата от 187,50 лева за изкъртване на стара замазка от приземна/сутеренна стая, прилещажа към жилището, изхвърляне на строителни отпадъци, смесване на хидроизолационна смес със замаска и полагане на нова замаска, извършено през 2020 г. при твърдени разходи на стойност 500 лева. С оглед твърденията на Д. С. претенцията е квалифицирана с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Районен съд - Пловдив, VІ гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По способа за извършване на делба:

По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и повторна тройна съдебно-техническа експертиза с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба недвижим имот. От заключенията и по двете експертизи се установява, че имотът е неподеляем, както и че същият е в добро състояние, без конструктивни дефекти. Според вещото лице по първата експертиза пазарната стойност на апартамента е в размер 252 000 лв., като за достигане на този извод експертът е определил стойността чрез два метода – този на вещната стойност, който отчита разходите за направата на имота, и метода на сравнителната стойност, който обследва имотния пазар и пазарни аналози, които към настоящия момент се предлагат за продажба. Според заключението по тройната експертиза, стойността на имота е 212 440 лв., като при изготвяне на своето заключение вещите лице са ползвали само метода на сравнителната стойност. При съобразяване с двете експертизи и отговорите на вещите лица по тях, както и ползвания подход за определяне на оценката на имота, съдът намира, че попълно и обективно е заключението на първоначалната единична експертиза, тъй като вещото лице по вея е ползвало едновременно два подхода при изготвяне на заключението, което прави същото по-комплексно и съобразено с конкретното състояние на имота. В тази връзка се отчете и че липсва богат каталог от пазарни аналози, нещо за което е видно и по двете експертизи с оглед на предоставените сравнителни оферти от вещите лица. Последното предполага, че приложението единствено на метода на сравнителната стойност за недостатъчно обективен. При визирания метод пък не се отчита стойността на прилежащи части на имота, както се изтъква и при разпита на вещите лица при тройната експертиза. За разлика от това методът на възстановителната стройност (вещния метод) отчита тези специфики, които в случая се намират за значими, предвид това, че апартаментът е в триетажна сграда и прилежащите части в случая имат съществена роля при пълноценната експлоатация на жилището. За неоснователно се намира 2 възражението на съделителя Д. Б., че вещото лице при първоначалната експертиза не било съобразило годината на построяване на сградата и захабеното състояние на имота. Напротив, „възрастта“ на сградата е отчетена, а имено, че същата е строена през ***-те години. Отчетено и състоянието на жилището, като не са констатирани напуквания, деформации или други дефекти. Нещо, което е отчетено и от вещите лице при повторната експертиза, които пък е за отбелязване, че са препратили към първоначалната при описанието на конкретното състояние на имота, за което всички вещи лица сочат, че е добро. При това положени и с оглед на изложените аргументи съдът кредитира заключението по първоначалната експертиза и намира за релевантна оценката от 252 000 лв.

Касателно способите за извършване на делба, следва да се посочи, че същите са законоустановени и страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал.

1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В случая Д. С. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в негов дял на процесния имот. За уважаването на същата съделителят следваше да докаже, че процесния имот е неподеляем, обслужва жилищни нужди, че той няма друго жилище, че съсобствеността между страните е възникнала в резултата на наследствено правоприемство от общ наследодател, както и че Д. С. е живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател. Тези предпоставки се извеждат от нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК уреждаща една от хипотезите на възлагане на делбен имот.

По делото не е спорно, че предмет на делбата е неподеляем жилищен имот, а това е видно и от приетите експертизи. Не се оспорва и твърдението, че Д. С. няма друго жилище, като липсват доказателства в обратния смисъл.

Напротив, Д. С. е представил извадка от Агенция по вписванията, видно от която по негова партида не е записано да е придобивал други имоти. От мотивите на решението по допускане на делба, постановено съобразно установената фактическа обстановка в първата фаза, е видно, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на наследствено правоприемство от общи на страните наследодатели – А. С., починал на *** г., и Б.С., починал на **** г. Обстоятелството, че в полза на Д. С. е завещана от А. С. притежаваната от нея идеална част от процесния имот не прави характера на възникналата съсобственст на смесена такава, доколкото персоналния субстрат на наследниците не се променя, а и не се въвежда различно придобивно основание. Освен това с решението по допускане на делбата е възстановена и запазената част на Г. С. от наследството на А. С., което води до извода, че е налице наследствено правоприемство и по отношение на двамата наследодатели – родители на страните. Прието е също 3 така за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към смъртта и на А. С., починал на *** г., и на Б. С., починал на *** г., Д. С. е живял с наследодателите в процесния апартамент.

Предвид горното съдът намира възлагателната претенция на Д. С. за доказана, поради което и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в негов дял ще се възложи делбения имот. Д. С. ще придобие собствеността върху имота след заплащане на припадащата се част от неговата стойност на другия съделител Г. С., а именно сумата в размер от 94 500 лв., съответстваща на полагащите се на Г. С. 3/8 ид. части от общата стойността на имота от 252 000 лв.

Заплащането следва да се извърши в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагане, в противен случай същото се обезсилва по силата на закона. В този смисъл е разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК.

По претенциите по сметки:

Заявената от Д. С. претенция по сметки следва да се квалифицира с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД. За уважаването на същата ищецът по претенцията следваше да докаже, че страните са съсобственици в имота, извършването на твърдените СМР, че същите са довели до увеличаване стойността на имота, както и претенцията си по размер – по-малката сума измежду увеличената стойност на имота и действително направените разходи.

В тази насока за прецизност следва да се посочи, че съдът постановява решението си по действително осъщественото правно основание – така Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., I г.о. Съобразно формирана и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, обобщена в Решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, І г.о., определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими разноски“, „полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“), които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание.

По делото е безспорно, че страните са съсобственици в допуснатия до делба имот, в който се твърди да са извършени ремонтните дейности.

Последното е установено и с влязлото в сила решение по допускане на делбата по настоящото дело.

Относно извършването на твърдите дейности, явяващи се според ищеца по претенцията, подобрения в имота, са събрани в хода на съдебното дирене писмени доказателства, както и гласни такива от разпита на свидетеля А. П..

Ищецът по претенцията е представил фактура и 2 бр. касови бонове във връзка с подмяна входната врат с блиндирана такава от дата *** г. за сумата 4 от общо 820 лв. От показанията на св. П. – живеещ в съседство на процесния апартамент, се установява, че през *** г. Д. С. бил сменил напълно дограмата на имота, направил замаски и смени вратите. Също така бил сменил и входната врата на апартамента. В приземната стая бил правил също замаски и боядисване. Ремонтите били правени от 2019 г. до 2020 г. Посочва, че всички ремонти в апартамента са правени от Д. С., а *** Г. не се бил появявал в имота.