Решение № 1866 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1866 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206373 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200110/28.10.2022г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Пловдив, с което на „Либхер Хаусгерете Марица”ЕООД, ЕИК 115278227, адрес с.Радиново, обл.Пловдив, общ.Марица е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.146, ал.1, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна - Д „ИТ” – Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

През месец май 2022г. в дружеството жалбоподател била извършена проверка от служители на Д“ИТ“-Пловдив във връзка със спазване нормите на трудовото законодателство. От представената справка за положен извънреден труд за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. било установено, че от страна на работодателя „Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД е допуснато в завод за хладилници и фризери, с. Радиново, обл. Пловдив на "Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД да се положи извънреден труд над 150 часа през календарната година - 2021г. за един работник или служител, а именно: А. Д.

В. на длъжност ************ обособено производство да положи 153,75 часа извънреден труд; Б. Н. Г. на длъжност *************, изделия от метал да положи 158,25 часа извънреден труд; В. К. К. на длъжност ************, изделия от метал да положи 170,41 часа извънреден труд; Д. Х. Д. на длъжност *********** да положи 172,41 часа извънреден труд; И. И. И. на длъжност *********** да положи 176,58 часа извънреден труд; И. К. П. на длъжност ******** да положи 160,51 часа извънреден труд; И. П. А. на длъжност *********** да положи 164,16 часа извънреден труд; И. М. Т. на длъжност ********, изделия от пластмаса да положи 152,5 часа извънреден труд; Й. Е. Я. на длъжност ************, ************* да положи 177,5 часа извънреден труд; К. Н. К. на длъжност ************, изделия от метал да положи 171,09 часа извънреден труд; К. Д. К. на длъжност *************, изделия от пластмаса да положи 169,83 часа извънреден труд; К. Й. М. на длъжност ********* да положи 153,34 часа извънреден труд; Л. Р. Л. на длъжност ********** ********* да положи 172,92 часа извънреден труд; М.

Т. К. на длъжност с********* да положи 163,92 часа извънреден труд; М. Г.

П. на длъжност *********, изделия от метал да положи 151 часа извънреден труд; М. О. Д. на длъжност *******, изделия от метал да положи 173,33 часа извънреден труд; П. С. К. на длъжност ********* е положил 156,08 часа извънреден труд; П. В. К. на длъжност ******** от метал е положил 152,83 часа извънреден труд; С. Г. М. на длъжност ******* е положил 162,54 часа извънреден труд; С. Р. Т. на длъжност *******, изделия от метал е положил 182,25 часа извънреден труд; Т. Г. Г. на длъжност начални смяна е положил 153,18 часа извънреден труд. Положеният извънреден труд бил преценен като положен извън случаите на чл. 144 от Кодекса на труда. С оглед горното срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 162 2200110/15.05.2022г. за нарушение извършено на 31.12.2021 г. в завод за хладилници и фризери, с. Радиново, обл. Пловдив на "Либхер - Хаусгерете Марица" ЕООД по чл.146, ал.1 КТ. Всъщност поради кризата с Ковид -19 и създалата се ситуация на нарушени доставки, транспортни схеми и т.н., както и поради недостиг на персонал поради болест в самото предприятие, ръководството на дружеството прибягнало до този начин за компенсиране на окомплектоването на произведена продукция, без да налага затваряне на цялото предприятие.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя В. И. Б. и служителя на дружеството Т. М. Д. - разпитани като свидетели в съдебно заседание, както и от писмените доказателства представени по делото. които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. Тези факти практически не се спорят от жалбоподателя. Твърди се наличие на хипотезата на чл.144, т.3 КТ, а именно преодоляване последиците от бедствие – епидемията от Ковид 19, а алтернативно приложение на института на маловажен случай на административно нарушение по ЗАНН.

Настоящата инстанция намира тези възражения за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че в случая действително пандемията от Ковид 19 би могло да се приеме за бедствие, доколкото последното представлява значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото, съгласно чл.2 от ЗЗБ. Същевременно обаче в Р България бе въведено извънредно положение само за срок от два месеца и то през 2020г., а именно от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. След това то бе отменено, макар да бе въведено друг вид необичайно положение известно като извънредна епидемиологична обстановка. Все пак това е израз на занижена обществена опасност, а на следващо място в процесния казус се разглежда положен извънреден труд от работниците през 2021г. Следователно вече този труд се явява откъснато от първопричинителя си, а именно настъпилото доста по-рано бедствие. На следващо място трудът полаган в предприятието не е пряко насочен към 3 овладяването на епидемията, каквато би била хипотезата , ако например се произвеждаха защитни облекла, ваксини и др. подобни. Не на последно място, действително не би следвало преодоляването на последиците от извънредната ситуация да тегнат върху работниците, поради погрешно мениджърско решение свързано с изчисляването на положения извънреден труд. Следва да се има предвид, че част от посочените служители са работили и над 30 извънредни часа при годишна норма от 150 часа. Всичко това сочи, че не е налице и маловажност на случая, тъй като се засягат различни правни сфери с допуснатото нарушение, касаещо не един служител. действително както са ползвани външни подизпълнители в подобни случаи, по този начин например да се избегне и полагането на извънреден труд над ограничението на чл.146 КТ, макар за това да са били нужни все пак компетентни работници. Факта, че са внасяни осигуровки все пак може да послужи за смекчаващо вината обстоятелство в случая, но не и да доведе до отпадане отговорността на дружеството. На следващо място разпоредбата на чл.415в от КТ касае нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването, а настоящия случай не е такъв. Това е така, тъй като работникът вече е положил извънредния труд, а това че е бил заплатен, не преодолява забраната за полагането му. Касае се за нарушение касаещо голям брой лица в дружеството жалбоподател, поради което и не може да се приложи общата норма на чл.28 ЗАНН. Следва да се има предвид и че по принцип извънредният труд е забранен, съгласно нормата на чл.143, ал.2 КТ.

При тези установени факти Съдът констатира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали нарушението извършено от жалбоподателя като такова по чл.146, ал.1 от КТ, съгласно който продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Не с аналице изключенията по чл.144, т.1-4 КТ. Едновременно с това настоящата инстанция намира, че наложената имуществена санкция от 2000 лева се явява напълно адекватна и достатъчна да постигне поправителен ефект, което и налага потвърждаване на процесното НП в този смисъл. Същата е определена малко над минимума и е адекватна на извършеното нарушение.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на АУАН, така и 4 при издаване на НП, които да водят до опорочаване на последното.

Постъпилото възражение е разгледано от наказващия орган, който аргументирано го е оставил без уважение.

При този изход на делото на основание чл.63д ЗАНН ГИТ има право на разноски, а такива в размер на 120 лева са адекватни на извършеното. Те следва да се възложат в тежест на дружеството жалбоподател. Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

№ 162200110/28.10.2022г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.Пловдив, с което на „Либхер Хаусгерете Марица”ЕООД, ЕИК 115278227, адрес с.Радиново, обл.Пловдив, общ.Марица е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.146, ал.1, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „Либхер Хаусгерете Марица”ЕООД, ЕИК 115278227, адрес с.Радиново, обл.Пловдив, общ.Марица да заплати на ГИТ сумата от 120 лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5