Определение № 142 от 22.05.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Търговище, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500105 по описа за 2024 година Постъпило е възражение от М. И. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес (населено място), по реда на чл.423 от ГПК. Възражението е по заповед за изпълнение № 15 от 13.01.2023 г., издадена по ч.гр.д.№ 420/22 по описа на Районен съд – Омуртаг.

С възражението се излагат доводи, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника. Твърди се, че съобщението със заповедта не му е било връчено лично, на адреса посочен от взискателя- (населено място). Така е бил лишен от правото му да депозира възражение против издадената заповед.

Поради това моли да бъде прието възражението и против заповедта.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с възражение по чл. 423 от ГПК, независимо от факта, че е озаглавено като жалба. В обстоятелствената част молителят твърди, че издадената против него заповед не му е била надлежно връчена, поради което е лишен от правото да подаде възражение против нея. От това следва, че настоящата инстанция е сезирана именно с възражение по чл. 423 от ГПК, а не със жалба против действията на съдебен изпълнител.

Против молителя М. И. Х. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 15 от 13.01.2023 година, по ч.гр.д.№ 420/23 по описа 1 на Районен съд – Омуртаг. Заповедта е издадена по депозирано от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 130460283 заявление, за сумата от 425.83 лв., представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 27.08.2020 година. Главницата е присъдена ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, като са присъдени и разноски, в размер на 25 лв. държавна такса и 480 лв., адвокатско възнаграждение. Заповедта е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, при което се връчва от заповедния съд на длъжника. Към делото е приложено съобщение за връчване на заповед № 15 от 13.01.2023 година, на което длъжностното лице е отбелязало, че на 10.02.2023 година адресата отказва да получи съобщението, като отказът е удостоверен с подписът на връчителя и един свидетел. Съобщението е изпратено на адрес (населено място). Видно от приложената справка от НБД, това е както постоянния, така и настоящия адрес на молителя. Това е адреса вписан в личната му карта, копие от която той сам представя.

От обясненията към възражението, на ЧСИ Анелия Загорова с рег. № 679, с район на действие ОС – Търговище, е видно, че изпълнителното производство е образувано на 08.02.2024 година, а ПДИ до длъжника е връчена на 27.02.2024 година.

От правна страна, съдът приема следното: възражението е подадено в извън срока по срока по чл. 423 от ГПК, поради което е недопустимо.

Съгласно цитираната правна норма, длъжникът против когото е издадена заповед за изпълнение, в случай че е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивният съд, при наличието на определени предпоставки. Длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдение, че заповедта не му е била връчена надлежно.

Правото да депозира възражение против издадената заповед пред въззивният съд, може да бъде упражнено в едномесечен срок, който започва да тече от узнаване за издадената заповед. В настоящият случай доказателствата сочат, че длъжникът е отказал да получи съобщението за издадената заповед на 10.02.2023 година. Отказът е отбелязан върху разписката и е удостоверен с подписа на връчителя. При това и съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК съобщението е редовно връчено, съответно длъжникът е узнал за издадената против него заповед на датата, посочена в съобщението. Длъжникът е депозирал възражението едва след като му е била връчена поканата за доброволно изпълнение, по образуваното изпълнително дело, на 27.02.2024 година, т.е.

2 след срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че възражението следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане възражението на М. И. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес (населено място), по реда на чл.423 от ГПК, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 15 от 13.01.2023 година, по ч.гр.д.№ 420/23 по описа на Районен съд – Омуртаг, като НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 105/24 по описа на Окръжен съд – Търговище.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването на страните, пред Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3